Здравната ни система: грешни приоритети и фрапантна липса на компетентност
Всички родственици и другари, измежду които доста лекари, изрично ме поучават през последните дни да не изпращам 84-годишната ми майка в болница - там ще я убият и няма да я видиш повече! Точно когато с прочут песимизъм си мислех, че мненията преувеличават (в последна сметка в болница отиваш, с цел да оздравееш, не да умреш), се развихри абсурдът с трагично починали пациенти, оставени без внимание на стълбището в болничното заведение в Пловдив. Това съгласно мен бие всевъзможни върхове за липса на организация и на човечност в здравната ни система.
Кратка аудиенция в една от градските лечебни заведения в София обаче ме шокира в допълнение – опърпани коридори, опушени стени с десетки залепени наредби, инструкции и така нататък и по-малко дезинфектанти, в сравнение с в един елементарен, столичен магазин. Как е допустимо?
Както цялата страна, здравната ни система е неудовлетворително неефективна,
да не кажем клептократично-убийствена.
Всъщност тя е огледално отражение на пословичната и крадлива непросветеност на ГЕРБ – за плачевните резултати от 10-годишното им ръководство писах преди време (. За да поддържа причините си, бих желал да сравня здравните системи в България и Естония, която към момента доста нашенци назовават “бивша руска република”.
Първият въпрос, на който всеки човек, учещ казуса, би трябвало да потърси отговор е
дали харчим задоволително?
Ако съпоставим закрепените в държавния бюджет разноски, България просто харчи доста по-малко за опазване на здравето: Естония - 1266 евро годишно за всеки собствен жител, България - 423 евро.
Разликата не е в проценти, нали? Тя е в пъти - цели три пъти! Защо? Питайте ГЕРБ! Какво им попречи да видят, че измираме (по България е страната с най-високата смъртност в света), а лекари и медицински сестри са непоносимо ниско платени? Ако нямат разум да четат, сигурно имат очи – стотици "градски ", "окръжни " и "селски " лечебни заведения не престават да са с олющени фасади, очукана дограма и мръсни стъкла! Но не - година след година имаме големи бюджети за Министерство на вътрешните работи и МО (скромната им успеваемост е тематика на различен разговор), за НСО (да пази властимащите), за полу-безсмислени комисии в парламента… Но не и за здраве.
Естония харчи 6.4% от своя Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, България 4.8 на 100. Тази разлика обаче е единствено на пръв взор, тъй като става дума единствено за държавните разноски! А номерът, с който българската страна е изиграла жителите си, е надалеч по-коварен. При най-ниски приходи и равнища на възнаграждение на труда в Европейски Съюз, България е
първа в съюза по дял на частните разноски
за здраве - близо 47% от всички разноски за опазване на здравето. Тоест, разликата с Естония е надалеч по-малка, да не кажем алегорична. Но и при съпоставими разноски в Естония по време на престой в болница (личен опит): а) се намирате в модерно здравно заведение, и б) нямате никакви спомагателни разноски. В България: а) на всички места има чувство за бедност и б) незабавно общително ще ви уведомят какво ще доплатите, какви консумативи да си носите и така нататък
При това състояние разумно поражда въпросът: “Ако харчим почти съпоставими суми, за какво е по този начин друг резултатът и като равнище на услугата и като качество на материалната база?”. С други думи, къде отиват парите? Определено не за заплати. Като количество доктори Естония има по-малко – 348 на 100 000 души против 422 в България ( ) (това не отразява казуса със междинната им възраст, който надалеч не е в интерес на България). Но междинната заплата
на естонските лекари е 3036 евро,
а на медицинските сестри - 1300 евро.
В България от 2021-а (благодарим ти ГЕРБ за щедростта безмерна), съгласно гордото известие на финансовия министър Кирил Ананиев, стартовата заплата на доктор ще е 1150 лева, а на здравна сестра – 950 лв.. Как тогава да чакаме да забележим стимулиран медицински личен състав?
Парите не се харчат и за материална база. Кратка аудиенция в държавна болница даже в столицата (в провинцията е в пъти по-ужасно) незабавно би ви убедила в това. Познат софийски доктор един път възкликна “за 25 години болничното заведение не ми е купила чифт ръкавици”!
На процедура имаме една извънредно неефективна система, която харчи 5,7 милиарда лв. (само държавните харчове), само че
неразбираемо защо и с явно беден резултат.
Защо?
Според мен отговорът е в непокътнатата комерсиална марка на ГЕРБ – обири и непросветеност. След 10 години на власт няма система за електронни предписания, при все това нито е висока технология, нито е скъпа. Имаха задоволително време, само че основаването й би предотвратило опциите за злоупотреби в изписването и търговията с лекарствени средства.
Не се взема решение и казусът с явно порочната концепция лечебните заведения да са търговски сдружения. Ако една болница е частна, за какво тя дърпа пари от НЗОК – да им плащаме самостоятелно на частна основа? Ако е държавна, за какво парите от НЗОК не стигат за естествени (поне като в Естония) заплати и материална база? И за какво толкоз години не стигнаха на ГЕРБ да реформират системата? Очевидно главната причина е, че тя ги устройва. Една гигантска машина за крадене на пари, от която корупционният хайлайф (включващ и една дребна, само че доста цинична и охолна каста измежду самото лекарско съсловие) е доста удовлетворен – тяхната поредна скица по какъв начин да излъгват сънародниците си.
Петър Зашев,
Асоцииран професор в Hanken&SSE Executive Education, Финландия
Кратка аудиенция в една от градските лечебни заведения в София обаче ме шокира в допълнение – опърпани коридори, опушени стени с десетки залепени наредби, инструкции и така нататък и по-малко дезинфектанти, в сравнение с в един елементарен, столичен магазин. Как е допустимо?
Както цялата страна, здравната ни система е неудовлетворително неефективна,
да не кажем клептократично-убийствена.
Всъщност тя е огледално отражение на пословичната и крадлива непросветеност на ГЕРБ – за плачевните резултати от 10-годишното им ръководство писах преди време (. За да поддържа причините си, бих желал да сравня здравните системи в България и Естония, която към момента доста нашенци назовават “бивша руска република”.
Първият въпрос, на който всеки човек, учещ казуса, би трябвало да потърси отговор е
дали харчим задоволително?
Ако съпоставим закрепените в държавния бюджет разноски, България просто харчи доста по-малко за опазване на здравето: Естония - 1266 евро годишно за всеки собствен жител, България - 423 евро.
Разликата не е в проценти, нали? Тя е в пъти - цели три пъти! Защо? Питайте ГЕРБ! Какво им попречи да видят, че измираме (по България е страната с най-високата смъртност в света), а лекари и медицински сестри са непоносимо ниско платени? Ако нямат разум да четат, сигурно имат очи – стотици "градски ", "окръжни " и "селски " лечебни заведения не престават да са с олющени фасади, очукана дограма и мръсни стъкла! Но не - година след година имаме големи бюджети за Министерство на вътрешните работи и МО (скромната им успеваемост е тематика на различен разговор), за НСО (да пази властимащите), за полу-безсмислени комисии в парламента… Но не и за здраве.
Естония харчи 6.4% от своя Брутният вътрешен продукт за опазване на здравето, България 4.8 на 100. Тази разлика обаче е единствено на пръв взор, тъй като става дума единствено за държавните разноски! А номерът, с който българската страна е изиграла жителите си, е надалеч по-коварен. При най-ниски приходи и равнища на възнаграждение на труда в Европейски Съюз, България е
първа в съюза по дял на частните разноски
за здраве - близо 47% от всички разноски за опазване на здравето. Тоест, разликата с Естония е надалеч по-малка, да не кажем алегорична. Но и при съпоставими разноски в Естония по време на престой в болница (личен опит): а) се намирате в модерно здравно заведение, и б) нямате никакви спомагателни разноски. В България: а) на всички места има чувство за бедност и б) незабавно общително ще ви уведомят какво ще доплатите, какви консумативи да си носите и така нататък
При това състояние разумно поражда въпросът: “Ако харчим почти съпоставими суми, за какво е по този начин друг резултатът и като равнище на услугата и като качество на материалната база?”. С други думи, къде отиват парите? Определено не за заплати. Като количество доктори Естония има по-малко – 348 на 100 000 души против 422 в България ( ) (това не отразява казуса със междинната им възраст, който надалеч не е в интерес на България). Но междинната заплата
на естонските лекари е 3036 евро,
а на медицинските сестри - 1300 евро.
В България от 2021-а (благодарим ти ГЕРБ за щедростта безмерна), съгласно гордото известие на финансовия министър Кирил Ананиев, стартовата заплата на доктор ще е 1150 лева, а на здравна сестра – 950 лв.. Как тогава да чакаме да забележим стимулиран медицински личен състав?
Парите не се харчат и за материална база. Кратка аудиенция в държавна болница даже в столицата (в провинцията е в пъти по-ужасно) незабавно би ви убедила в това. Познат софийски доктор един път възкликна “за 25 години болничното заведение не ми е купила чифт ръкавици”!
На процедура имаме една извънредно неефективна система, която харчи 5,7 милиарда лв. (само държавните харчове), само че
неразбираемо защо и с явно беден резултат.
Защо?
Според мен отговорът е в непокътнатата комерсиална марка на ГЕРБ – обири и непросветеност. След 10 години на власт няма система за електронни предписания, при все това нито е висока технология, нито е скъпа. Имаха задоволително време, само че основаването й би предотвратило опциите за злоупотреби в изписването и търговията с лекарствени средства.
Не се взема решение и казусът с явно порочната концепция лечебните заведения да са търговски сдружения. Ако една болница е частна, за какво тя дърпа пари от НЗОК – да им плащаме самостоятелно на частна основа? Ако е държавна, за какво парите от НЗОК не стигат за естествени (поне като в Естония) заплати и материална база? И за какво толкоз години не стигнаха на ГЕРБ да реформират системата? Очевидно главната причина е, че тя ги устройва. Една гигантска машина за крадене на пари, от която корупционният хайлайф (включващ и една дребна, само че доста цинична и охолна каста измежду самото лекарско съсловие) е доста удовлетворен – тяхната поредна скица по какъв начин да излъгват сънародниците си.
Петър Зашев,
Асоцииран професор в Hanken&SSE Executive Education, Финландия
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ