Икономисти: В Плана за възстановяване липсват реформи и няма да получим аванс
" Всички страни би трябвало да създадат структурни промени. Не може просто да получиш пари, а да не оправиш пречките в политиката си, които са спирали възможностите за разцвет ". Това съобщи икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) на онлайн конференция, отдадена на Националния и резистентност.
По думите му нещата станали комплицирани – би трябвало да се аргументират и защитят вложения, които би трябвало да бъдат в забележителен запас, отговарящ на дълготрайните цели.
Атанас Пеканов: Позицията на Европейска комисия по енергетиката не изцяло съответствува с нашата, ще защитим парите си
На седмата седмица от изпращането на проекта за възобновяване и резистентност ние получихме противоположната връзка, която в голямата си част е...
Според него, Планът за възобновяване и резистентност би трябвало да е като протоверсия или проява на общо изпитание на доста браншове с едновременни общи цели за политик и промени за 5 години напред и сложна финансова стратегия.
Той изясни, че главната цел на Плана е да наблюдава до каква степен страните членки на Европейски Съюз, в това число и България употребяват новия механизъм за възобновяване и резистентност по метода, по който би трябвало да го употребяват. Според него, когато пристигна шокът от пандемията, отговорът на множеството страни-членки е бил опит да тушират евентуалния срив в търсенето и реакцията на икономическите субекти. Всичко това имало фискална цена. Тогава въпросът бил по какъв начин страните ще устоят да подкрепят бизнеса, по какъв начин ще запазят фискалната си резистентност и ще могат ли да поддържат по-високи бюджетни дефицити.
Той добави, че имало нещо като съвсем цялостен консенсус, че нещо би трябвало да е друго от този момент. Как да се преглътне фискалният трансфер – някои да вземе повече, а всички да платят сметката, уточни той.
Лъчезар Богданов посочи, че това, което се вижда в проекта ни, е нещо, което сме го виждали и в други политически документи – неналичието на някакво базово схващане на разликата какво е цел, инструмент, резултат, влияние и активност. Реформите са показани през инструментите, само че липсва наличието на самата промяна, сподели икономистът. Той посочи, че липсват доста значими детайли - от това да има структуриран документ за това какво имаме, по какъв начин ще го реализираме и по какъв начин ще го измерим. Богданов не знае дали постоянното държавно управление ще направи промени в проекта или ще го задържат по този начин.
Забележките от Европейска комисия за Плана за възобновяване: За пълномощията на Гешев, за въглищните централи
На Българския проект за възобновяване от коронакризата му липсва по-ясен анагажимент за декарбонизация на стопанската система, по-точно за предстоящ...
От своя страна доктор Петя Георгиева от ИПИ се надява проектът да не последва по-голяма част от ориста на стратегическите документи в България. Но тя беше безапелационна, че няма да получим задатък по проекта и като цяло липсва общо макроикономически разбор по какъв начин ще се отрази той върху обособените браншове.
Планът е един капиталов документ, който у нас мъчно може да се види нещо сходно, сподели тя. Преизпълнението на проекта има редица опасности, които съществуват в нашата страна – по-висшите и по-големи цели на проекта да не бъдат изпълнени. Има опасности по-големите цели да не се изпълнят, предизвести Георгиева и добави, че в проекта към момента има въпроси, които не са изчистени. За да се аргументира, тя посочи, че ниският капацитет за осъществяване на промените у нас слага под риск осъществяването на самия проект.
Според нея Европейска комисия има доста критерии на какви условия би трябвало да дават отговор проектите. Критериите са два – плановете и вложенията в размер на 37% за зелен преход и най-малко 20% за цифрова промяна. От 27 членки на Европейски Съюз, 26 са подали своите проекти. Единствената страна, която не е изпратила проекта си за оценка, е Холандия заради неналичието на постоянно държавно управление. От останалите 26 страни, на 4 страни проектите не са утвърдени – Полша, Унгария, България и Швеция, а главната причина – политически проблеми.
В умозаключение Георгиева добави, че тъй като се приказва за доста промени и тактики за това какво желаеме да реализираме и къде да отидем, само че от позиция на финансирането всяка година проектът планува 5-6% по Брутният вътрешен продукт разноски. Ние не можем да си позволим да изоставим общия взор върху това по какъв начин се харчат обществени запаси и да следим единствено това, което се случва по проекта. Държавният бюджет също харчи голям запас и не може да остане без задоволително ефикасни механизми за надзор, сподели още тя.
Още от ИКОНОМИКА:
По думите му нещата станали комплицирани – би трябвало да се аргументират и защитят вложения, които би трябвало да бъдат в забележителен запас, отговарящ на дълготрайните цели.
Атанас Пеканов: Позицията на Европейска комисия по енергетиката не изцяло съответствува с нашата, ще защитим парите си
На седмата седмица от изпращането на проекта за възобновяване и резистентност ние получихме противоположната връзка, която в голямата си част е...
Според него, Планът за възобновяване и резистентност би трябвало да е като протоверсия или проява на общо изпитание на доста браншове с едновременни общи цели за политик и промени за 5 години напред и сложна финансова стратегия.
Той изясни, че главната цел на Плана е да наблюдава до каква степен страните членки на Европейски Съюз, в това число и България употребяват новия механизъм за възобновяване и резистентност по метода, по който би трябвало да го употребяват. Според него, когато пристигна шокът от пандемията, отговорът на множеството страни-членки е бил опит да тушират евентуалния срив в търсенето и реакцията на икономическите субекти. Всичко това имало фискална цена. Тогава въпросът бил по какъв начин страните ще устоят да подкрепят бизнеса, по какъв начин ще запазят фискалната си резистентност и ще могат ли да поддържат по-високи бюджетни дефицити.
Той добави, че имало нещо като съвсем цялостен консенсус, че нещо би трябвало да е друго от този момент. Как да се преглътне фискалният трансфер – някои да вземе повече, а всички да платят сметката, уточни той.
Лъчезар Богданов посочи, че това, което се вижда в проекта ни, е нещо, което сме го виждали и в други политически документи – неналичието на някакво базово схващане на разликата какво е цел, инструмент, резултат, влияние и активност. Реформите са показани през инструментите, само че липсва наличието на самата промяна, сподели икономистът. Той посочи, че липсват доста значими детайли - от това да има структуриран документ за това какво имаме, по какъв начин ще го реализираме и по какъв начин ще го измерим. Богданов не знае дали постоянното държавно управление ще направи промени в проекта или ще го задържат по този начин.
Забележките от Европейска комисия за Плана за възобновяване: За пълномощията на Гешев, за въглищните централи
На Българския проект за възобновяване от коронакризата му липсва по-ясен анагажимент за декарбонизация на стопанската система, по-точно за предстоящ...
От своя страна доктор Петя Георгиева от ИПИ се надява проектът да не последва по-голяма част от ориста на стратегическите документи в България. Но тя беше безапелационна, че няма да получим задатък по проекта и като цяло липсва общо макроикономически разбор по какъв начин ще се отрази той върху обособените браншове.
Планът е един капиталов документ, който у нас мъчно може да се види нещо сходно, сподели тя. Преизпълнението на проекта има редица опасности, които съществуват в нашата страна – по-висшите и по-големи цели на проекта да не бъдат изпълнени. Има опасности по-големите цели да не се изпълнят, предизвести Георгиева и добави, че в проекта към момента има въпроси, които не са изчистени. За да се аргументира, тя посочи, че ниският капацитет за осъществяване на промените у нас слага под риск осъществяването на самия проект.
Според нея Европейска комисия има доста критерии на какви условия би трябвало да дават отговор проектите. Критериите са два – плановете и вложенията в размер на 37% за зелен преход и най-малко 20% за цифрова промяна. От 27 членки на Европейски Съюз, 26 са подали своите проекти. Единствената страна, която не е изпратила проекта си за оценка, е Холандия заради неналичието на постоянно държавно управление. От останалите 26 страни, на 4 страни проектите не са утвърдени – Полша, Унгария, България и Швеция, а главната причина – политически проблеми.
В умозаключение Георгиева добави, че тъй като се приказва за доста промени и тактики за това какво желаеме да реализираме и къде да отидем, само че от позиция на финансирането всяка година проектът планува 5-6% по Брутният вътрешен продукт разноски. Ние не можем да си позволим да изоставим общия взор върху това по какъв начин се харчат обществени запаси и да следим единствено това, което се случва по проекта. Държавният бюджет също харчи голям запас и не може да остане без задоволително ефикасни механизми за надзор, сподели още тя.
Още от ИКОНОМИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ