Какво можем да научим от учените за мотивацията
Всички сме чели доста за това по какъв начин би трябвало да се стимулират хората. Ние нормално се опитваме да се учим от други предприятия. Тази тясна вероятност обаче може да лимитира нашия взор съгласно Маргарет Хефермън. За електронното издание Inc.com тя прави интересно съпоставяне с науката.
В науката рядко има някакви огромни финансови награди. Конкуренцията е яростна с от ден на ден и повече докторанти, търсещи лимитирани позиции и финансиране. Всеки, който счита да прави научни проучвания би трябвало да бъде образован, добре просветен и отдаден. За похлупак степента на неуспеха е голяма. Много докторанти не съумяват да получат университетски длъжности или самопризнание. Учените също рядко се любуват на сладостите на корпоративния живот: пътувания в бизнес класа, първокласни хотели, вечери за сметка на клиента. Какво тогава ги стимулира, пита Хефермън и дава отговори в три стъпки.
Учените не получават образование в водачество, те не учат по какъв начин да ръководят екипи. Те овладяват това изкуство о сложния метод: от опита. В института на науките „ Вайцман ” в Израел, откривателят Ури Алон е направил някои изводи за мотивацията на хората. Вижте какви са те.
1. Постепенно създаване на подготвеност
Всички желаеме да достигнем върха, само че е неприятна концепция да се слагат задания, които просто са прекомерно обезсърчителни. Според Алон провокациите би трябвало да бъдат покорявани последователно. Мотивацията за дилемите идва, когато те се мерят посредством постижими стъпки. Постигането на всяка една от тях построява убеденост, което от своя страна задвижва мотивацията.
2. Не помагайте прекалено много
Умните хора се грижат за автономията си. Не би трябвало да бързате да вземат решение проблемите на вашите чиновници, тъй като това ще ги демотивира. Просто тъй като знаете отговора, не значи, че би трябвало да го кажете. Алон разказва един студент, който пристигнал при него с съвършеното искане: " Имам един проблем, само че преди да ви кажа, апелирам обещайте да не го решавате неотложно. Искам време, с цел да помисля върху него ".
3. Бъдете обществени
Целта е да се сътвори възприятие на съгласуваност, тъй че хората да желаят да си оказват помощ взаимно. Това стимулира екипа. " Връзката ни към общността и културата, ни дава подтекст на съпричастност и самопризнание за нашите триумфи ”, съгласно Алон. Никога не забравяйте, че хората рядко са лоялни към компании или организации, които не са лоялни към тях.
4. Направете заданието персонално
Най-трудната част в науката е да решите върху какво да се концентрирайте. Алон избира плановете за своите студенти като ги кара да разпознават своите гении и пристрастености. Той търси къде те се припокриват с задачите на проучването. С други думи, всяка обособена задача е пресечната точка на персоналните качества с професионалните потребности.
Източник: Мениджър Нюз
