Индианските корони от пера
Всички сме виждали в известни холивудски филми или в исторически документи индианци, които носят пера на главите си. Понякога перата може да са толкоз доста, че дори допират земята.
Но малко на брой, откакто са видели индианци с такава „ шапка “ от пера, да вземем за пример, във филмите, ще се замислят какво действително значение са имали тези декорации. Защо индианците се нуждаели от тях и какъв смисъл влагали? Дали единствено за хубост, като елементарен аксесоар?
Всъщност, тези венците и корони имали голямо значение за индианците. Короната, направена от пера, прикрепени по горния борд на кожена лента или върху спонтанна шапка, е най-важната шапка в историята на индианците. Смята се, че индианското племе сиу било измежду първите, които почнали да носят сходни декорации.
За да се направи подобен венец, по едно птиче перо се добавяло към кожена или платнена лента всякога, когато притежателят му правил някакъв героизъм в името на своето племе. Самите пера нормално се прикрепяли с кожени конци или сухожилия. Щом венецът бил подготвен, лентата можело да бъде украсена с спомагателна бродерия, мъниста, рога, естествена кожа или някакъв тип плитки, а самите пера даже да бъдат боядисани.
Има има доста типове разнообразни шапки от пера, които служели за разнообразни цели измежду обособените индиански племена. Например, шапки вид „ ирокез “, направени от козина, игли от гривесто бодливо свинче или четина от елен, наречени „ роуч “ – те нормално се носели на изток от Скалистите планини, да вземем за пример, от племената понка или омаха. Такива шапки можели да носят единствено юноши, които се готвели да станат воини и към този момент се били показали по някакъв начин; само че другите племена имали разнообразни правила за приемането им.
Също по този начин, измежду някои индиански племена имало рогати шапки от бизонска вълна, които също можели да носят единствено мъже-воини, само че към този момент популяризирали се в борба. Духовното и церемониално значение на рогатата шапка за индианците от равнините било същото, както на пернатия венец за тези племена, които давали преимущество на перата.
Имало индиански племена с тюрбани от кожа на видра или бобри, употребявани единствено като церемониални шапки. Те се носели от мъжете на някои племена от южните равнини, като потаватоми, поуни и осейджи.
Всички сходни венци, корони и шапки били обединени от обстоятелството, че такова отличие трябвало да се заслужи и не всеки можел да го носи.
Подобни, условно казано, „ шапки “ били доста значими за индианците, защото те може да се носят единствено от най-могъщите и авторитетни членове на племето, най-вече единствено мъже. На дамите също било разрешено да носят декорации за глава, само че те били единствено ленти с мъниста или венци с дребен брой пера.
За да се смята индианският юноша за мъж, той трябвало да завоюва първото си перо, да вземем за пример, откакто извърши героизъм с безкористни прояви на храброст и чест (например, на лов), да получи перо като подарък, за осъществена работа или в символ на признателност, че служи на своя народ. Но най-традиционните действия, които носели популярност и най-почетните пера – орловите, се давали за подвизи в борба, както и за политически и дипломатически достижения или дейности, помагащи на племето да оцелее и се развива. Много индиански племена считали орловото перо за един от най-висшите признаци на почитание, притежаващ мистични свойства и талантлив със силата на природата, който излъчвал сила от разнообразни духове.
Воинът, който пръв докосвал врага и оставал незасегнат след борбата, получавал най-голямото орлово перо. А когато индианецът събирал задоволителен брой пера, той може да ги употребява като венец или в някаква друга форма. Понякога можел просто да носи едно, две или три пера в косата – само че, с цел да си направи венец, трябвало да получи благословията на племенния водач и неговото позволение. Никой нямал право да носи на главата си венец от пера, в случай че не е получил позволение и не бил заслужил това право. Да носи подобен венец или шапка било най-голяма чест за индианеца.
Има прочут исторически образец, по какъв начин вождът на шайените Римски нос (1835-1868) – име, обещано му от „ бледоликите “ поради присъщия орлов нос, бил толкоз сигурен, че неговата корона от орлови пера ще го защищити от патроните на американските бойци, та даже предиздвикал самите американци да повярват в това – и те в действителност не можели да го улучат, без значение, че вождът нееднократно влизал в борба с тях под градушка от патрони.
По подигравка на ориста, в последната си борба вождът Римски нос влезнал без своята свещена корона – и още същата вечер бил смъртоносно пронизан от няколко американски патрона.
–
