Какво се крие в ядрото на Луната?
Всички сме прекарвали безчет нощи, взирайки се в Луната, потънали в нейното успокоение и величие. Но чудили ли сте се в миналото какво се крие под повърхността, в сърцевината на Луната?
Отговорът стартира да се обрисува с помощта на работата на френския астроном Артур Брио и неговия екип от Френския народен център за научни проучвания (CNRS).
Ядрото на Луната, както демонстрират изследванията на Брио, е кълбо от корав метал, обгърнато от течен външен пласт.
Но по какъв начин са открили това?
Учените работят със съществуващите данни от задачата на НАСА GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory), съчетани с Lunar Laser Ranging (LLR), която обезпечава точни измервания сред Земята и избрани лунни райони. Тази композиция разкрива вътрешността на Луната с несравнима точност - тя има ядро, доста сходно на земното.
Това не е нормално изобретение. Съществуването на разтопен външен пласт и твърдо ядро в Луната ни принуждава да преосмислим разбирането си за магнитното поле на Луната.
„ Нашите резултати слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на демонстрацията на съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжет за световно катурване на мантията, който внася основни прозрения за времевата линия на лунната бомбардировка “, изяснява Брио.
Тези разкрития слагат основите на нови хрумвания за образуването на Луната. Интересно е, че вътрешното ядро на Луната има компактност, сходна на тази на желязото. Ядрото на Луната е доста по-малко и с по-малка компактност от това на Земята, което акцентира значителната разлика в състава и топлинната им интензивност.
Докато Земята има разтопено железно ядро, което спомага за основаването на мощното ѝ магнитно поле, ядрото на Луната е най-вече твърдо и има единствено дребен разтопен пласт. Учените считат, че ядрото на Луната е единствено към 1 - 2% от общата ѝ маса, до момента в който ядрото на Земята съставлява към 15%. И двете ядра са построени най-вече от желязо, само че Луната има по-малко никел и други метали.
С радиус от към 260 километра и външно ядро от към 380 километра, откритията наподобява подсказват, че Луната и Земята са по-тясно свързани, в сравнение с смятахме до момента.
Разбирането на ядрото на Луната е практическо познание, което е от значително значение за планирането на бъдещи лунни експедиции. Това е изключително правилно, защото от ден на ден страни и предприятия демонстрират интерес към проучване и вероятно обитаване на повърхността на Луната. Както показва Брио, „ да се знае какво има на Луната е гигантска стъпка в вярната посока както за сегашното, по този начин и за бъдещето “.
Тези открития могат да повлияят и на разбирането ни за Слънчевата система, написа hicomm.bg. Сравнявайки ядрата на Земята и Луната, можем да разпознаем закономерности и разлики, които да ни оказват помощ да разкрием тайните на образуването на планетите.
Това повдига завладяващи въпроси за състава на други небесни тела. Как наподобява тяхната вътрешна конструкция и по какъв начин тя въздейства на геоложкото им държание или на капацитета им за поддържане на живот?
Това проучване открива нови насоки за по-нататъшни проучвания на Луната. С прецизен модел на ядрото на Луната в ръцете си учените могат да се задълбочат в неизяснените въпроси и да усъвършенстват съществуващите теории. Така в вероятност в научната общественост има възторг за по-подробно картографиране на Луната и потвърждаване на солидността на заключенията на Брио.
Отговорът стартира да се обрисува с помощта на работата на френския астроном Артур Брио и неговия екип от Френския народен център за научни проучвания (CNRS).
Ядрото на Луната, както демонстрират изследванията на Брио, е кълбо от корав метал, обгърнато от течен външен пласт.
Но по какъв начин са открили това?
Учените работят със съществуващите данни от задачата на НАСА GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory), съчетани с Lunar Laser Ranging (LLR), която обезпечава точни измервания сред Земята и избрани лунни райони. Тази композиция разкрива вътрешността на Луната с несравнима точност - тя има ядро, доста сходно на земното.
Това не е нормално изобретение. Съществуването на разтопен външен пласт и твърдо ядро в Луната ни принуждава да преосмислим разбирането си за магнитното поле на Луната.
„ Нашите резултати слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на демонстрацията на съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжет за световно катурване на мантията, който внася основни прозрения за времевата линия на лунната бомбардировка “, изяснява Брио.
Тези разкрития слагат основите на нови хрумвания за образуването на Луната. Интересно е, че вътрешното ядро на Луната има компактност, сходна на тази на желязото. Ядрото на Луната е доста по-малко и с по-малка компактност от това на Земята, което акцентира значителната разлика в състава и топлинната им интензивност.
Докато Земята има разтопено железно ядро, което спомага за основаването на мощното ѝ магнитно поле, ядрото на Луната е най-вече твърдо и има единствено дребен разтопен пласт. Учените считат, че ядрото на Луната е единствено към 1 - 2% от общата ѝ маса, до момента в който ядрото на Земята съставлява към 15%. И двете ядра са построени най-вече от желязо, само че Луната има по-малко никел и други метали.
С радиус от към 260 километра и външно ядро от към 380 километра, откритията наподобява подсказват, че Луната и Земята са по-тясно свързани, в сравнение с смятахме до момента.
Разбирането на ядрото на Луната е практическо познание, което е от значително значение за планирането на бъдещи лунни експедиции. Това е изключително правилно, защото от ден на ден страни и предприятия демонстрират интерес към проучване и вероятно обитаване на повърхността на Луната. Както показва Брио, „ да се знае какво има на Луната е гигантска стъпка в вярната посока както за сегашното, по този начин и за бъдещето “.
Тези открития могат да повлияят и на разбирането ни за Слънчевата система, написа hicomm.bg. Сравнявайки ядрата на Земята и Луната, можем да разпознаем закономерности и разлики, които да ни оказват помощ да разкрием тайните на образуването на планетите.
Това повдига завладяващи въпроси за състава на други небесни тела. Как наподобява тяхната вътрешна конструкция и по какъв начин тя въздейства на геоложкото им държание или на капацитета им за поддържане на живот?
Това проучване открива нови насоки за по-нататъшни проучвания на Луната. С прецизен модел на ядрото на Луната в ръцете си учените могат да се задълбочат в неизяснените въпроси и да усъвършенстват съществуващите теории. Така в вероятност в научната общественост има възторг за по-подробно картографиране на Луната и потвърждаване на солидността на заключенията на Брио.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ