Всичко тече, всичко се променя. Доскоро мислехме, че няма какво

Всичко тече, всичко се трансформира. Доскоро мислехме, че няма какво да ни изненада  - страната България се движеше линейно по пътя на трансформацията от социалистическа в капиталистическа и от проруска в прозападна. Всеки си имаше разнообразни претекстове: генерали от Държавна сигурност - да построят капиталистическа олигархия;  политици - да се вредят в нея; интелектуалци се мъчеха да изпреварят вятъра; народът хранеше очаквания или просто се приспособяваше... Политическото русло ни носеше по коловоза, а свършеше ли горивото, цар, военачалник или пълководец презареждаха. Изведнъж обаче настана ступор. Пътят е същият, влакът е на коловоза. Качени сме. Обаче не върви.

 

Тръгне, спре, скърца, машинистите се карат

 

Намираме се тъкмо в подобен миг, забележим е посредством напразните избори предходната година и безизходицата в Народното събрание в този момент. Ако някой се чуди за повода, дано се запита какво стана с кръга " Монтерей " - ами няма го, всичко на този свят си има биологичен край; по какъв начин без тия генерали и ченгета ще припкаме напред контролирано щастливи? Разбира се, това е смешка. Съвсем съществено обаче следва да се регистрира промяната на поколенията в ония потайни кътчета, където се пресичат многото пари с многото власт. Една трета век измина от старта на " прехода ", едни хора са си отишли, други са пристигнали, сменили са се полезности, разбирания, а и благоприятни условия за въздействие. Днешният безпорядък може да се пояснява като вакуум, настанал откакто хора, контролиращи процесите, към този момент не го вършат - в общество, което към момента не се е научило да се самоуправлява демократично.

Така или другояче въпросът за какво се стигна дотук е доста любопитен. И в случай че отстраняваме мъчно доказуемото задкулисие като фактор, то отговорът е: защото България потегли да се трансформира, без да е постигнала консенсус какво тъкмо да промени; и тъй като липсва съзнанието за взаимни отстъпки, които непроменяемо следва да се вършат.

Чисто на практика на политически терен хронологията е добре известна: през 2020 година десетилетната власт на Бойко Борисов бе омръзнала, събра се гражданска, политическа (включително външна) сила против него; в блян да се понижи неимоверната корупция, всички заговориха за " промяна на модела " ; Борисов влезе в спор с президента, стартираха митинги,

 

той почина политически;

 

отсреща обаче не се образува единна алтернатива; в края на 2021 година, откакто обществото се умори от избори, а партиите свършиха парите, се образува невиждана досега коалиция. Тя събра несъбираемото, оцеля малко. Но бе единственият вид за някакво ръководство. И ето тук е основният миг: по какъв начин по този начин се оказа, че обединението е безалтернативна? Защо нищо друго не можеше да създаде Народното събрание? Отговорът не е в математиката, тя е разследване. Обяснението е, че

 

България искаше разнообразни неща:

 

- Народът преобладаващо желаеше да натири Борисов. Той целокупно е срещу корупция, схеми, олигархия... - желае " да смени модела ". Но не бе преобладаващо уверен, че политиците, тръгнали да щурмуват " модела ", не го вършат на правилото " стани да седна ".

- Политиците също преобладаващо желаеха да махнат Борисов. Включително Движение за права и свободи, в това число изгрялата в края " Възраждане ". Имаше консенсус против ГЕРБ. Нямаше обаче консенсус за " промяна на модела ". Едни виждаха събарянето му просто като се махне Борисов. Други  - откакто и Гешев си отиде. Трети говореха за цялостна правосъдна, а и обществена промяна. До ден сегашен не е доказана искреността оттатък натирването на Борисов.

След като е по този начин - а то бе видно още след първите априлски избори, - единственото допустимо бе борците против Борисов да седнат и да се схванат по какъв начин ще я трансформират пустата България, откакто го отстранят. Следваше да подходят със съзнанието за взаимни взаимни отстъпки. Ясно е, че не можеше всичко да се промени. Ясно е, че компромисите са отстъп от нещо хубаво. Но по какъв начин без тях?

 

В коя тъкмо житейска сфера човек не прави взаимни отстъпки?

 

И по този начин след едни хубави договаряния в мола, избор на допустими министри, бодри речи на красивите млади срещу старците от Мордор, стигнахме до... игнориране на индивида на Има Такъв Народ във Външно министерство, бламиране на индивида на Има Такъв Народ за шефския пост в Българска народна банка, обещани, само че недадени бюджетни пари на вицепремиера на Има Такъв Народ. Вие, в случай че сте на мястото на Слави Трифонов, ще останете ли в обединението?

Знам възраженията. Те идват от последователи на другите партии от към този момент разтурената коалиция: " Ама той Слави е подводница на модела, Има Такъв Народ е замислена, с цел да затрие измененията. Какъв ти компромис с него! ". Аз обаче не съм доста сигурен, че Трифонов е маша на модела. Проваляйки първичните старания за общо държавно управление, той се държеше тъкмо по този начин, само че на практика предаваше властта на президента; Теодора Генчовска кацна във Външно министерство непосредствено от администрацията на Радев. Със сигурност нещата не трябва да бъдат одобрявани опростенчески. По-важното:

 

в случай че някой желае да трансформира България без Трифонов, просто дано завоюва

 

нужния брой гласове. Защо Демократична България не го направи на два вота, или пък Българска социалистическа партия, а Политическа партия на третия? Демокрацията не е упражнение да искаш непрекъснато нещо от позицията на праведността. Демокрацията е да спечелиш нужните гласове, с цел да прокараш концепциите си. Ако не можеш, търсиш сътрудници, договаряш отстъпки и продължавате напред. Ключовото тук е разбирането да отстъпваш. Не може да пренебрегваш наличието на други хора край теб, даже да не ги харесваш  - непоносимост, която виждаме и измежду електоратите в обществените мрежи. С други думи, откакто единствено по пенсионирането на Борисов имаше единодушие, за останалото следваше да се внимава. Иска Има Такъв Народ Българска народна банка - даваш я; Слави не ще произволи за Македония - Петков е обран; обещаваш пари на Гроздан Караджов - даваш му ги...

 

Лорер може да акумулира пари,

 

а Караджов не може, по този начин ли? Ако пък някой счита, с тия дейности мафията щеше да се презареди, т.е. са неприемлив компромис, дано отговори на различен въпрос - белким към този момент няма базов компромис без виновност на Има Такъв Народ - за правосъдната промяна? Има ли вярващи още, че тази власт, даже Има Такъв Народ да бе в редиците й, щеше да направи каквато и да е правосъдна промяна? А могат ли да се случат конституционни промени без ГЕРБ? Решението тъкмо към Трифонов да се прояви непреклонност в морето от взаимни отстъпки е двуличие. Разбира се, той самият никога не трябва да бъде оправдаван. Но очевидно не му пука да е в ръководството. Пука му на Петков. След като му пука, той следваше да прави огромните отстъпки.

През цялото време Трифонов даваше сигнали, че е подготвен да скапе " седенката ", в случай че не получи нужното съгласно разбиранията си почитание. Петков обаче счете, че може да продължи напред, откакто разбие депутатската група на Има Такъв Народ. Разчитайки и на площадна поддръжка. Така стигнахме до там, където сме. До това да няма никакво значение дали държавното управление ще падне, или няма да падне. Не, просто ГЕРБ е към този момент насреща. Там е и " Възраждане ". Тя, подкрепяйки Путин, изяснява, че желае да сме в обща страна с Македония (!?!). Някой в тази страна следваше да осъзнае, че има доста по-големи опасности от детинщините на Тошковци и Славчовци.

Накратко: стигнахме до доста рискова обстановка. Тя се дължи главно на незрялост. Не се проумя, че по пътя напред по-важно е моженето, съобразено с действителността край теб, а не настояването, подбудено вътре в теб.