Тайната полиция обгрижва 3 клас в учебник!
Всички сме отраснали с приказки, разказвани и четени от нашите родители, дядовци и най-много баби. Аз и до в този момент си припомням доста от приказките наизуст, припомням си страстта, с която съм ги слушала и повтаряла, напълно вживяна в тях, въпреки и без да разбирам изцяло приказния им сюжет.
С приказки са отраснали и децата ми, четях им ги в унес, прехласната от тяхното вживяване. Като родител съм се удивлявала от това по какъв начин детето се вживява – дарба, която след това се изгубва, както се изгубва и магичността на света и той последователно става монотонен, разбираем, логически, прагматичен и отегчителен.
Приказката е успореден свят, премеждие, нещо необяснимо, което няма потребност от пояснение. Приказката е приказка единствено тогава, когато ти участваш в протичащото се. Приказката е нещо, което поставя дълготраен отпечатък в съзнанието на детето, тъй че когато то порасне и я прочете още веднъж, да преживее същото неспокойствие, боязън или въодушевление. Приказката е род, който е изобретен не от писателската фикция, а от детската нужда.
Попаднах на приказка – диаметралност на всичко това.
При това включена в читанка за 3-и клас, т.е. учебник. Предназначението на учебника е да дава познание, просвета, визия, отношение и през тях да образува личността. Многобройни фактори образуват човешката персона. Ако не са фамилията и учебното заведение, ще бъде неидентифицираният фактор, който систематизирано назоваваме „ улицата “.
Приказката „ Новият закон “, на която попаднах в Деня на детето е такава, че бих предпочела моите деца да се възпитават от „ улицата “, нежели от такива приказки и такива закони. Не единствено съм възмутена. Уплашена и обезверена съм. Не бях предполагала, че сходен текст може да бъде написан, още по-малко, че може да бъде включен в учебник.
От учебниците се учим да четем и да пишем. Чрез другите учебници детето опознава света и построява своето отношение към него. Учебникът по математика учи, че две плюс две е четири и това не зависи от нашите стремежи и желания. От учебника по география опознаваме голямата земя и нейните кътчета.
С учебника по история е малко по-сложно, историята е по-субективна от географията, само че даже в историята би трябвало и може да се демонстрира правдивата картина на това, което се е случило, а не това, което на нас ни се желае да се е случило. Героичната поза е впечатляваща и привлекателна, само че тя не постоянно ни се поставя. А две героични пози, изправени една против друга, постоянно довеждат до война.
Но да оставим войните и да се върнем към приказката. Ако прочетем актуалната приказка, поместена в актуален български учебник, е ужасно като на война. Пак ще повторя, че е по-опасно децата да бъдат възпитавани с тази приказка, в сравнение с от „ улицата “. За „ улицата “ знаем, че е нещо неприятно. А тази приказка срутва доверието в учебника като нещо положително. Извършва замяна, като се възползва подло от неумението на десетгодишното дете ясно да разграничава положително от зло.
Не е допустимо приказката да бъде преразказана. Всеки може да я прочетете на илюстрацията или още по-добре в „ Читанка 3 клас “ с създатели С. Здравкова, Т. Власева, Ю. Спиридонова и В. Славова. Ще отбелязвам сюжета, ще се спра на езика и най-много на „ поуката “.
Един добър цар не можел да подари децата с по едно колело, както му се желало – „ Шефе, тая година не става! Касата е безусловно празна! “, отсякъл финансовият му министър. Но тогава пристигнал при него синът му и му предложил: „ Престани да цивриш, папа. Подари на децата нещо, за което няма да ти трябват пари! “ Царският наследник предложил на татко си да издаде Закон за отбрана на детето. Царят споделил „ Окей! “. Никой обаче не го спазвал – „ Законът ти е цялостен отпадък! “, споделили децата. Синът предложил решение и за този проблем – да се сътвори Полиция в отбрана на детето. Царят отново споделил „ Окей! “ и основал загадка полиция. Полицаите били маскирани, дебнели отвред и никой не знаел кой кой е. Така всички почнали безропотно да съблюдават закона. Оттогава хората заживели щастливи и задружни.
Тайната полиция въдворила щастието. Благодарение на дебнещите маскирани служители на реда всички заживели заедно. Авторката, която предлага на децата тази поука, е австрийската писателка Кристине Ньостлингер. Двамата ѝ родители са социалисти. Кристине има сложни връзки с майка си, която е възпитателка в детска градина. Възможно е приказката да е отпечатък в нейната детска душа от майчиното образование. Кристине Ньостлингер е издала над 100 книги и се счита за водеща детска писателка. На български език са издадени 4 нейни книги. Не съм ги чела и не мога да ги разясня. Дано да не са като приказката от читанката за 3-и клас.
Приказката от читанката е възмутителна с примитивния си език. Ако „ улицата “ възпитава с недодялан език, то по какво се отличава приказката от улицата? Има ли разлика дали ще оставим децата си да бъдат възпитавани от „ улицата “ или от такива приказки? Ала в приказката има и нещо по-страшно от улицата. Това е тайната полиция в отбрана на детето.
Тази полиция пази децата от възрастните, да не бъдат бити и наказвани, само че самото поверяване на отбраната от загадка полиция дали не е по-страшно! Дали не е по-опасно детето да порасне с внушението, че тайната полиция е неговата отбрана, че при неволя би трябвало да разчита на тайната полиция, че тайната полиция е по-добра от неговите родители, че щастието е допустимо единствено когато тайната полиция бди.
Не зная какъв брой объркана визия за света би трябвало да има човек, с цел да вижда тайната полиция като институция на щастието! Не зная какъв брой травмирана би трябвало да е била душeвността на авторката, с цел да търси в тайната полиция опора на своето благополучие! Но най-много не мога да намеря пояснение за претекстовете на екипа да включи приказката в Читанката.
Чрез антиутопията „ 1984 “ Джордж Оруел желае да ни стресне и защищити от „ щастието “, обезпечено от тайната полиция. Чрез своята приказка Кристине Ньостлингер внушава на децата, че щастието е допустимо единствено когато тайната полиция бди над тях.
Под приказката съставителите на учебника са сложили пет въпроса към децата. Единият от тях гласи: „ Ти би ли желал да си гражданин на този цар? “ Текстът, който написах може да се смята като отговор на поставения въпрос, само че и като зов да не изкривяваме детската душeвност с сходни „ приказки “.
Източник: kultura.bg
С приказки са отраснали и децата ми, четях им ги в унес, прехласната от тяхното вживяване. Като родител съм се удивлявала от това по какъв начин детето се вживява – дарба, която след това се изгубва, както се изгубва и магичността на света и той последователно става монотонен, разбираем, логически, прагматичен и отегчителен.
Приказката е успореден свят, премеждие, нещо необяснимо, което няма потребност от пояснение. Приказката е приказка единствено тогава, когато ти участваш в протичащото се. Приказката е нещо, което поставя дълготраен отпечатък в съзнанието на детето, тъй че когато то порасне и я прочете още веднъж, да преживее същото неспокойствие, боязън или въодушевление. Приказката е род, който е изобретен не от писателската фикция, а от детската нужда.
Попаднах на приказка – диаметралност на всичко това.
При това включена в читанка за 3-и клас, т.е. учебник. Предназначението на учебника е да дава познание, просвета, визия, отношение и през тях да образува личността. Многобройни фактори образуват човешката персона. Ако не са фамилията и учебното заведение, ще бъде неидентифицираният фактор, който систематизирано назоваваме „ улицата “.
Приказката „ Новият закон “, на която попаднах в Деня на детето е такава, че бих предпочела моите деца да се възпитават от „ улицата “, нежели от такива приказки и такива закони. Не единствено съм възмутена. Уплашена и обезверена съм. Не бях предполагала, че сходен текст може да бъде написан, още по-малко, че може да бъде включен в учебник.
От учебниците се учим да четем и да пишем. Чрез другите учебници детето опознава света и построява своето отношение към него. Учебникът по математика учи, че две плюс две е четири и това не зависи от нашите стремежи и желания. От учебника по география опознаваме голямата земя и нейните кътчета.
С учебника по история е малко по-сложно, историята е по-субективна от географията, само че даже в историята би трябвало и може да се демонстрира правдивата картина на това, което се е случило, а не това, което на нас ни се желае да се е случило. Героичната поза е впечатляваща и привлекателна, само че тя не постоянно ни се поставя. А две героични пози, изправени една против друга, постоянно довеждат до война.
Но да оставим войните и да се върнем към приказката. Ако прочетем актуалната приказка, поместена в актуален български учебник, е ужасно като на война. Пак ще повторя, че е по-опасно децата да бъдат възпитавани с тази приказка, в сравнение с от „ улицата “. За „ улицата “ знаем, че е нещо неприятно. А тази приказка срутва доверието в учебника като нещо положително. Извършва замяна, като се възползва подло от неумението на десетгодишното дете ясно да разграничава положително от зло.
Не е допустимо приказката да бъде преразказана. Всеки може да я прочетете на илюстрацията или още по-добре в „ Читанка 3 клас “ с създатели С. Здравкова, Т. Власева, Ю. Спиридонова и В. Славова. Ще отбелязвам сюжета, ще се спра на езика и най-много на „ поуката “.
Един добър цар не можел да подари децата с по едно колело, както му се желало – „ Шефе, тая година не става! Касата е безусловно празна! “, отсякъл финансовият му министър. Но тогава пристигнал при него синът му и му предложил: „ Престани да цивриш, папа. Подари на децата нещо, за което няма да ти трябват пари! “ Царският наследник предложил на татко си да издаде Закон за отбрана на детето. Царят споделил „ Окей! “. Никой обаче не го спазвал – „ Законът ти е цялостен отпадък! “, споделили децата. Синът предложил решение и за този проблем – да се сътвори Полиция в отбрана на детето. Царят отново споделил „ Окей! “ и основал загадка полиция. Полицаите били маскирани, дебнели отвред и никой не знаел кой кой е. Така всички почнали безропотно да съблюдават закона. Оттогава хората заживели щастливи и задружни.
Тайната полиция въдворила щастието. Благодарение на дебнещите маскирани служители на реда всички заживели заедно. Авторката, която предлага на децата тази поука, е австрийската писателка Кристине Ньостлингер. Двамата ѝ родители са социалисти. Кристине има сложни връзки с майка си, която е възпитателка в детска градина. Възможно е приказката да е отпечатък в нейната детска душа от майчиното образование. Кристине Ньостлингер е издала над 100 книги и се счита за водеща детска писателка. На български език са издадени 4 нейни книги. Не съм ги чела и не мога да ги разясня. Дано да не са като приказката от читанката за 3-и клас.
Приказката от читанката е възмутителна с примитивния си език. Ако „ улицата “ възпитава с недодялан език, то по какво се отличава приказката от улицата? Има ли разлика дали ще оставим децата си да бъдат възпитавани от „ улицата “ или от такива приказки? Ала в приказката има и нещо по-страшно от улицата. Това е тайната полиция в отбрана на детето.
Тази полиция пази децата от възрастните, да не бъдат бити и наказвани, само че самото поверяване на отбраната от загадка полиция дали не е по-страшно! Дали не е по-опасно детето да порасне с внушението, че тайната полиция е неговата отбрана, че при неволя би трябвало да разчита на тайната полиция, че тайната полиция е по-добра от неговите родители, че щастието е допустимо единствено когато тайната полиция бди.
Не зная какъв брой объркана визия за света би трябвало да има човек, с цел да вижда тайната полиция като институция на щастието! Не зная какъв брой травмирана би трябвало да е била душeвността на авторката, с цел да търси в тайната полиция опора на своето благополучие! Но най-много не мога да намеря пояснение за претекстовете на екипа да включи приказката в Читанката.
Чрез антиутопията „ 1984 “ Джордж Оруел желае да ни стресне и защищити от „ щастието “, обезпечено от тайната полиция. Чрез своята приказка Кристине Ньостлингер внушава на децата, че щастието е допустимо единствено когато тайната полиция бди над тях.
Под приказката съставителите на учебника са сложили пет въпроса към децата. Единият от тях гласи: „ Ти би ли желал да си гражданин на този цар? “ Текстът, който написах може да се смята като отговор на поставения въпрос, само че и като зов да не изкривяваме детската душeвност с сходни „ приказки “.
Източник: kultura.bg
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ