Прекалената стерилност може да навреди на децата
В устрема си да предпазим децата от заболявания постоянно стигаме до крайности. Дезинфектанти за всяка повърхнина, антибактериални кърпички във всяка чанта, играчки, които се мият след всяко допиране до пода. Прекалената яловост постоянно води до прекомерно стеснен контакт с естествените микроорганизми. Постоянната приложимост на мощно почистващи средства лимитира срещите на детето с потребните бактерии. Това може да забави вярното създаване на детската имунна система. Чистотата се възприема като съществена отбрана, само че детският организъм не е основан да се развива в стерилна среда, написа Puls.bg.
Прочетете още
Имунната система не е изцяло завършена при раждането. Тя се построява последователно и има потребност от контакт с външната среда, с цел да се научи по какъв начин да реагира съответно и вярно. За този развой са нужни действителни тласъци, в това число срещи с микроорганизми, които не съставляват заплаха. Когато тези тласъци липсват, имунният отговор може да стане погрешен.
Тази концепция стои в основата на така наречен догадка за хигиена. Според нея прекомерно чистата среда в ранна детска възраст е обвързвана с по-висок риск от алергии, астма и други положения.
Имунната система има потребност от ``тренировка``
Контактът с микроби не значи наложително болест. Повечето микроорганизми, с които детето се среща всекидневно са изцяло безвредни. Те работят като подготовка за имунната система, помагайки ѝ да прави разлика сред действителна опасност и естествени, безобидни тласъци.
Когато тази тренировка липсва, имунната система може да стартира да реагира прекалено. Именно това съставляват алергичните реакции - предпазен механизъм, ориентиран към субстанции като полени, прахуляк или избрани храни, които по принцип не са рискови. Имунната система не е слаба, а по-скоро погрешно ориентирана.
Деца, които порастват в среда с по-голямо микробно разнообразие например с повече време на открито, контакт с животни или повече обществени взаимоотношения, по-рядко развиват някои алергични болести. Това не значи, че микробите са лек, а че ранният контакт с тях подкрепя по-балансираното развиване на имунния отговор.
Къде е границата сред хигиена и яловост?
Все отново хигиена си остава извънредно значима. Миенето на ръце, безвредната обработка на храната и имунизациите са потвърдени и нужни ограничения за предварителна защита на инфекции. Проблемът поражда, когато всяка бактерия се възприема като опасност, а стерилността се трансформира в метод на живот.
Прекомерната приложимост на антибактериални продукти не прави детето по-защитено. Те унищожават както евентуално нездравословните, по този начин и потребните микроорганизми и могат да нарушат микробния баланс, който има значимо отношение за имунното здраве на детето. Този баланс е значим за вярното действие на имунната система.
Детето не се нуждае от стерилна среда, а от естествена. Среда, в която организмът има опция да се приспособява, да реагира и да се учи. Чистотата е значима, само че когато се трансформира в прекаленост, тя стартира да работи против естествените механизми на развиване.
Прочетете още
Имунната система не е изцяло завършена при раждането. Тя се построява последователно и има потребност от контакт с външната среда, с цел да се научи по какъв начин да реагира съответно и вярно. За този развой са нужни действителни тласъци, в това число срещи с микроорганизми, които не съставляват заплаха. Когато тези тласъци липсват, имунният отговор може да стане погрешен.
Тази концепция стои в основата на така наречен догадка за хигиена. Според нея прекомерно чистата среда в ранна детска възраст е обвързвана с по-висок риск от алергии, астма и други положения.
Имунната система има потребност от ``тренировка``
Контактът с микроби не значи наложително болест. Повечето микроорганизми, с които детето се среща всекидневно са изцяло безвредни. Те работят като подготовка за имунната система, помагайки ѝ да прави разлика сред действителна опасност и естествени, безобидни тласъци.
Когато тази тренировка липсва, имунната система може да стартира да реагира прекалено. Именно това съставляват алергичните реакции - предпазен механизъм, ориентиран към субстанции като полени, прахуляк или избрани храни, които по принцип не са рискови. Имунната система не е слаба, а по-скоро погрешно ориентирана.
Деца, които порастват в среда с по-голямо микробно разнообразие например с повече време на открито, контакт с животни или повече обществени взаимоотношения, по-рядко развиват някои алергични болести. Това не значи, че микробите са лек, а че ранният контакт с тях подкрепя по-балансираното развиване на имунния отговор.
Къде е границата сред хигиена и яловост?
Все отново хигиена си остава извънредно значима. Миенето на ръце, безвредната обработка на храната и имунизациите са потвърдени и нужни ограничения за предварителна защита на инфекции. Проблемът поражда, когато всяка бактерия се възприема като опасност, а стерилността се трансформира в метод на живот.
Прекомерната приложимост на антибактериални продукти не прави детето по-защитено. Те унищожават както евентуално нездравословните, по този начин и потребните микроорганизми и могат да нарушат микробния баланс, който има значимо отношение за имунното здраве на детето. Този баланс е значим за вярното действие на имунната система.
Детето не се нуждае от стерилна среда, а от естествена. Среда, в която организмът има опция да се приспособява, да реагира и да се учи. Чистотата е значима, само че когато се трансформира в прекаленост, тя стартира да работи против естествените механизми на развиване.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ