Как в Германия защитават жертвите на домашно насилие
Всяка четвърта жена в Германия е насилвана от своя сътрудник, по данни на Министерството на фамилията, възрастните хора, дамите и младежта. В реалност обаче домашното принуждение е доста по-разпространено събитие, защото надалеч не всички жертви се обръщат към полицията или съответните служби. На каква отбрана против такива похищения могат да разчитат дамите в Германия споделя пред Дъждовни води ръководителката на Социалната работа на католическите дами от Кьолн Каролин Балцар.
Много ли дами в Германия стават жертва на домашно принуждение?
Проведено наскоро изследване демонстрира, че всяка четвърта жена в Германия е насилвана. Но то обгръща единствено тези дами, които са потърсили помощ. Реалните цифри са доста по-високи от формалните. Що се отнася до възрастта, при нас в Кьолн идват и 18- годишни девойки. Повечето от жалбите, които получаваме, са от дами на възраст сред 30 и 50 години.
А по какъв начин Вашата организация оказва помощ на жертвите на домашно принуждение?
Кризисният център за битка с домашното принуждение предлага съвещания, придружители и психолози, които оказват помощ на жертвите. Същото важи и за деца, станали жертви или очевидци на такива спорове. Всеки обиден може да се обади на безвъзмезден телефон на доверието (08000 116 016) или да се включи в неизвестен чат в интернет. Това е доста значимо за живеещите отвън огромните градове, които не постоянно могат да посетят спешния център. Или пък за тези от жертвите, които държат на своята анонимност и просто желаят да се осведомят. В градовете с изключение на спешни центрове има построени също и профилирани домове за дами, жертви на домашно принуждение (Frauenhäuser).
Разкажете ни повече за тези домове.
В тях дами, избягали от домовете си, могат да намерят несъмнено и безвредно леговище за себе си и децата си. Новият им адрес се пази в загадка. Там дамите получават помощта, от която се нуждаят, в това число информация за това към кой спешен център могат да се извърнат. Или противоположното - спешният център насочва жертвите на домашно принуждение към съответния профилиран дом за дами. В тях те могат да останат до момента в който заплахата премине. Нашият план, наименуван Step 2, е основан за жертвите на домашно принуждение, които не могат да се върнат вкъщи и имат потребност от ново жилище.
А за какво жертвите на домашно принуждение не постоянно се обръщат към полицията или спешния център?
Домашното принуждение може да продължи и години. Обикновено то стартира с по-дребни неща и най-после се стига до същински побой. Не бива да забравяме, че психическото принуждение е също толкоз рисково, колкото и физическото. То също може да аргументи заболявания, освен душевен. Често дамите се срамят или се опасяват да приказват за това. Опитват се да запазят връзките си - поради децата. Много от жертвите пък считат, че насилието ще спре, в случай че трансформират държанието си. От една страна те схващат, че това нещо не е обикновено, само че от друга претеглят всички " за " и " срещу " и в последна сметка не се вземат решение да потърсят помощ. Страхуват се да потърсят помощ от полицията, тъй като се притесняват, че може да стане по-лошо. Но в реалност тъкмо това е най-лошото - в случай че дамите не търсят никаква помощ.
Как може да се промени отношението към домашното принуждение в едно общество, в което мнозина споделят: " Щом те бият, значи те обичат "
В Германия беше направено доста за стягането на закона. Битовото принуждение в страната към този момент се счита за закононарушение. На обществото му трябваше време, с цел да разбере, че персоналното престава да бъде персонално, когато съществува действителна опасност. Най-важното в тази ситуация е да бъде предпазена жертвата.
Делото със сестрите Хачатурян сподели по какъв начин целият механизъм не е сработил: съседите не са обръщали внимание, полицията не се е намесила, учебното заведение и детските служби са бездействали. За да не се повтаря това, е належащо да се промени цялата система. Още в детската градина или в учебно заведение педагози могат да усетят, че нещо в фамилията не е наред. Да се вслушваме по-добре в децата и да вършим верните заключения - това е задачата, която сме си сложили в Германия.
Много ли дами в Германия стават жертва на домашно принуждение?
Проведено наскоро изследване демонстрира, че всяка четвърта жена в Германия е насилвана. Но то обгръща единствено тези дами, които са потърсили помощ. Реалните цифри са доста по-високи от формалните. Що се отнася до възрастта, при нас в Кьолн идват и 18- годишни девойки. Повечето от жалбите, които получаваме, са от дами на възраст сред 30 и 50 години.
А по какъв начин Вашата организация оказва помощ на жертвите на домашно принуждение?
Кризисният център за битка с домашното принуждение предлага съвещания, придружители и психолози, които оказват помощ на жертвите. Същото важи и за деца, станали жертви или очевидци на такива спорове. Всеки обиден може да се обади на безвъзмезден телефон на доверието (08000 116 016) или да се включи в неизвестен чат в интернет. Това е доста значимо за живеещите отвън огромните градове, които не постоянно могат да посетят спешния център. Или пък за тези от жертвите, които държат на своята анонимност и просто желаят да се осведомят. В градовете с изключение на спешни центрове има построени също и профилирани домове за дами, жертви на домашно принуждение (Frauenhäuser).
Разкажете ни повече за тези домове.
В тях дами, избягали от домовете си, могат да намерят несъмнено и безвредно леговище за себе си и децата си. Новият им адрес се пази в загадка. Там дамите получават помощта, от която се нуждаят, в това число информация за това към кой спешен център могат да се извърнат. Или противоположното - спешният център насочва жертвите на домашно принуждение към съответния профилиран дом за дами. В тях те могат да останат до момента в който заплахата премине. Нашият план, наименуван Step 2, е основан за жертвите на домашно принуждение, които не могат да се върнат вкъщи и имат потребност от ново жилище.
А за какво жертвите на домашно принуждение не постоянно се обръщат към полицията или спешния център?
Домашното принуждение може да продължи и години. Обикновено то стартира с по-дребни неща и най-после се стига до същински побой. Не бива да забравяме, че психическото принуждение е също толкоз рисково, колкото и физическото. То също може да аргументи заболявания, освен душевен. Често дамите се срамят или се опасяват да приказват за това. Опитват се да запазят връзките си - поради децата. Много от жертвите пък считат, че насилието ще спре, в случай че трансформират държанието си. От една страна те схващат, че това нещо не е обикновено, само че от друга претеглят всички " за " и " срещу " и в последна сметка не се вземат решение да потърсят помощ. Страхуват се да потърсят помощ от полицията, тъй като се притесняват, че може да стане по-лошо. Но в реалност тъкмо това е най-лошото - в случай че дамите не търсят никаква помощ.
Как може да се промени отношението към домашното принуждение в едно общество, в което мнозина споделят: " Щом те бият, значи те обичат "
В Германия беше направено доста за стягането на закона. Битовото принуждение в страната към този момент се счита за закононарушение. На обществото му трябваше време, с цел да разбере, че персоналното престава да бъде персонално, когато съществува действителна опасност. Най-важното в тази ситуация е да бъде предпазена жертвата.
Делото със сестрите Хачатурян сподели по какъв начин целият механизъм не е сработил: съседите не са обръщали внимание, полицията не се е намесила, учебното заведение и детските служби са бездействали. За да не се повтаря това, е належащо да се промени цялата система. Още в детската градина или в учебно заведение педагози могат да усетят, че нещо в фамилията не е наред. Да се вслушваме по-добре в децата и да вършим верните заключения - това е задачата, която сме си сложили в Германия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ