"Спасяването на Vera Su" - и голям фейлетон, и голяма демагогия
Всяка неволя е придружена от най-малко малко положително. Така стана и при сагата с Vera Su. Ако корабът не бе затънал край Камен бряг, България нямаше да знае в какво трагично положение е морското й избавяне. А би трябвало да го знае, с цел да не се повтаря сегашният фарс.
Дебело би трябвало да се подчертае, че изваждането на един товарен транспортен съд от крайбрежни скали е доста тежка задача. Но тъкмо по тази причина са нужни съответни старания и съгласуваност от ред институции, като техническите дейности са
съчетани с високи професионални качества
Не единствено спасяващите структури, само че и политиците и проверяващите органи би трябвало да бъдат на равнище. Нищо такова не стана, случи се противоположното – (без)действията замязяха на фейлетон. При това подправен с голяма доза популизъм и измиване на ръце. Следва да се подчертае също, че в случай че на място бяха позволени механически неточности, популизмът и измиването на ръце бяха присъщи нагоре по властовата верига.
Неадекватни решения и искрено невнятни изявления по този начин разнообразиха другояче сериозната обстановка, че е мъчно да се реши фарсът повече драматичен или смешен е. Ето я хронологията:
Плаващият под панамски байрак транспортен съд засяда на 20 септември. От „ Морска администрация “ изтича информация към медиите, че „ 2 часа Vera Su e пътувал право към скалите, без да трансформира курса си “.
Това е груба информационна неточност –
правилно е, че Vera Su се е движил тъкмо по този начин, само че е погрешно, че два часа е имало проблем. Курсът на тръгналия от Украйна транспортен съд е бил верен, бедата е, че не е изменен на юг през последните 10-15 минути. Именно тогава съдът излиза от позволената за корабоплаване зона. Службата по трафика търси кораба, отговор няма, а за късото време е нямало по какъв начин да бъде спрян. Поради информационната неточност до през днешния ден доста българи смятат, че съдът просто е бил проспан на екраните за наблюдаване. Най-парадоксално е, че същото смята и служебният министър на превоза Христо Алексиев. „ Защо не пратиха катер да ги спре? “, подмята той по-късно пред публицисти. Нормално, Алексиев е железопътен кадър.
За 23-24 септември е планувано разтоварване. То би трябвало да предшества изтеглянето. Товарът е карбамид, тип азотен тор. Към този миг акцията е отговорност на турския корабособственик (даден му е към месец за реакция). Техниката аха да тръгне от Варна и... интервенцията е анулирана. Оказва се, че избавителният проект на корабособственика не е утвърден от българските институции. „ Предлага се разтоварване най-малко на половината товар в морето. Товарът не е рисков, само че не е най-хубавото решение в предпазената зона Яйлата да има такава централизация на азотни торове “, декларира на конференция шефът на „ Морска администрация “ кап. Живко Петров.
Междувременно гражданският бранш се люлее по-силно от морето. Снимки с дрон демонстрират бликам до носовата част на кораба, което значи приключване на субстанции. Доброволец водолаз се спуска, удостоверява разлива. Гневни са и риболовните компании, тъй като огромно замърсяване би било пагубно за бизнеса им. Прогнозите за времето вещаят утежняване.
Всички гневно упорстват страната
да не чака притежателя, а незабавно да избавя кораба. На този декор, откакто по-рано не е записало нередности, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) най-сетне регистрира повишени стойности във водата.
Държавата се заема на 26 септември. И от тук настава истински епос. На 27 септември, откакто Министерство на околната среда и водите към този момент е уведомило за замърсяване, транспортното министерство оповестява, че.... такова няма. Но огромният екшън идва с плануваното за през нощта претоварване. „ Освобождаването на кораба Vera Su е механически обезпечено “, възвестява на старта транспортното министерство.
„ Техническата обезпеченост “, става известно, е за знамение и приказ. Още при тръгването се чупи машина. Тъй като карбамидът е на прахуляк, машината е трябвало да го пакетира на борда, преди да бъде пренесен на баржа. Самата баржа засяда за малко край скалите. На място единствената същинска претоварна техника се оказва кран, пратен да придвижва пакетите. Но по какъв начин да ги придвижва, след като пакетиращата машина е счупена? Така кранът почва да гребе напряко. И настъпва потресаващата картина, забелязана от цяла България –
загребва кранът, люлее се, ръси в морето,
люлее се, отново ръси... Това е същото море, поради което проектът на турската компания не е бил одобрен. Същото ръсене, което не трябваше да се позволява.
Постфактум се появяват отзиви на морски експерти, освен това – не едно, че този опит за разтоварване е имал съображение. Просто интервенцията е стартирана (а тя коства ужасно доста ресурси) и макар перипетиите с техниката, следва да се опита – вредата от разсипания карбамид е по-малка, в сравнение с в случай че нищо не се прави и морска стихия разцепи кораба (ще потънат 3300 тона). Тъй или другояче, на място е преценено да се работи. В хода на интервенцията обаче Министерство на околната среда и водите подрежда прекъсването й - одобрявало е само метода с пакетирането. По обед на другия ден е изработен опит съдът да се изтегли. Тежък, той не помръдва. Къса се въже.
На 28 септември вече е ясно, че
глави ще падат за цялата работа
На място край скалите идва министър Алексиев - изяснява, че нормативната уредба по спасяването е цялостен батак след дългогодишно бездействие. Техниката била зле (но нали тъкмо неговото министерство бе съобщило, че е налична!? ), а и съответни неточности позволила „ Морска администрация “. Агенцията е подопечна на транспортното министерство, само че пък шефът й Живко Петров е назначен от ГЕРБ. Алексиев е сантиментален, същински засегнат от разсипания карбамид. Даже приказва за бойкот. Идеята е кристална – да се внуши, че
отговорни са другите, предходните, противодържавни детайли върлуват!
Алексиев няколко пъти пробва да покаже пред камерите увереност. И най-много, че „ персонално поема нещата “. Всичко това са типични пиарски похвати за дейности в рецесия, които и Бойко Борисов използваше в заповедите към министрите („ Отиваш на място и персонално... “). Алексиев обаче не просто си няма визия от море, ами и чисто човешки като натюрел е надалеч от облика на твърдата ръка (нормално, не всеки е подходящ). Първата демонстрация на „ персоналната интервенция “ е напряко изумителна. „ Използвах персоналните си контакти за намиране на компания по избавяне... Мобилизирана е интернационалната компания, която е взела участие в спасяването на съветската подводница „ Курск “ “, споделя жепеецът министър. Моля?
„ Курск “? Потъналата „ Курск “!?
Да се смееш ли, да плачеш ли.
Малко по-късно Живко Петров е уволнен. А той никак не се старае да убеди, че не заслужава. „ Аз не знаех, че ще изтече тор “ , споделя той на брифинг. Не знаел?! Това умопомрачително с енигматичността си признание ще остане в историята.
През целия този кондензиран със събития интервал има един лъв, който пори с плач първо виртуалната, а след това и действителната джунгла – Асен Личев. Още сега на злощастното претоварване екоминистърът се възмущава на фейсбук профила си от
„ магарета, калинки, парашутисти, послушковци и невежи “
(има поради изпълнителите на акцията). И в случай че е прав в гнева си от позиция на екологията, то няколко дни по-късно си разрешава неприемлива морална постъпка: разгласява фотография на Живко Петров с Бойко Борисов от публично събитие; на фрагмента двамата са другарски усмихнати – обикновено, само че пък постоянно дейно обществено подстрекателство („ Ето ги бе, приятели са, Петров е гербаджия, к’во очаквате... “). Успоредно министър председателят Стефан Янев също разяснява, че България не разполага с регламенти по избавяне, а съответната виновност е в „ Морска администрация “.
Така служебните министри напълно трансферират отговорността -
надолу по веригата и към ГЕРБ. Вината на ГЕРБ за нормативния батак е ясна, само че съответно на Живко Петров до през днешния ден - не изцяло. Поне морските среди не са уверени в нея. Законите са отговорност на политиците. Но при политическите уволнения тия детайлности са без значение.
На 30 септември Личев излива гнева си и на конференция. Всичките проблеми са така пламенно и напоително обговорени, че публицистите не схващат какво тъкмо им се изяснява. Личев хем чертае апокалипсиси, в случай че персонално не бе спрял ръсещия в морето кран... Хем споделя, че огромният екологичен риск е преодолян, въпреки корабът да си стои с товара и морето може да го разбие. Тънкият миг в цялата работа е, че карбамидът се класифицира като неопасен товар. Той може да нанесе големи вреди при доста високи концентрации, само че е нереално да се случи при морско неспокойствие. Опасно е корабното гориво. А то съгласно Личев и другите виновни фактори към този момент е източено – „ според предписаните правила “. Тези нюанси, с изключение на „ предписаните правила “, целеустремено се смотолевят.
С чупки и стойки огромната цел е да се покаже,
че Министерство на околната среда и водите е предотвратило голяма покруса. Впрочем, до през днешния ден нито министерството, нито Европейската организация за морска сигурност регистрира замърсяване оттатък позволеното – установи се само покачване по отношение на предходните дни (при разлива на първо време от кораба и след това след вършеенето на крана).
На десетия ден от сагата е изцяло внушено на публиката, че нещата са под надзор след енергичната интервенция на министрите. Обаче морето не ще да чуе – на 2 октомври Vera Su почва да се цялостни с вода. Напълно е допустимо да потъне. Следват две чудесии. Алексиев споделя на брифинг, че първостепенна грижа са екипажът и екологията; кораба – кучета го яли: " Дали ще потъне или не, не е най-важното. Той е на 33 години “. А сътрудника му Личев почва да върти плочата „ Карбамидът не е рисков за околната среда “. Ако доскоро обстановката е налагала да се изяснява какви некадърници са „ Морска администрация “, към този момент - че няма проблем корабът да потъне. Така
чутовна измама прикрива
неуспехите на място.
За благополучие пробойните по корпуса са запушени. Пък и Vera Su няма накъде да потъва повече, тъй като край брега е плитко. Обаче следва нов срам. Транспортното министерство таман е обяснило, че всичко на борда е наред, екипажът спомага... И внезапно моряци се свързват с медиите, с цел да оповестят, че им се дължат заплати, заплашвани са да мируват. После публично е доказано, че на борда нищо не е наред.
Такава бе обстановката до момента, а сега се чакат три надуваеми баржи, пратени от Европейската организация по морска сигурност. С тях ще се опита ново разтоварване. Те закъсняха за късия времеви прозорец към 4 октомври. Притиснати от публичния напън,
прокурори молят моряци да слязат, с цел да бъдат разпитани
Моряците дават обещание, само че не слизат. Прокурорите пък, нито могат да се качат на борда при мощните талази, нито са безстрашни да опитат, когато вълните понамалеят. През последните дни корабът бе още укрепен, източено бе ново гориво, тъй като, оказа се, работата не е била свършена изцяло " според хвалбите ". Монтирани са уреди за евакуация, притежателят обаче не пуска екипажа. Не е явен проектът за избавяне. И да се обясни, нужно е хубаво време за реализация.
Накратко – откакто хората и институциите не си свършиха работата, в този момент се разчита на молитвите – да не разбие морето кораба и да разреши то нова акция. А отговорите на огромните въпроси – за техниката, кадровата готовност, нормативната база, реакцията на морските и правните управляващи при сходни обстановки, надали ще бъдат дискутирани в миналото. Кризата с Vera Su се дължи в действителност на десетилетна политическа индиферентност към морското избавяне. Но и сегашните измама и измиване на ръце са още от същото.
----
МНЕНИЕ
---
„ Най-вероятната причина за засядането е заспиване, отмалялост, разяснява пред „ Сега “ Димитър Димитров, президент на Европейската асоциация на конфедерацията на морските капитани. Инциденти в резултат на безсилие се случвали постоянно по море. " Един транспортен съд е непозната територия. Съгласно морското право би трябвало да се извършат избрани процесуални дейности, с цел да може страната да предприеме каквото и да било “ – по този начин кап. Димитров изясни намесата на България на 6-ия ден. Той обясни и за какво капитанът или корабособственикът към момента не са поискали избавяне, нито пък пускат екипажа да слезе – при избавяне съответната страна предявява искания към избавеното имущество; на самия ръб следва да има хора, тъй като другояче съдът ще се счете за зарязан, което би довело до нови съществени вреди за притежателя.
Дебело би трябвало да се подчертае, че изваждането на един товарен транспортен съд от крайбрежни скали е доста тежка задача. Но тъкмо по тази причина са нужни съответни старания и съгласуваност от ред институции, като техническите дейности са
съчетани с високи професионални качества
Не единствено спасяващите структури, само че и политиците и проверяващите органи би трябвало да бъдат на равнище. Нищо такова не стана, случи се противоположното – (без)действията замязяха на фейлетон. При това подправен с голяма доза популизъм и измиване на ръце. Следва да се подчертае също, че в случай че на място бяха позволени механически неточности, популизмът и измиването на ръце бяха присъщи нагоре по властовата верига.
Неадекватни решения и искрено невнятни изявления по този начин разнообразиха другояче сериозната обстановка, че е мъчно да се реши фарсът повече драматичен или смешен е. Ето я хронологията:
Плаващият под панамски байрак транспортен съд засяда на 20 септември. От „ Морска администрация “ изтича информация към медиите, че „ 2 часа Vera Su e пътувал право към скалите, без да трансформира курса си “.
Това е груба информационна неточност –
правилно е, че Vera Su се е движил тъкмо по този начин, само че е погрешно, че два часа е имало проблем. Курсът на тръгналия от Украйна транспортен съд е бил верен, бедата е, че не е изменен на юг през последните 10-15 минути. Именно тогава съдът излиза от позволената за корабоплаване зона. Службата по трафика търси кораба, отговор няма, а за късото време е нямало по какъв начин да бъде спрян. Поради информационната неточност до през днешния ден доста българи смятат, че съдът просто е бил проспан на екраните за наблюдаване. Най-парадоксално е, че същото смята и служебният министър на превоза Христо Алексиев. „ Защо не пратиха катер да ги спре? “, подмята той по-късно пред публицисти. Нормално, Алексиев е железопътен кадър.
За 23-24 септември е планувано разтоварване. То би трябвало да предшества изтеглянето. Товарът е карбамид, тип азотен тор. Към този миг акцията е отговорност на турския корабособственик (даден му е към месец за реакция). Техниката аха да тръгне от Варна и... интервенцията е анулирана. Оказва се, че избавителният проект на корабособственика не е утвърден от българските институции. „ Предлага се разтоварване най-малко на половината товар в морето. Товарът не е рисков, само че не е най-хубавото решение в предпазената зона Яйлата да има такава централизация на азотни торове “, декларира на конференция шефът на „ Морска администрация “ кап. Живко Петров.
Междувременно гражданският бранш се люлее по-силно от морето. Снимки с дрон демонстрират бликам до носовата част на кораба, което значи приключване на субстанции. Доброволец водолаз се спуска, удостоверява разлива. Гневни са и риболовните компании, тъй като огромно замърсяване би било пагубно за бизнеса им. Прогнозите за времето вещаят утежняване.
Всички гневно упорстват страната
да не чака притежателя, а незабавно да избавя кораба. На този декор, откакто по-рано не е записало нередности, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) най-сетне регистрира повишени стойности във водата.
Държавата се заема на 26 септември. И от тук настава истински епос. На 27 септември, откакто Министерство на околната среда и водите към този момент е уведомило за замърсяване, транспортното министерство оповестява, че.... такова няма. Но огромният екшън идва с плануваното за през нощта претоварване. „ Освобождаването на кораба Vera Su е механически обезпечено “, възвестява на старта транспортното министерство.
„ Техническата обезпеченост “, става известно, е за знамение и приказ. Още при тръгването се чупи машина. Тъй като карбамидът е на прахуляк, машината е трябвало да го пакетира на борда, преди да бъде пренесен на баржа. Самата баржа засяда за малко край скалите. На място единствената същинска претоварна техника се оказва кран, пратен да придвижва пакетите. Но по какъв начин да ги придвижва, след като пакетиращата машина е счупена? Така кранът почва да гребе напряко. И настъпва потресаващата картина, забелязана от цяла България –
загребва кранът, люлее се, ръси в морето,
люлее се, отново ръси... Това е същото море, поради което проектът на турската компания не е бил одобрен. Същото ръсене, което не трябваше да се позволява.
Постфактум се появяват отзиви на морски експерти, освен това – не едно, че този опит за разтоварване е имал съображение. Просто интервенцията е стартирана (а тя коства ужасно доста ресурси) и макар перипетиите с техниката, следва да се опита – вредата от разсипания карбамид е по-малка, в сравнение с в случай че нищо не се прави и морска стихия разцепи кораба (ще потънат 3300 тона). Тъй или другояче, на място е преценено да се работи. В хода на интервенцията обаче Министерство на околната среда и водите подрежда прекъсването й - одобрявало е само метода с пакетирането. По обед на другия ден е изработен опит съдът да се изтегли. Тежък, той не помръдва. Къса се въже.
На 28 септември вече е ясно, че
глави ще падат за цялата работа
На място край скалите идва министър Алексиев - изяснява, че нормативната уредба по спасяването е цялостен батак след дългогодишно бездействие. Техниката била зле (но нали тъкмо неговото министерство бе съобщило, че е налична!? ), а и съответни неточности позволила „ Морска администрация “. Агенцията е подопечна на транспортното министерство, само че пък шефът й Живко Петров е назначен от ГЕРБ. Алексиев е сантиментален, същински засегнат от разсипания карбамид. Даже приказва за бойкот. Идеята е кристална – да се внуши, че
отговорни са другите, предходните, противодържавни детайли върлуват!
Алексиев няколко пъти пробва да покаже пред камерите увереност. И най-много, че „ персонално поема нещата “. Всичко това са типични пиарски похвати за дейности в рецесия, които и Бойко Борисов използваше в заповедите към министрите („ Отиваш на място и персонално... “). Алексиев обаче не просто си няма визия от море, ами и чисто човешки като натюрел е надалеч от облика на твърдата ръка (нормално, не всеки е подходящ). Първата демонстрация на „ персоналната интервенция “ е напряко изумителна. „ Използвах персоналните си контакти за намиране на компания по избавяне... Мобилизирана е интернационалната компания, която е взела участие в спасяването на съветската подводница „ Курск “ “, споделя жепеецът министър. Моля?
„ Курск “? Потъналата „ Курск “!?
Да се смееш ли, да плачеш ли.
Малко по-късно Живко Петров е уволнен. А той никак не се старае да убеди, че не заслужава. „ Аз не знаех, че ще изтече тор “ , споделя той на брифинг. Не знаел?! Това умопомрачително с енигматичността си признание ще остане в историята.
През целия този кондензиран със събития интервал има един лъв, който пори с плач първо виртуалната, а след това и действителната джунгла – Асен Личев. Още сега на злощастното претоварване екоминистърът се възмущава на фейсбук профила си от
„ магарета, калинки, парашутисти, послушковци и невежи “
(има поради изпълнителите на акцията). И в случай че е прав в гнева си от позиция на екологията, то няколко дни по-късно си разрешава неприемлива морална постъпка: разгласява фотография на Живко Петров с Бойко Борисов от публично събитие; на фрагмента двамата са другарски усмихнати – обикновено, само че пък постоянно дейно обществено подстрекателство („ Ето ги бе, приятели са, Петров е гербаджия, к’во очаквате... “). Успоредно министър председателят Стефан Янев също разяснява, че България не разполага с регламенти по избавяне, а съответната виновност е в „ Морска администрация “.
Така служебните министри напълно трансферират отговорността -
надолу по веригата и към ГЕРБ. Вината на ГЕРБ за нормативния батак е ясна, само че съответно на Живко Петров до през днешния ден - не изцяло. Поне морските среди не са уверени в нея. Законите са отговорност на политиците. Но при политическите уволнения тия детайлности са без значение.
На 30 септември Личев излива гнева си и на конференция. Всичките проблеми са така пламенно и напоително обговорени, че публицистите не схващат какво тъкмо им се изяснява. Личев хем чертае апокалипсиси, в случай че персонално не бе спрял ръсещия в морето кран... Хем споделя, че огромният екологичен риск е преодолян, въпреки корабът да си стои с товара и морето може да го разбие. Тънкият миг в цялата работа е, че карбамидът се класифицира като неопасен товар. Той може да нанесе големи вреди при доста високи концентрации, само че е нереално да се случи при морско неспокойствие. Опасно е корабното гориво. А то съгласно Личев и другите виновни фактори към този момент е източено – „ според предписаните правила “. Тези нюанси, с изключение на „ предписаните правила “, целеустремено се смотолевят.
С чупки и стойки огромната цел е да се покаже,
че Министерство на околната среда и водите е предотвратило голяма покруса. Впрочем, до през днешния ден нито министерството, нито Европейската организация за морска сигурност регистрира замърсяване оттатък позволеното – установи се само покачване по отношение на предходните дни (при разлива на първо време от кораба и след това след вършеенето на крана).
На десетия ден от сагата е изцяло внушено на публиката, че нещата са под надзор след енергичната интервенция на министрите. Обаче морето не ще да чуе – на 2 октомври Vera Su почва да се цялостни с вода. Напълно е допустимо да потъне. Следват две чудесии. Алексиев споделя на брифинг, че първостепенна грижа са екипажът и екологията; кораба – кучета го яли: " Дали ще потъне или не, не е най-важното. Той е на 33 години “. А сътрудника му Личев почва да върти плочата „ Карбамидът не е рисков за околната среда “. Ако доскоро обстановката е налагала да се изяснява какви некадърници са „ Морска администрация “, към този момент - че няма проблем корабът да потъне. Така
чутовна измама прикрива
неуспехите на място.
За благополучие пробойните по корпуса са запушени. Пък и Vera Su няма накъде да потъва повече, тъй като край брега е плитко. Обаче следва нов срам. Транспортното министерство таман е обяснило, че всичко на борда е наред, екипажът спомага... И внезапно моряци се свързват с медиите, с цел да оповестят, че им се дължат заплати, заплашвани са да мируват. После публично е доказано, че на борда нищо не е наред.
Такава бе обстановката до момента, а сега се чакат три надуваеми баржи, пратени от Европейската организация по морска сигурност. С тях ще се опита ново разтоварване. Те закъсняха за късия времеви прозорец към 4 октомври. Притиснати от публичния напън,
прокурори молят моряци да слязат, с цел да бъдат разпитани
Моряците дават обещание, само че не слизат. Прокурорите пък, нито могат да се качат на борда при мощните талази, нито са безстрашни да опитат, когато вълните понамалеят. През последните дни корабът бе още укрепен, източено бе ново гориво, тъй като, оказа се, работата не е била свършена изцяло " според хвалбите ". Монтирани са уреди за евакуация, притежателят обаче не пуска екипажа. Не е явен проектът за избавяне. И да се обясни, нужно е хубаво време за реализация.
Накратко – откакто хората и институциите не си свършиха работата, в този момент се разчита на молитвите – да не разбие морето кораба и да разреши то нова акция. А отговорите на огромните въпроси – за техниката, кадровата готовност, нормативната база, реакцията на морските и правните управляващи при сходни обстановки, надали ще бъдат дискутирани в миналото. Кризата с Vera Su се дължи в действителност на десетилетна политическа индиферентност към морското избавяне. Но и сегашните измама и измиване на ръце са още от същото.
----
МНЕНИЕ
---
„ Най-вероятната причина за засядането е заспиване, отмалялост, разяснява пред „ Сега “ Димитър Димитров, президент на Европейската асоциация на конфедерацията на морските капитани. Инциденти в резултат на безсилие се случвали постоянно по море. " Един транспортен съд е непозната територия. Съгласно морското право би трябвало да се извършат избрани процесуални дейности, с цел да може страната да предприеме каквото и да било “ – по този начин кап. Димитров изясни намесата на България на 6-ия ден. Той обясни и за какво капитанът или корабособственикът към момента не са поискали избавяне, нито пък пускат екипажа да слезе – при избавяне съответната страна предявява искания към избавеното имущество; на самия ръб следва да има хора, тъй като другояче съдът ще се счете за зарязан, което би довело до нови съществени вреди за притежателя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ