Излел е Делю хайдутин бе началото
Всички знаят кой е българинът Делю бунтовник. Светът е чул неговото име, огласено от националната певица Валя Балканска. Този глас кънти през днешния ден и вовеки в безкрайната галактика. По-малко хора са наясно, че тази вълшебна ария е дала старт на още доста други български гении. Бас китаристът Чавдар Костадинов свързва с родопския химн началото на своя път в музиката.
" Излел е Делю бунтовник беше единствено началото ". Така стартира описа си Чавдар. Той е бил басист на група " Аеробик ", " подгрявала " концертите на дует " Ритон " в далечната 1986 година От това време Чавдар е запазил прелестни мемоари за чудесните музиканти Катя и Здравко, както и за тяхната невзискателност и професионализъм.
Първите му стъпки са в художествената самоинициатива, фестивали, състезания, награди и като бонус - даване на стая в мазето в читалище " Алеко Константинов " за подготовки. Мястото е именито, в него са свирили " Бандараците " и " Щурците ". " Когато видя нашите упоритости, управата на читалището реши да ни назначи живописен началник в лицето на Методи Иванов-Mечо. Музикант, създател на детски песни, кино композиции и племенник на великия художник Владимир Димитров - Майстора. В дома му на бул. " Сливница " преди време видях съвсем всичките му картини, които преди този момент бях познавал единствено от читанката за трети или четвърти клас ", споделя Чавдар. Той си спомня славните години в читалището, защото оттова минават много известни музиканти и артисти като Сашо Миладинов, (син на Янко Миладинов - пианист и композитор), Гюлфие Талипова, някогашна певица от " Сребърни звезди ", Петрос Василиадис, именуван от сътрудниците си на смешка бежанец от Гърция, Лъчезар Бонев-Лъчко, барабани, наследник на Ангел Бонев, построил НДК.
Мнозина българи - фенове на тази музика, си спомнят и до през днешния ден за бандата на Чавдар, която при започване на кариерата си открива новопостроени обекти в България. Сред тях са Домът на армията в Смолян и хотел " Соколец ". По-възрастните знаят, че по това време нямаше нощни заведения и забавите ставаха в софийските учебни заведения, единствено с жива музика, а групата на Чавдар открива стотици такива музикални празници. Навсякъде свирят гратис, имат голяма упоритост и хъс да работят, само че не всички стават професионални музиканти. Конкуренцията е голяма, равнището е високо, само че някои се предават и най-после остава единствено Чавдар да продължава борбата.
Една от житейските истини, която научава още в това време, е тази, че за всичко се желае доста труд. " Може да си безпределно талантлив, може да си музикален талант, може всичко да ти пада като че ли от небето, безплатно - това е освен лъжливо, само че и пагубно за една кариера ", е проумял Чавдар. Затова през целия си житейски път той съвместява осъществяването на актьора с прагматичната всекидневна работа - дали ще сглобява усилватели, дали ще строи някаква музикална настройка, дали ще се грижи за тон и осветяване на обещано място, всичко при него се примесва органично с изкуството.
Няколко години се труди и в " Кремиковци " и редом с това се приготвя за мечтаната си кариера. Полага изпити пред комисия и получава категория да работи като професионален музикант. Започва в дирекция " Музика " в оркестъра на Радослав Иванов, дълготраен барабанист в Биг бенда на БНР, прелестен реализатор на латино, работил с Милчо Левиев, преди той да избяга от България.
След няколко години китаристът се трансферира в Концертна дирекция и стартира да свири достоверна национална музика с известния родопски реализатор и два пъти лауреат на Димитровската премия Каньо Бедров. Двамата имат стотици концерти. " Всеки път, когато запееше " Делю бунтовник ", ми настръхваха космите на ръцете ", спомня си Чавдар. Има и моменти, когато на концертите стопира токът и тогава всички вземат акустичните китари, които някои назовават кухи, и без всевъзможни микрофони и усилватели изпълват пространството с неповторимата галактическа магия. " Каньо излизаше да пее и тогава публиката разбираше, че в действителност при тях е пристигнал Делю бунтовник ", споделя още Чавдар.
Пак през 80-те години дует " Ритон " събира тайфа за турнето си в някогашния Съюз на съветските социалистически републики. " Сигнал " се пробва да отиде с тях, само че не съумява да направи репертоара си и на нейно място отпътува групата на Чавдар - " Аеробик ". Правят прелестно 45-дневно турне в Русия. Постоянен посетител на концертите в Москва е международната звезда Филип Киркоров - тогава просто български студент в руската столица. На това турне Чавдар се среща и с Юрий Никулин, който по това време е шеф на цирк " Москва ". В същия интервал отново там са братя Аргирови, които са " гвоздеят " на тогавашната стратегия " Мелодия друзей ", първообраз на " Златният Орфей ", само че без награден фонд. Сега може да наподобява необичайно, че български реализатори се срещат в друга страна и то във връзка своята музикална активност, само че е реалност.
Чавдар не се помирява да остане единствено с приемането на категория за експерт. Иска да върви напред и да се усъвършенства, да навлиза в безкрайните глъбини на музиката. Пръстите му обичат струната на китарата. Веднъж ги галят, различен път ги удрят, от време на време ги дърпат до разкъсване. Всичко това му идва от вътрешната страна. Но той желае да разбере - за какво и как; каква е магията на музиката; за какво в един от класическите руски филми военен водач, пълководец на " Пеещата ескадрила ", твърди, че войната - това е нещо преходно, а музиката е безконечна. Чавдар търси и тази истина. Затова кандидатства в Консерваторията и там се сблъсква с голяма конкуренция. Тогава кандидат-студенти са Митко Ковачев-Фънкито и Веселин Веселинов-Еко, в този момент басист на Лили Иванова. Чавдар не крие своето професионално задоволство, че е преборил всичките.
По-късно отпътува в чужбина. За Финландия пътува дружно с българския Кени Джи - Мишо Грозданов. А в Норвегия при тях идва Соня Васи, преди да замине за Съединени американски щати и да стане рок звезда там. Така за него се изтъркулват незабелязано 40 музикални години. За свои учители счита Митко Симеонов, Лили Ненкова, Митко Золотович, Божидар-Дарчо, Мони Венков и доста други. Опитът му пораства непрестанно с турнета по всички меридиани на земното кълбо - от някогашна Югославия, през Съюз на съветските социалистически републики, до Дубай и Кувейт.
Сега, към този момент 60-годишен, Чавдар Костадинов работи по нов план - китарно испанско дуо. Но за това няма да споделя авансово, с цел да не го урочасаме. Нека го направи и ще имаме мотив да отидем всички дружно на първия му концерт. Дотогава да споделяме истината му: " Рокендролът е безконечен! "
" Излел е Делю бунтовник беше единствено началото ". Така стартира описа си Чавдар. Той е бил басист на група " Аеробик ", " подгрявала " концертите на дует " Ритон " в далечната 1986 година От това време Чавдар е запазил прелестни мемоари за чудесните музиканти Катя и Здравко, както и за тяхната невзискателност и професионализъм.
Първите му стъпки са в художествената самоинициатива, фестивали, състезания, награди и като бонус - даване на стая в мазето в читалище " Алеко Константинов " за подготовки. Мястото е именито, в него са свирили " Бандараците " и " Щурците ". " Когато видя нашите упоритости, управата на читалището реши да ни назначи живописен началник в лицето на Методи Иванов-Mечо. Музикант, създател на детски песни, кино композиции и племенник на великия художник Владимир Димитров - Майстора. В дома му на бул. " Сливница " преди време видях съвсем всичките му картини, които преди този момент бях познавал единствено от читанката за трети или четвърти клас ", споделя Чавдар. Той си спомня славните години в читалището, защото оттова минават много известни музиканти и артисти като Сашо Миладинов, (син на Янко Миладинов - пианист и композитор), Гюлфие Талипова, някогашна певица от " Сребърни звезди ", Петрос Василиадис, именуван от сътрудниците си на смешка бежанец от Гърция, Лъчезар Бонев-Лъчко, барабани, наследник на Ангел Бонев, построил НДК.
Мнозина българи - фенове на тази музика, си спомнят и до през днешния ден за бандата на Чавдар, която при започване на кариерата си открива новопостроени обекти в България. Сред тях са Домът на армията в Смолян и хотел " Соколец ". По-възрастните знаят, че по това време нямаше нощни заведения и забавите ставаха в софийските учебни заведения, единствено с жива музика, а групата на Чавдар открива стотици такива музикални празници. Навсякъде свирят гратис, имат голяма упоритост и хъс да работят, само че не всички стават професионални музиканти. Конкуренцията е голяма, равнището е високо, само че някои се предават и най-после остава единствено Чавдар да продължава борбата.
Една от житейските истини, която научава още в това време, е тази, че за всичко се желае доста труд. " Може да си безпределно талантлив, може да си музикален талант, може всичко да ти пада като че ли от небето, безплатно - това е освен лъжливо, само че и пагубно за една кариера ", е проумял Чавдар. Затова през целия си житейски път той съвместява осъществяването на актьора с прагматичната всекидневна работа - дали ще сглобява усилватели, дали ще строи някаква музикална настройка, дали ще се грижи за тон и осветяване на обещано място, всичко при него се примесва органично с изкуството.
Няколко години се труди и в " Кремиковци " и редом с това се приготвя за мечтаната си кариера. Полага изпити пред комисия и получава категория да работи като професионален музикант. Започва в дирекция " Музика " в оркестъра на Радослав Иванов, дълготраен барабанист в Биг бенда на БНР, прелестен реализатор на латино, работил с Милчо Левиев, преди той да избяга от България.
След няколко години китаристът се трансферира в Концертна дирекция и стартира да свири достоверна национална музика с известния родопски реализатор и два пъти лауреат на Димитровската премия Каньо Бедров. Двамата имат стотици концерти. " Всеки път, когато запееше " Делю бунтовник ", ми настръхваха космите на ръцете ", спомня си Чавдар. Има и моменти, когато на концертите стопира токът и тогава всички вземат акустичните китари, които някои назовават кухи, и без всевъзможни микрофони и усилватели изпълват пространството с неповторимата галактическа магия. " Каньо излизаше да пее и тогава публиката разбираше, че в действителност при тях е пристигнал Делю бунтовник ", споделя още Чавдар.
Пак през 80-те години дует " Ритон " събира тайфа за турнето си в някогашния Съюз на съветските социалистически републики. " Сигнал " се пробва да отиде с тях, само че не съумява да направи репертоара си и на нейно място отпътува групата на Чавдар - " Аеробик ". Правят прелестно 45-дневно турне в Русия. Постоянен посетител на концертите в Москва е международната звезда Филип Киркоров - тогава просто български студент в руската столица. На това турне Чавдар се среща и с Юрий Никулин, който по това време е шеф на цирк " Москва ". В същия интервал отново там са братя Аргирови, които са " гвоздеят " на тогавашната стратегия " Мелодия друзей ", първообраз на " Златният Орфей ", само че без награден фонд. Сега може да наподобява необичайно, че български реализатори се срещат в друга страна и то във връзка своята музикална активност, само че е реалност.
Чавдар не се помирява да остане единствено с приемането на категория за експерт. Иска да върви напред и да се усъвършенства, да навлиза в безкрайните глъбини на музиката. Пръстите му обичат струната на китарата. Веднъж ги галят, различен път ги удрят, от време на време ги дърпат до разкъсване. Всичко това му идва от вътрешната страна. Но той желае да разбере - за какво и как; каква е магията на музиката; за какво в един от класическите руски филми военен водач, пълководец на " Пеещата ескадрила ", твърди, че войната - това е нещо преходно, а музиката е безконечна. Чавдар търси и тази истина. Затова кандидатства в Консерваторията и там се сблъсква с голяма конкуренция. Тогава кандидат-студенти са Митко Ковачев-Фънкито и Веселин Веселинов-Еко, в този момент басист на Лили Иванова. Чавдар не крие своето професионално задоволство, че е преборил всичките.
По-късно отпътува в чужбина. За Финландия пътува дружно с българския Кени Джи - Мишо Грозданов. А в Норвегия при тях идва Соня Васи, преди да замине за Съединени американски щати и да стане рок звезда там. Така за него се изтъркулват незабелязано 40 музикални години. За свои учители счита Митко Симеонов, Лили Ненкова, Митко Золотович, Божидар-Дарчо, Мони Венков и доста други. Опитът му пораства непрестанно с турнета по всички меридиани на земното кълбо - от някогашна Югославия, през Съюз на съветските социалистически републики, до Дубай и Кувейт.
Сега, към този момент 60-годишен, Чавдар Костадинов работи по нов план - китарно испанско дуо. Но за това няма да споделя авансово, с цел да не го урочасаме. Нека го направи и ще имаме мотив да отидем всички дружно на първия му концерт. Дотогава да споделяме истината му: " Рокендролът е безконечен! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ