Геометричните циклони на Юпитер
Всички са виждали облици на най-голямата планета в Слънчевата Система, Юпитер. Малцина обаче са успявали да надзърнат към неговите полюси и под дебелите облаци. Но в този момент, с помощта на неповторимата орбита на сондата Юнона, НАСА съумя да хвърли светлина над някои от добре скритите секрети на Юпитер. Резултатите от наблюденията на сондата разкриват, че планетата има изненадващо полигонални форми на циклоните, които бушуват към полюсите й. Това даже включва пентагон на южния й полюс, който продължава до дълбочина от порядъка на 3000 километра надолу.
Юнона има елиптична орбита, която и разрешава да снима точно районите към полюсите. На всеки 53 дни от Юли 2016 година сондата минава на единствено 4100 км разстояние от върховете на облаците на Юпитер, и е съумяла да снима неговото зарево. То е ненапълно от типа на нашите северни сияния и се предизвиква от електрическите потоци в бързо въртящата се магнитосфера на планетата, които взаимодействат с атмосферата й. Полярните региони светят във забележима, инфрачервена и ултравиолетова светлина. Юнона е изпратила и доста скъпи данни за гравитационното поле на вътрешността на Юпитер, откакто е уловила минимални отклонения в орбитата на галактическия транспортен съд. На всеки от полюсите на планетата има по един голям циклон, с диаметър към 4000 км на северния полюс и към 5000 км на южния полюс. Забележително е, че те са заобиколени от осем сходни по мярка циклони.
Science Alert
