За трънския фолклор и международното положение
Всичкият звук към натовските танкове за Украйна има една цел, за която не се приказва достатъчно - да бъде заведена Русия на масата за преговори.
" Леопардите ", " ейбрамсите ", " чалънджърите ", а може би и " льоклерковете " ще дойдат в Украйна след месеци, а и да дойдат по-рано, отново ще трябват месеци, с цел да бъдат подготвени техните украински екипажи (дори подготовката на някои от тях към този момент да е почнала тихомълком в страни от НАТО).
Тези танкове могат да донесат обрат на стандартното полесражение. Оръдието на " леопарда " да вземем за пример пробива бронята на най-масовия съветски танк Т-72 от 2 километра. Повреден мотор на " леопард " се сменя за 20 минути - също в бойни условия.
Англия се хвали, че във войните в Афганистан и Ирак няма нито един загубен " чалънджър " макар интензивния обстрел, на който са били подложени от време на време с часове тези танкове. Причината е в неповторимата им композитна ризница с керамични детайли, каквато имат единствено американските им най-модерни аналози.
Но преди западните танкове да трансформират нещо в багра, самата вест, че идват, има късмет да промени нещо и на дипломатическия фронт. Или най-малко такова мислене към този момент последователно се настанява на двата бряга на Атлантика, в случай че имаме вяра на деликатните наблюдаващи.
В Кремъл към този момент имат нова тематика за размисъл - против какво ще се изправят и с какво, в случай че въпреки всичко през лятото и през пролетта повторят неуспелия си преди година опит да завладяват цяла Украйна. Тогава тя нямаше нищо от оръжията, с които разполага през днешния ден и които ѝ следва да получи. И спря агресора прекомерно надалеч от упоритостите му.
Украйна удържа и на " сирийските " бомбардировки с ракети, които унищожиха инфраструктурата ѝ и я оставиха без ток и вода измежду зима. Утре може да се окаже по-способна освен да отрази нова съветска атака, само че и да мине в сполучливо контранастъпление. И тогава?
От април насам единствените съветски триумфи на фронта са териториално лимитирани и на тактическо равнище - в Соледар и може би в Бахмут. Затова пък са постигнати с цената на големи жертви.
Искат ли в Кремъл ядреното копче да остане единствената опция на великата мощ Русия да надделее над неведнъж по-малкия си комшия? Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, през вчерашния ден подсети за всеки случай за предвоенния консенсус - в възможна нуклеарна война спечелили няма да има.
Руските водачи, в това число президентът Владимир Путин и външният му министър Сергей Лавров, не изпускат случай да заявят, че са подготвени на договаряния незабавно, само че че Украйна не е подготвена и, подтиквана и въоръжавана от Запада, продължава да се стреми да унищожи Русия. Първата част от този роман е западни уши, втората - най-вече за съветски.
Путин търси излаз от блатото, в което самичък потопи страната си и представителят му отклонява въпросите дали президентът ще се кандидатира още веднъж на изборите, които идват следващата година. Докато Киев получава от ден на ден и все по-мощни западни оръжия, Москва изгребва запаси и се пробва да съживи осакатената си от глобите военна индустрия - от време на време със сталински способи. Общественото мнение очевидно се накланя в интерес на договарянията вместо към воденето на войната до надвит край. Това демонстрира, която все още вирее измежду военната цензура.
Затова, откакто въпросът с танковете наподобява по принцип решен, ще последва този със самолетите.
И там сюжетът е евентуално да се повтори както в трънската ария: " Море не даваше, не даваше, море най-подир се согласише ".
Оръжията може да не се окажат толкоз значими сами по себе си. По-важна може да се окаже мисълта за тях. Ако, несъмнено, в Кремъл е останала някаква трезва мисъл.
Още по темата
" Леопардите ", " ейбрамсите ", " чалънджърите ", а може би и " льоклерковете " ще дойдат в Украйна след месеци, а и да дойдат по-рано, отново ще трябват месеци, с цел да бъдат подготвени техните украински екипажи (дори подготовката на някои от тях към този момент да е почнала тихомълком в страни от НАТО).
Тези танкове могат да донесат обрат на стандартното полесражение. Оръдието на " леопарда " да вземем за пример пробива бронята на най-масовия съветски танк Т-72 от 2 километра. Повреден мотор на " леопард " се сменя за 20 минути - също в бойни условия.
Англия се хвали, че във войните в Афганистан и Ирак няма нито един загубен " чалънджър " макар интензивния обстрел, на който са били подложени от време на време с часове тези танкове. Причината е в неповторимата им композитна ризница с керамични детайли, каквато имат единствено американските им най-модерни аналози.
Но преди западните танкове да трансформират нещо в багра, самата вест, че идват, има късмет да промени нещо и на дипломатическия фронт. Или най-малко такова мислене към този момент последователно се настанява на двата бряга на Атлантика, в случай че имаме вяра на деликатните наблюдаващи.
В Кремъл към този момент имат нова тематика за размисъл - против какво ще се изправят и с какво, в случай че въпреки всичко през лятото и през пролетта повторят неуспелия си преди година опит да завладяват цяла Украйна. Тогава тя нямаше нищо от оръжията, с които разполага през днешния ден и които ѝ следва да получи. И спря агресора прекомерно надалеч от упоритостите му.
Украйна удържа и на " сирийските " бомбардировки с ракети, които унищожиха инфраструктурата ѝ и я оставиха без ток и вода измежду зима. Утре може да се окаже по-способна освен да отрази нова съветска атака, само че и да мине в сполучливо контранастъпление. И тогава?
От април насам единствените съветски триумфи на фронта са териториално лимитирани и на тактическо равнище - в Соледар и може би в Бахмут. Затова пък са постигнати с цената на големи жертви.
Искат ли в Кремъл ядреното копче да остане единствената опция на великата мощ Русия да надделее над неведнъж по-малкия си комшия? Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, през вчерашния ден подсети за всеки случай за предвоенния консенсус - в възможна нуклеарна война спечелили няма да има.
Руските водачи, в това число президентът Владимир Путин и външният му министър Сергей Лавров, не изпускат случай да заявят, че са подготвени на договаряния незабавно, само че че Украйна не е подготвена и, подтиквана и въоръжавана от Запада, продължава да се стреми да унищожи Русия. Първата част от този роман е западни уши, втората - най-вече за съветски.
Путин търси излаз от блатото, в което самичък потопи страната си и представителят му отклонява въпросите дали президентът ще се кандидатира още веднъж на изборите, които идват следващата година. Докато Киев получава от ден на ден и все по-мощни западни оръжия, Москва изгребва запаси и се пробва да съживи осакатената си от глобите военна индустрия - от време на време със сталински способи. Общественото мнение очевидно се накланя в интерес на договарянията вместо към воденето на войната до надвит край. Това демонстрира, която все още вирее измежду военната цензура.
Затова, откакто въпросът с танковете наподобява по принцип решен, ще последва този със самолетите.
И там сюжетът е евентуално да се повтори както в трънската ария: " Море не даваше, не даваше, море най-подир се согласише ".
Оръжията може да не се окажат толкоз значими сами по себе си. По-важна може да се окаже мисълта за тях. Ако, несъмнено, в Кремъл е останала някаква трезва мисъл.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ