Оригинал или копие – има ли значение?
Всички сме виждали Джокондата. Малцина от нас – в Лувъра, в оригинал. Това обаче няма никакво значение – обликът на Мона Лиза е мултиплициран милиони пъти и може да бъде прегледан в книги, върху магнити за ледник и чаши за чай, както и в превъзходна резолюция онлайн. Изкуството в наши дни е общодостъпно. В подобен случай заслужава ли си да вървим в музеите?
Оригиналът на една картина носи душата на създателя си. Поне такава е сантименталната визия на влюбените в изкуството – че истинските творби са метод да се докоснем до гения на художника. За благополучие техническите благоприятни условия на нашия век ни разрешават да забележим с невероятни детайлности всяка популярна картина на монитора на компютъра си. Дали оригиналът има какво да ни даде?
Отговор на тези въпроси търси изложбата в музея на Едвард Мунк в Осло, наречена малко и ясно „ Оригинал или фалшификат “ . Мунк е необикновен случай – той самият е създавал по доста копия на творбите си и при него е доста мъчно да се дефинира кое е „ оригиналът “. Кураторите на изложбата – която прочее е безвъзмездна – се пробват да обяснят какво ни дава визитата в музея и с какво копията способстват за изкуството.
Мащабът
През 1911 година Мунк е нает да нарисува няколко картини за новата зала на университета в Осло. През 1913 година той излага готовите картини в Берлин, само че в размер на половина от истинския. Критиката и публиката одобряват картините доста добре, само че самият художник е много сериозен и прави доста разновидности в разнообразни размери. Оригиналните платна, които университетът купува, са в действителност големи и няма метод да бъдат възприети по същия метод на репродукция. При тези мащаби постоянно е значимо и това, че гледащият е някъде „ долу “ и над него се извисяват големите картини, в тази ситуация извънредно светли и слънчеви. Същото е да вземем за пример със на Муха и с лилиите на Моне – и там мащабът е решителен за цялостното чувство.
Повторението като история на една картина
Мунк въобще не е единственият художник в историята, който рисува още веднъж и още веднъж едни и същи сюжети – да си спомним за слънчогледите на Ван Гог. Понякога повода е опит с цветовете и светлината, различен път просто му се желае да резервира за себе си картина, която към този момент е продал. Така или другояче доста картини по света имат повече от едно копие и постоянно е забавно да се сравнят и да се разбере какво е желал да покаже художника. Когато една картина съществува в няколко разновидността, това прави ли я по-малко скъпа или в противен случай, тя става изключително забавна с многото си аспекти на интерпретация.
Копието като урок по изкуство
От антични времена до наши дни художниците се учат да рисуват посредством прекопирване на непознати творби. Това е неминуем аспект от образованието на актьора и е значим както за приемането на чисто механически умения, по този начин и за преодоляване на цветовете, вероятността и гледната точка на великите художници. Това копие на автопортрета на Мунк е рисувано от Стефани Френц особено за изложбата и макар професионалния метод и съвсем безкрайните благоприятни условия на нашето време откъм цветове, материали и бои, явно е, че не е елементарно да се имитира Мунк.
Има и още...
Оригиналът на една картина носи душата на създателя си. Поне такава е сантименталната визия на влюбените в изкуството – че истинските творби са метод да се докоснем до гения на художника. За благополучие техническите благоприятни условия на нашия век ни разрешават да забележим с невероятни детайлности всяка популярна картина на монитора на компютъра си. Дали оригиналът има какво да ни даде?
Отговор на тези въпроси търси изложбата в музея на Едвард Мунк в Осло, наречена малко и ясно „ Оригинал или фалшификат “ . Мунк е необикновен случай – той самият е създавал по доста копия на творбите си и при него е доста мъчно да се дефинира кое е „ оригиналът “. Кураторите на изложбата – която прочее е безвъзмездна – се пробват да обяснят какво ни дава визитата в музея и с какво копията способстват за изкуството.
Мащабът
През 1911 година Мунк е нает да нарисува няколко картини за новата зала на университета в Осло. През 1913 година той излага готовите картини в Берлин, само че в размер на половина от истинския. Критиката и публиката одобряват картините доста добре, само че самият художник е много сериозен и прави доста разновидности в разнообразни размери. Оригиналните платна, които университетът купува, са в действителност големи и няма метод да бъдат възприети по същия метод на репродукция. При тези мащаби постоянно е значимо и това, че гледащият е някъде „ долу “ и над него се извисяват големите картини, в тази ситуация извънредно светли и слънчеви. Същото е да вземем за пример със на Муха и с лилиите на Моне – и там мащабът е решителен за цялостното чувство.
Повторението като история на една картина
Мунк въобще не е единственият художник в историята, който рисува още веднъж и още веднъж едни и същи сюжети – да си спомним за слънчогледите на Ван Гог. Понякога повода е опит с цветовете и светлината, различен път просто му се желае да резервира за себе си картина, която към този момент е продал. Така или другояче доста картини по света имат повече от едно копие и постоянно е забавно да се сравнят и да се разбере какво е желал да покаже художника. Когато една картина съществува в няколко разновидността, това прави ли я по-малко скъпа или в противен случай, тя става изключително забавна с многото си аспекти на интерпретация.
Копието като урок по изкуство
От антични времена до наши дни художниците се учат да рисуват посредством прекопирване на непознати творби. Това е неминуем аспект от образованието на актьора и е значим както за приемането на чисто механически умения, по този начин и за преодоляване на цветовете, вероятността и гледната точка на великите художници. Това копие на автопортрета на Мунк е рисувано от Стефани Френц особено за изложбата и макар професионалния метод и съвсем безкрайните благоприятни условия на нашето време откъм цветове, материали и бои, явно е, че не е елементарно да се имитира Мунк.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ