Учени установиха как сънят изостря паметта ни
Всички знаем, че в случай че желаеме наученото да остане в главите ни, би трябвало да се наспим. И въпреки учените от дълго време да са разбрали, че паметта разчита на връзките, които се построяват сред невроните в мозъка, до момента не беше ясно тъкмо по какъв начин сънят оказва помощ да се консолидира тази информация.
Сега две проучвания откриха биологични доказателства, които изясняват вековната мъдрост, че в случай че желаеме да помним, би трябвало да заспим и да забравим.
Нормално е да желаеме да знаем за какво прекарваме в схващане единствено половината от живота си. Една скорошна догадка твърди, че сънят отстранява евентуално токсични протеини, които се натрупват в мозъка денем.
Скорошни изследвания са открили, че в случай че не получим достъчно сън, усилваме риска от развиване на сърдечно-съдови болести и диабет, да не приказваме и за невродегенеративни болести като Паркинсон.
Две нови проучвания на американски учени от Университета на Уисконсин и университета Джон Хопкинс дават доказателства за друга употребява от съня, а точно, че той евентуално „ избистря “ наученото денем, като филтрира непотребното.
Хипотезата за така наречен „ синаптична хомеостаза “ не е нова. Учените от университета на Уисконсин са я създали още преди десетилетие, като допускат, че сънят понижава връзките, които развиваме сред невроните в будно положение, с цел да направи спомените ни по-ясни.
Когато претърпяваме нови неща, в мозъка ни се основават или отслабват връзките, известни като синапси, които свързват нашите нервни кафези. Поведението и спомените, които развиваме, са кодирани в тези взаимосвързани мрежи от неврони, които разчитат на размера и силата на синапса, с цел да разменят известията си дейно.
Авторите на хипотезата за синаптичната хомеостаза настояват, че процесът на създаване на такива мрежи е може би прекомерно деен, когато сме в будно положение. Сънят дава опция на мозъка на мира да поправя изборно размера на мрежите, които построяваме, до момента в който сме в схващане.
Има задоволително доказателства, че невроните могат да понижават синапсите си, в някои случаи посредством кафези, които патрулират из мозъка, търсейки синапси, които да обхванат. Сравненията на синапси след интервали на сън и бодърствуване могат също да бъдат индиректно доказателство за това, че мозъкът преоформя връзките сред невроните, до момента в който спим.
Екипът от университета на Уисконсин неотдавна добави нови доказателства в поддръжка на своята догадка.
В последните 5 години учените проучват тънки фрагменти от мозъка на три групи мишки – мишки, които са спели постоянно, мишки, които са държани будни и развличани с играчки, и мишки, държани будни, само че без спомагателен тласък.
Синапсите в пробите от спящите мишки са 18 % по-малки от тези на будните. Любопитното е, че смяната е засегнала най-много слабите връзки, до момента в който мощните останат невредими. С други думи, одобрените познания са били пощадени.
