Ту-160 е един от най-добрите бомбардировачи на СССР, проекиран по западен модел
Всички военни дейности в света са основани на силата на авиацията. Благодарение на нея, борби могат да се печелят извънредно елементарно, а с нововъведения като крилати ракети, бойни дронове и друга технология, загубите се понижават доста.
През 60-те години на предишния век, когато светът е в разгара на Студена война и двата огромни лагера ще влагат милиарди в производството на свръхзвукови тежки бомбардировачи.
НАТО разполага с впечатляващи наследници на именития Boeing B-52 – Rockwell B-1 Lancer и North American XB-70 Valkyrie. Първите прототипи излизат някъде през 1964 година и показват особени благоприятни условия в поразяването на далекобойни цели.
Проблемът е, че Съюз на съветските социалистически републики към момента няма такива и бързо желае да направи аероплан, който да противодейства. Отваря се поръчка към всички типове авиационни конструкторни бюра и защото поръчката е извънредно апетитна, няма производител без концепция, колкото и неуместна да звучи за времето си.
Конструкторно бюро Туполев идва с допустимо най-хубавото предложение, въпреки и множеството дизайни въпреки всичко да наподобяват повече на към този момент познатия XB-70. Господата ще произведат новия тежък свръхзвуков бомбардировач – Ту-160, само че западът го кръщава с още едно по-добро име – Blackjack.
Още при започване на тестванията излиза наяве, че инженерите виждат позитива от вариаторните крила, в случай че те се движат, свиват и разпъват по време на полет, могат да реализират много съществено въздушно противодействие, с което самолетът да се изкачва бързо, да се носи с висока скорост и да редуцира доста разхода на гориво. След това вземат решение да слагат и кръстовидна опашка. Избрани са два мотора Кузнецов НК-32 турбоджет, като всеки от тях има задоволително мощ, с цел да реализира нужната скорост и да дава отговор на условията на руската авиация.
Крайният резултат е впечатляващ, въпреки Ту-160 да наподобява доста на именития В-1 американски бомбардировач. Руската машина има разлика сред крилата, както и скоростта. Американският бомбардировач реализира скорост от Mach 1.25, до момента в който съветският има скорост от близо Mach 2. Има разлика и във въоръжението, като съветският Ту-160 може да носи повече от 12 ракети, в това число и нуклеарен товар на борда си.
Нито един от двата самолета няма никаква връзка с по този начин наречените Stealth технологии, по това време няма осведомени с опциите за прикриване от радара. Разликата сред двете машини е, че американската има лимитирана скорост, само че е в пъти по-маневрена, до момента в който съветската машина има висока скорост. В това състезание в действителност е мъчно да се открие победител, защото и двата бомбардировача имат позитивни и негативни страни.
Една забавна концепция, която множеството инженери виждат за Ту-160 е, че може да се слагат външни галактически апарати, а самият бомбардировач да се употребява като платформа, от която да изхвърчат. Планът на инженерите е, че в случай че страна от Варшавския контракт изиска да има спътник, освен това с тегло от 850 кг. Руснаците изпращат Ту-160 до избрана база, товарят сателите и по-късно стартират нанагорнище и пускат спътника на ракета-носител, с което доста да спестят средства за основаване на друга надалеч по-скъпа технология за изстрелване.
Въпросната система носи името Бурлак и на хартия звучи отлично, само че с придвижване на времето е изоставена. Друго предложение за Ту-160 е било, че може да се употребява като въздушна площадка за изстрелването на дронове, само че даже това продължава да е сериозен детайл.
Във времето, в което този бомбардировач влиза на въоръжение в един много проблематичен миг – далечната 1987 година към този момент е съумяла да се отрази отрицателно на Съюз на съветските социалистически републики и финансирането стартира да излиза отвън надзор. Произведени са близо 37 бомбардировача, като 9 от тях остават тестови модели, останалите отиват на въоръжение. Най-голямата изненада е, че когато Съюз на съветските социалистически републики публично колабира и се оказва, че е водил война на безсилие, към 19 Ту-160, освен това с нуклеарно въоръжение, се оказват в територията на Украйна.
Новите притежатели нямат безусловно никаква изгода от този тип оръжие, изключително откакто се изискват милиони долари за поддръжка и всеки полет ще коства много. Повечето самолети стоят свободно на украинските летища и в никакъв случай не влизат в приложимост.
Руската федерация има предпочитание да върне машините си назад, само че тъкмо в този миг няма никакви средства, с цел да заплати на Украйна. Водят се най-различни договаряния и най-после Украйна е съгласна да продаде 8 Ту-160 на Русия, дружно с нуклеарното въоръжение, като в подмяна се опрощават задължения, които Украйна има. Пристигат съветски специалисти, които избират 8-те най-здрави машини. Останалите 11 самолета в Украйна са изпратени за скрап, а един остава в музей с научни цели.
По време на самите договаряния, Украйна получава няколко предложения за даване на бомбардировачи на западна компания – Platforms International Copr. Идеята на американската компания е, че желае да трансформира бомбардировачите в частни първокласни самолети, само че съветските инженери са скандализирани и отхвърлят да дават сходна технология на запада. Освен това цитират спогодбата от Star II, в която се не разрешава даването на оръжие на друга страна, подписано от Украйна и Съюз на съветските социалистически републики във времето си.
Напред в историята ще открием, че Ту-160 постоянно получава обновления и модификации, последно е употребен във войната в Сирия, а преди този момент е влизал за бойни учения във Венецуела през 2008 и 2013 година Производството на тази машина изисква съществени суми и все по-рядко намира нужното внимание. Въпреки броя на подобренията, множеството такива самолети не откриват задоволително благоприятни условия за пускане на активност.
Въпреки опитите на Руската федерация да продължи да употребява Ту-160, възможностите му са много лимитирани, в това време би трябвало да признаем, че същият е един от най-успешните на конструкторното бюро, въпреки и в никакъв случай да няма опция да се потвърди.
