Скокът в псевдонауката излага мнозина на риск
Всички знаем, че обществените медии могат да бъдат разплодник на дезинформация, тайни теории и псевдонаука. Но какъв брой рискови са тези неща в реалност? Според нова книга на двама психолози разпространяването на съответно псевдонаучни „ лечения “ за психологично здраве съставлява действителен проблем, на който би трябвало да се обърне изключително огромно внимание.
Интернет е залят от разнообразни приложения за психологично здраве, хранителни добавки за възстановяване на настроението, енергийни лечения и всевъзможни типове тинктури и медикаменти, които претендират, че усъвършенстват мозъка, тялото и духа. Докато някои от тях са безобидни, въпреки и малко странни, има други, които са по-притеснителни, съгласно психолозите Джонатан Стеа и Стивън Хъп и новата им книга „ Investigating Clinical Psychology “.
„ В момента сме в епохата на здравната дезинформация “, означават създателите в изявлениедо медиите. „ Тя е на всички места. Тя е в каналите ни в обществените медии, разпространявана е от известни персони и инфлуенсъри и прониква в новинарските излъчвания. Бомбардирани сме от рекламина лечения и практики, неподкрепени с доказателства. Здравната дезинформация си проправя път и в телевизионни излъчвания, филми и книги. “
В психотерапията обстановката е още по-обезпокоителна.
„ В света на психологичното здраве циркулират към 600 марки психотерапия и броят им пораства. Много от тях не са тествани, тъй че не знаем дали работят; а доста от тях са откровенно псевдонаучни и могат да бъдат интензивно нездравословни “, споделя Стеа. „ В по-широк проект доста псевдонаучни лекувания се разпространяват и в уелнес промишлеността под прикритието на „ различна медицина “.
Често срещани образци са натуропатията – сборен термин, който обгръща хомеопатията, обичайна китайска медицина и акупунктурата. Съществува и пазар на енергийна медицина или енергийно лекуване, изяснява Стеа, който включва неща като рейки и по този начин нареченото лечебно допиране.
„ Всички тези методики са недвусмислени образци за псевдонаука, защото теоретичните им обосновки са в прорез с по-широката научна литература. Например, съгласно енергийната медицина съществува един тип „ човешко енергийно поле “, което може да се манипулира и балансира, с цел да се реализира по-добро здраве у индивида. Но научни доказателства за такова енергийно поле не съществуват. “
„ Оценката и лекуването на психологични проблеми е съществено начинание, при което възможните отрицателни последствия могат да провокират дълготрайно страдалчество и в крайни случаи даже гибел “, акцентира Стеа.
„ Покойният психолог Скот Лилиенфелд формулира тъкмо за какво псевдонауката може да бъде нездравословна: тя може директно да аргументи щета, може индиректно да навреди на имиджа на учредените на доказателства услуги и може в допълнение да подкопае научните основи и доверието в здравните специалности като цяло. “
Освен това, в случай че човек има проблем, той може да си сложи неверна диагноза на положение, което не е прието от здравната общественост, само че е известно в обществените медии. Това елементарно може да го накара да потърси неправдоподобно или нездравословно лекуване.
В книгата си Стеа, Хъп и разнообразни други специалисти в региона пишат поредност от задълбочени текстове под управлението на специалисти в света на клиничната логика на психиката за да развенчаят и разграничат псевдонаучните от научните подходи.
В книгата са прегледани и исторически образци за известна псевдонаучна логика на психиката за да се помогне на читателите да се научат по какъв начин да разпознават подправените хрумвания. Например, те преглеждат лечението с викове, създадена през 60-те години на ХХ век и основана с убеждението, че потиснатата контузия от детството може да бъде отстранена посредством кряскане.
Разглеждат също по този начин аспекти на психоаналитичната терапия, като да вземем за пример тълкуването на сънища, както и рестриктивните мерки на известни психически принадлежности, като да вземем за пример тестванията на Роршах с мастилените петна, хипнотерапията и личностните проби на Майерс-Бригс.
В същността си доста от тези псевдонаучни практики разчитат на анекдотични доказателства (и все по-често на поддръжката на известни персони, които или имат финансова полза, или нещо са се объркали), а не на емпирични проучвания.
Съществува също по този начин наклонност да се избира „ потвърждаване вместо оборване “, прибавя Стеа, както и „ пояснение на негативните резултати “, „ отбягване на каквито и да е инспекции “, „ липса на самокорекция “ и наклонност „ да се ползват изказванията към безконечен лист от здравословни положения “.
За да се противодейства на възхода на псевдонауката, психолозите оферират да се основат по-строги правила за психично-здравните услуги и по-качествени научни проучвания на ефикасността на известните лекувания. Авторите поддържат система, при която лекуванията да не могат да бъдат предлагани на обществеността, в случай че не дават отговор на строги критерии, в това число систематични резултати от огромен брой проучвания, които демонстрират функционални, позитивни и трайни резултати.
Но значимото е, че главната цел е да се усъвършенства способността ни да разграничаваме законните научни хрумвания от тези, които не дават отговор на този стандарт.
„ Бих споделил като главен извод, че желаеме да увеличим вероятността необятната общност да е в положение да прави разлика сред псевдонаучните и учредените на доказателства подходи в клиничната психология; както и да предоставим потребен запас за клиницистите, който да им помогне да вършат разлика сред просвета и псевдонаука в своята процедура “, заключи Стеа.
„ Нашето желание не е да вършим небрежни изказвания какво е и какво не е псевдонаука – по-скоро желанието ни е да образоваме за естеството на науката по отношение на това на псевдонауката и да помогнем за стимулиране на сериозното мислене във връзка с здравните решения, изключително що се отнася за психологичното здраве. “
