Камино де Сантяго – Пътят, който ще ви накара да започнете живота си отначало
Всички подхващаме пътешествия, с цел да опознаем някоя страна, само че най-често го вършим, тъй като търсим пътя към себе си. Едно пътешестване може да преобърне живота ни, да ни покаже явни неща, които сме избягвали да приемем, или просто да ни намекне, че няма за къде да бързаме толкоз. С какво се разграничава обаче Камино де Сантяго – Пътят, който от епохи трансформира животи?
Камино де Сантяго, известно още като Пътят на Свети Яков, е феодален поклоннически маршрут, по време на който поклонниците се насочат към катедралата в Сантяго де Компостела в Галисия, северозападна Испания. Легендата споделя, че останките на деятел Свети Яков Велики са били заровени в катедралата и открити от овчар през IX в. Град Сантяго е кръстен на свети Яков: Сантяго де Компостела значи Свети Яков от Звездното поле. Поради непреходната известност на Камино де Сантяго и многото направления на Камино, от 1993 година те са включени в листата на ЮНЕСКО за международно завещание.
2022 is Xacobeo Year. Thanks to the servers we work with at Bettermaps, you will be able to make your own map of the Camino de Santiago.
— Bettermaps.ai (@BettermapsAI)
Камино де Сантяго обаче е доста повече от това. Камино е страст, нахлуване във вътрешността в себе си, опознаване, освобождение от страховете и всичко неприятно, както настояват доста от миналите го.
Кои са най-хубавите направления, какви мемоари са запазили от това странствуване и какво ги е тласнало да го подхващат, споделиха пред Vesti.bg Елена Малинова, Христо Чобанов и Владина Цекова.
Когато решиш да тръгнеш по Пътя
Елена Малинова е на 70 години и е същинското доказателство, че в никакъв случай не е късно да предприемем пътуването на живота си. Когато избира да извърви Камино де Сантяго, тя е на 62 година Всичко стартира от любознание какво в действителност предствалява този античен маршрут.
„ Нямах визия какво е да вървиш през целия ден с раница на гърба. На всичкото от горната страна не един ден, не няколко дни, а месец, месец и половина всеки ден “, споделя тя. Класическият маршрут е така наречен Френски път, който e над 700 км. Неговото начало е Сен Жан дьо Под във Франция, а крайната точка е Сантяго де Компостела. За нея това премеждие се оказва нещото, от което има потребност.
„ След първата седмица, в която би трябвало да се завърти машинката, се усещам все по-добре, все по лека и преносима и това носи доста наслада и за тялото и за духа “. От тогава тя не стопира да изминава Пътят и осем години по-късно няма желание да се отхвърля.
Историята на Николай Чобанов е също толкоз впечатляваща. Той изминава 18 пъти Камино де Сантяго. Километрите, които е извървял са 7 хиляди, което единствено по себе си е огромно достижение, поради, че преди този момент намира живота си за относително застоял. Как обаче решаваш да предприемеш такава огромна крачка?
„ Преди няколко години инцидентно попаднах на предаване с присъединяване на Владина Цекова и там разказваше подробно колко хубаво прекарване е. Тогава не обърнах никакво внимание, казах си „ луди хора “ и превключих канала. След време обаче попаднах на видео и тогава се замислих още веднъж: „ Добре де, хора на 70-80 година, хора със здравословни проблеми, също изминават тия километри. Аз съм здрав, нямам никакви недоволства, за какво да не опитам “.
Така Николай подхваща тази крачка през юли 2020г. и от тогава не стопира да го прави. Той споделя, че всичко се е случило доста спонатнно, без подготовка, само че резултатът за него е бил повече от удовлетворяващ. Според него прекомерната подготовка и многото движимости по време на пътя са непотребни, защото най-важно е да потеглиш с огромна доза възторг и любознание в джоба.
„ Така стартира всичко - доста инстинктивно. Като че ли е трябвало да стане по този метод. Има неща, които не можем да направляваме, просто ги вършим. “
Владина Цекова е персона, която е въодушевила и продължава да въодушевява редица българи да подхващат това премеждие. И разбираемо! Нейните истории в действителност съумяват да сграбчен още от първата дума. Владина подхваща първото си Камино през 2011 година, а по-късно взема решение да го повтори сама и през 2014 година Третият път потегля с другарка през 2016 година
Тя споделя, че я е въодушевило прочитането на книгата „ Камино “ на Шърли Маклейн и ненадейно е пристигнал поривът да тръгне по пътя Камино. За нея не било по никакъв начин мъчно да тръгне, тъй като обича да върви и да върви по планини, само че въпреки всичко това начинание преди 11 години не е било толкоз известно у нас, както през днешния ден и това я прави същински приключенец в очите на сънародниците ни.
„ На първото Камино си мечтаех повече българи да подхващат това пътешестване. Тогава забелязах, че на доста места споделят „ О, не сме виждали българи на Камино до момента. “ Затова желаех да опиша на доста хора и да ги вдъхновя и в действителност по този начин се случи. Вдъхнових даже и непознати. Постоянно ме питаха какво да сложа в раницата, от къде да потегли, какво се яде, къде се спи. Много съм щастлива, че помогнах на толкоз хора да минат пътя Камино. В момента, даже когато се намират такива, които се намират там ми пишат и пращат фотоси “, споделя още Владина.
Един път, само че доста направления
Поклонническите пътища Камино са седем – Френския път, Португалския път от Лисабон, Крайбрежния път в Португалия от Лисабон или Порто, Камино Примитиво, Камино дел Норте, Английският път, Камино Финистерия и Муксия. Това многообразие може да обърка всеки, който желае да тръгне по Пътя.
Кой да изберем и за какво?
Елена е минала два пъти Френския път, и по веднъж Португалския от Лисабон, Камино Примитиво, Камино Дел Норте, крайбрежния Португалски път от Порто и Английския път. Споделя, че ѝ е мъчно да си избере обичан, тъй като всеки носи собствен дух. Все отново обобщава, че най-атрактивни и предизвикателни за нея са били Примитиво и Норте.
Николай също не може да даде безапелационен отговор на този въпрос. Той счита, че в случай че човек търси духовно опознаване и близка среща с историята, то Френският път е точният избор. За него визитата на океана, където се намират градчетата Финистере и Муксия, също е наложително. Николай пази топли усеща и към португалската столица Лисабон:
„ Лисабон е неповторим град, минава се през доста исторически градове и места. Хората са доста гостоприемни и самият път е елементарен. “
Относно другите направления, Николай разяснява, че Норте е по-труден път, а Английският е къс и прелестен. Определено всеки може да откри по нещо във всеки един и значително е самостоятелен избор. Крайбрежният път за него е отпускащ и прелестен. По описа му проличава, че всяко едно странствуване Камино го е впечатлило поради природата и пейзажите, които се откриват вървейки.
Владина изминава три пъти Френския път. Все отново, има предпочитание да мине и португалския път, както и Норте.
„ Интересно е, че срещнах хора, които са тръгнали пешком от личните си страни. Срещнах един маджарин, който върви пешком от Унгария, с цел да мине Пътя Камино, както и един белгиец, който върви пешком от Брюксел. Тази година за малко да се кача и да мина Камино, тъй като бях в Испания, само че това желание остана за идната година “, споделя пътешественичката.
Спомените са запечатани страсти
Безпосрно всяко пътешестване носи страст. Всеки, отправил се на Камино обаче твърди, че хората, които среща и прекарванията с тях, са най-любимата им част от пътуването.
Елена споделя, че е срещнала хора от всички континенти и от толкоз доста страни.
„ В едно от албергетата, при Фернанда, стопанката беше провела обща вечеря за всички, по-късно тя и нейни другари ни пяха и ни забавляваха, а след това всеки от присъстващите извърши ария от своята страна. И се получи доста радостна и страхотна вечер “, споделя още тя.
Николай е извървявал толкоз доста километри по Пътя Камино, че случките, които пази са прекомерно доста, с цел да бъдат систематизирани.
„ Много пъти се е случвало хора от разнообразни националности да се сплотяват към мен, да ме търсят. Това е нещо което не мога да си обясня. Моят британски не е добър, от френския знам 50-60 думи, съветският и сръбският са ми добре, само че въпреки всичко успявахме да поддържаме връзка и с малко думи. “
Може би възприятието му за комизъм и излъчването му притеглят всички тези хора. Той споделя, че всички са предубедени, когато схващат, че е българин, само че бързо тази конфигурация се трансформира откакто прекарат време дружно. Николай е прочут във Фейсбук групата „ Пътя Камино “ като същински феномен – изминава по 50-60 км всеки ден. Едно от прекарванията, за които описа е от последното му пътешестване в Испания.
„ На деветия ден в една къща за посетители се срещнахме с Виктор, французин на половина на моите години, състезател планинско тичане и насочване. С него бяхме дружно до последния ден. Ходехме с едно движение, давахме си кураж, правехме доста сложни преходи в непрестанен дъжд. Много неща си споделихме и най-после той ми сподели какъв брой изменен се усеща след този месец, прекаран дружно “.
Вдъхновителката Владина също имаше какво да показа от своите пътувания. В нейните разкази страстта надвива и това може да тласне и най-скептичните хора да подхващат приключението Камино. Тя изрично декларира, че срещите и опознаването на хората е най-важната и скъпа част от пътуването. Всеки от преходите ѝ е донесъл приятелства, които още пази.
„ Най-милата ми преживелица е срещата с Дейвид, Давиде. Той се намира на 6 км. преди Асторга. Давиде седи на пътя и сервира на пилигримите почивка, храна, питиета и място да починат. Той стои там да им служи. След преход 10 км в една гора, излизаш и пред теб се изправя един щанд, изпълнен с лакомства, масло, доста плодове, сокове, вода и всичко това е на база на подаяние. Можеш да седнеш, да хапнеш и да оставиш колкото поискаш “.
Колкото и магично да ви звучи това, тази история е изцяло същинска, тъй като по Пътя всичко е допустимо. Владина споделя, че положителното е на всички места в Испания. Ето какво още описа за Давиде:
„ Той стои през деня и нощем на пътя, с цел да посреща, да си поговори с пилигримите, да ги нагости. И когато му споделих „ Дейвид, какъв брой е хубаво, че помагаш на хората “, той ми отговори „ Не, Вие грешите, аз не оказвам помощ на хората, аз им послужвам. Когато помагаш на хората, ти се поставяш над тях. Когато им служиш, ти се навеждаш и правиш всичко само и единствено поради тях. “ Никога няма да не помни тези думи. “
Срещата ѝ с Давиде не е непозната история у нас. Тя доближава до доста българи по-късно, които също го посещават и му пращат поздрави от нашата страна. Владина несъмнено е съумяла да придвижи българския дух по време на Камино. Друга персонална история, за която ни загатна е обвързвана с един синчец:
„ Вървейки видях един синчец. Седнах край синчеца и започнах да декламирам едно стихче на Иван Вазов. Всички се чудеха за какво заставам до него и рева, тъй като чужденците не разбираха какво приказвам. Така вървейки по камино си спомних за баба и по какъв начин дружно ходихме в планината. Затова тази преживелица ми е обичана, тъй като носи един благ спомен за детството и това е една от магиите на Камино “.
Едни от най-силните думи, които запомних от диалога ми с Владина бяха: „ Камино те причиства, носи ти мемоари, Камино ти умножава моженето, дава ти светлина. Знак за тъждество за Камино е независимост “. Това ме накара да се замисля по какъв начин едно странствуване може да ти даде толкоз доста на теб, а не противоположното. Всеки от нас пътува, с цел да се почисти от отрицателното, насъбрано в всекидневието, само че това, с което се разграничава Камино, разбрах, че е минимализма. Този вид душевно пътешестване очевидно ни демонстрира с какъв брой малко можем, на какво е способно тялото ни и ни припомня какво търсим в действителност, потегляйки.
Споделеността и срещата на тези българи с хора от други култури демонстрира какъв брой идентични и близки сме в действителност. Няма по какъв начин да не се удивим на магията Камино, тъй като тя е способна да трансформира изцяло непознати в семейство за негативно време.
Да тръгнеш по пътя е да оставиш зад себе си страха...
Често, когато някой чуе за първи път за Камино, си споделя „ Как ще потегли по този начин самичък да ходя в непозната страна? “. Елена не намира това странствуване за рисково. Срещала е доста дами, които вървят сами и го намира за изцяло обикновено.
Владина бе даже сюрпризирана от въпроса ми дали намира за рисково да тръгнеш да вървиш самичък из Испания: „ Няма нищо рисково. Ние не отиваме на война, отиваме по пътя Камино. Испания е цивилизована страна. По пътя има магазинчета, кафенета, доста хубави албергета (бел. Ред. специфични хостели, туристически спални за поклонници, тръгнали по пътя Камино) “.
Просто следвате нейно величество жълтата стрелка
⏰Mucho camino for the new year
.
.
.
— Comunidad Joyas del Camino (@elcaminotheway)
Жълтата стрелка е емблемата на Камино. Мидичката и стрелката насочват към този момент епохи наред пилигримите, отправили се на дългия път. Тя е тяхна пътеводна светлина, индикатор и постоянен сателит. Отдавайки се на това прекарване, всеки остава уединено със себе си с мислите и търсенията си.
„ Когато човек потегля би трябвало да вземе със себе си въодушевление, наслада, дори да не взема упованията, да ги остави у дома. Просто да тръгне и да остави пътя да го води, тъй като той сервира прекарвания и доста приятни изненади “, споделя разгорещено Владина.
Тя споделя, че е чувала за хора, които са изпитвали компликации, на които не им е харесал някой хостел или им се коства скъпо самото начинание, само че въпреки всичко в живота е по този начин – не всичко е без спънки и е изцяло права.
„ Камино е проекция на живота, с изключение на, че е проекция на млечния път. Каквото и да стане обаче пътят ти споделя стани и продължи. Затова би трябвало да тръгваме без упования. Тръгваш и се кефиш на всичко, което се случва. Може някой да те почерпи кафе, да ти подари тениска, да те викне някъде. Винаги има изненади, които демонстрират, че Камино е знамение “, разяснява Владина.
За край, желая да ви споделя обичаната ми част от диалога с Владина. Смятам, че това универсално предписание, което е значимо да не забравяме в никакъв случай:
„ Хората имат страхове, знаете ли. Един гуру в Индия ми сподели: Само в случай че съумеете да се отървете от пет неща, животът ви ще се обърне и ще тръгне по доста прекрасен метод – тези неща са злоба, завист, ревнивост, яд и боязън. Най-големият камшик за хората е страхът. Когато те е боязън, нищо хубаво не може да се случи. На Камино не можеш да срещнеш нещо неприятно, някой да те обърка. Негативните качества, когато тръгнеш на Камино, доста бързо изчезват. Ставаш различен човек просто. Добротата изплува и всичко отрицателно изчезва в небитието ".
Тези персонални истории и споделени моменти на Елена, Николай и Владина могат да ни научат на доста, да ни покажат на какво е кадърен човек, когато остави страха – да промени усещането си за света и най-много за самия себе си, без значение от възрастта и събитията, пред които е подложен.
Камино де Сантяго, известно още като Пътят на Свети Яков, е феодален поклоннически маршрут, по време на който поклонниците се насочат към катедралата в Сантяго де Компостела в Галисия, северозападна Испания. Легендата споделя, че останките на деятел Свети Яков Велики са били заровени в катедралата и открити от овчар през IX в. Град Сантяго е кръстен на свети Яков: Сантяго де Компостела значи Свети Яков от Звездното поле. Поради непреходната известност на Камино де Сантяго и многото направления на Камино, от 1993 година те са включени в листата на ЮНЕСКО за международно завещание.
2022 is Xacobeo Year. Thanks to the servers we work with at Bettermaps, you will be able to make your own map of the Camino de Santiago.
— Bettermaps.ai (@BettermapsAI)
Камино де Сантяго обаче е доста повече от това. Камино е страст, нахлуване във вътрешността в себе си, опознаване, освобождение от страховете и всичко неприятно, както настояват доста от миналите го.
Кои са най-хубавите направления, какви мемоари са запазили от това странствуване и какво ги е тласнало да го подхващат, споделиха пред Vesti.bg Елена Малинова, Христо Чобанов и Владина Цекова.
Когато решиш да тръгнеш по Пътя
Елена Малинова е на 70 години и е същинското доказателство, че в никакъв случай не е късно да предприемем пътуването на живота си. Когато избира да извърви Камино де Сантяго, тя е на 62 година Всичко стартира от любознание какво в действителност предствалява този античен маршрут.
„ Нямах визия какво е да вървиш през целия ден с раница на гърба. На всичкото от горната страна не един ден, не няколко дни, а месец, месец и половина всеки ден “, споделя тя. Класическият маршрут е така наречен Френски път, който e над 700 км. Неговото начало е Сен Жан дьо Под във Франция, а крайната точка е Сантяго де Компостела. За нея това премеждие се оказва нещото, от което има потребност.
„ След първата седмица, в която би трябвало да се завърти машинката, се усещам все по-добре, все по лека и преносима и това носи доста наслада и за тялото и за духа “. От тогава тя не стопира да изминава Пътят и осем години по-късно няма желание да се отхвърля.
Историята на Николай Чобанов е също толкоз впечатляваща. Той изминава 18 пъти Камино де Сантяго. Километрите, които е извървял са 7 хиляди, което единствено по себе си е огромно достижение, поради, че преди този момент намира живота си за относително застоял. Как обаче решаваш да предприемеш такава огромна крачка?
„ Преди няколко години инцидентно попаднах на предаване с присъединяване на Владина Цекова и там разказваше подробно колко хубаво прекарване е. Тогава не обърнах никакво внимание, казах си „ луди хора “ и превключих канала. След време обаче попаднах на видео и тогава се замислих още веднъж: „ Добре де, хора на 70-80 година, хора със здравословни проблеми, също изминават тия километри. Аз съм здрав, нямам никакви недоволства, за какво да не опитам “.
Така Николай подхваща тази крачка през юли 2020г. и от тогава не стопира да го прави. Той споделя, че всичко се е случило доста спонатнно, без подготовка, само че резултатът за него е бил повече от удовлетворяващ. Според него прекомерната подготовка и многото движимости по време на пътя са непотребни, защото най-важно е да потеглиш с огромна доза възторг и любознание в джоба.
„ Така стартира всичко - доста инстинктивно. Като че ли е трябвало да стане по този метод. Има неща, които не можем да направляваме, просто ги вършим. “
Владина Цекова е персона, която е въодушевила и продължава да въодушевява редица българи да подхващат това премеждие. И разбираемо! Нейните истории в действителност съумяват да сграбчен още от първата дума. Владина подхваща първото си Камино през 2011 година, а по-късно взема решение да го повтори сама и през 2014 година Третият път потегля с другарка през 2016 година
Тя споделя, че я е въодушевило прочитането на книгата „ Камино “ на Шърли Маклейн и ненадейно е пристигнал поривът да тръгне по пътя Камино. За нея не било по никакъв начин мъчно да тръгне, тъй като обича да върви и да върви по планини, само че въпреки всичко това начинание преди 11 години не е било толкоз известно у нас, както през днешния ден и това я прави същински приключенец в очите на сънародниците ни.
„ На първото Камино си мечтаех повече българи да подхващат това пътешестване. Тогава забелязах, че на доста места споделят „ О, не сме виждали българи на Камино до момента. “ Затова желаех да опиша на доста хора и да ги вдъхновя и в действителност по този начин се случи. Вдъхнових даже и непознати. Постоянно ме питаха какво да сложа в раницата, от къде да потегли, какво се яде, къде се спи. Много съм щастлива, че помогнах на толкоз хора да минат пътя Камино. В момента, даже когато се намират такива, които се намират там ми пишат и пращат фотоси “, споделя още Владина.
Един път, само че доста направления
Поклонническите пътища Камино са седем – Френския път, Португалския път от Лисабон, Крайбрежния път в Португалия от Лисабон или Порто, Камино Примитиво, Камино дел Норте, Английският път, Камино Финистерия и Муксия. Това многообразие може да обърка всеки, който желае да тръгне по Пътя.
Кой да изберем и за какво?
Елена е минала два пъти Френския път, и по веднъж Португалския от Лисабон, Камино Примитиво, Камино Дел Норте, крайбрежния Португалски път от Порто и Английския път. Споделя, че ѝ е мъчно да си избере обичан, тъй като всеки носи собствен дух. Все отново обобщава, че най-атрактивни и предизвикателни за нея са били Примитиво и Норте.
Николай също не може да даде безапелационен отговор на този въпрос. Той счита, че в случай че човек търси духовно опознаване и близка среща с историята, то Френският път е точният избор. За него визитата на океана, където се намират градчетата Финистере и Муксия, също е наложително. Николай пази топли усеща и към португалската столица Лисабон:
„ Лисабон е неповторим град, минава се през доста исторически градове и места. Хората са доста гостоприемни и самият път е елементарен. “
Относно другите направления, Николай разяснява, че Норте е по-труден път, а Английският е къс и прелестен. Определено всеки може да откри по нещо във всеки един и значително е самостоятелен избор. Крайбрежният път за него е отпускащ и прелестен. По описа му проличава, че всяко едно странствуване Камино го е впечатлило поради природата и пейзажите, които се откриват вървейки.
Владина изминава три пъти Френския път. Все отново, има предпочитание да мине и португалския път, както и Норте.
„ Интересно е, че срещнах хора, които са тръгнали пешком от личните си страни. Срещнах един маджарин, който върви пешком от Унгария, с цел да мине Пътя Камино, както и един белгиец, който върви пешком от Брюксел. Тази година за малко да се кача и да мина Камино, тъй като бях в Испания, само че това желание остана за идната година “, споделя пътешественичката.
Спомените са запечатани страсти
Безпосрно всяко пътешестване носи страст. Всеки, отправил се на Камино обаче твърди, че хората, които среща и прекарванията с тях, са най-любимата им част от пътуването.
Елена споделя, че е срещнала хора от всички континенти и от толкоз доста страни.
„ В едно от албергетата, при Фернанда, стопанката беше провела обща вечеря за всички, по-късно тя и нейни другари ни пяха и ни забавляваха, а след това всеки от присъстващите извърши ария от своята страна. И се получи доста радостна и страхотна вечер “, споделя още тя.
Николай е извървявал толкоз доста километри по Пътя Камино, че случките, които пази са прекомерно доста, с цел да бъдат систематизирани.
„ Много пъти се е случвало хора от разнообразни националности да се сплотяват към мен, да ме търсят. Това е нещо което не мога да си обясня. Моят британски не е добър, от френския знам 50-60 думи, съветският и сръбският са ми добре, само че въпреки всичко успявахме да поддържаме връзка и с малко думи. “
Може би възприятието му за комизъм и излъчването му притеглят всички тези хора. Той споделя, че всички са предубедени, когато схващат, че е българин, само че бързо тази конфигурация се трансформира откакто прекарат време дружно. Николай е прочут във Фейсбук групата „ Пътя Камино “ като същински феномен – изминава по 50-60 км всеки ден. Едно от прекарванията, за които описа е от последното му пътешестване в Испания.
„ На деветия ден в една къща за посетители се срещнахме с Виктор, французин на половина на моите години, състезател планинско тичане и насочване. С него бяхме дружно до последния ден. Ходехме с едно движение, давахме си кураж, правехме доста сложни преходи в непрестанен дъжд. Много неща си споделихме и най-после той ми сподели какъв брой изменен се усеща след този месец, прекаран дружно “.
Вдъхновителката Владина също имаше какво да показа от своите пътувания. В нейните разкази страстта надвива и това може да тласне и най-скептичните хора да подхващат приключението Камино. Тя изрично декларира, че срещите и опознаването на хората е най-важната и скъпа част от пътуването. Всеки от преходите ѝ е донесъл приятелства, които още пази.
„ Най-милата ми преживелица е срещата с Дейвид, Давиде. Той се намира на 6 км. преди Асторга. Давиде седи на пътя и сервира на пилигримите почивка, храна, питиета и място да починат. Той стои там да им служи. След преход 10 км в една гора, излизаш и пред теб се изправя един щанд, изпълнен с лакомства, масло, доста плодове, сокове, вода и всичко това е на база на подаяние. Можеш да седнеш, да хапнеш и да оставиш колкото поискаш “.
Колкото и магично да ви звучи това, тази история е изцяло същинска, тъй като по Пътя всичко е допустимо. Владина споделя, че положителното е на всички места в Испания. Ето какво още описа за Давиде:
„ Той стои през деня и нощем на пътя, с цел да посреща, да си поговори с пилигримите, да ги нагости. И когато му споделих „ Дейвид, какъв брой е хубаво, че помагаш на хората “, той ми отговори „ Не, Вие грешите, аз не оказвам помощ на хората, аз им послужвам. Когато помагаш на хората, ти се поставяш над тях. Когато им служиш, ти се навеждаш и правиш всичко само и единствено поради тях. “ Никога няма да не помни тези думи. “
Срещата ѝ с Давиде не е непозната история у нас. Тя доближава до доста българи по-късно, които също го посещават и му пращат поздрави от нашата страна. Владина несъмнено е съумяла да придвижи българския дух по време на Камино. Друга персонална история, за която ни загатна е обвързвана с един синчец:
„ Вървейки видях един синчец. Седнах край синчеца и започнах да декламирам едно стихче на Иван Вазов. Всички се чудеха за какво заставам до него и рева, тъй като чужденците не разбираха какво приказвам. Така вървейки по камино си спомних за баба и по какъв начин дружно ходихме в планината. Затова тази преживелица ми е обичана, тъй като носи един благ спомен за детството и това е една от магиите на Камино “.
Едни от най-силните думи, които запомних от диалога ми с Владина бяха: „ Камино те причиства, носи ти мемоари, Камино ти умножава моженето, дава ти светлина. Знак за тъждество за Камино е независимост “. Това ме накара да се замисля по какъв начин едно странствуване може да ти даде толкоз доста на теб, а не противоположното. Всеки от нас пътува, с цел да се почисти от отрицателното, насъбрано в всекидневието, само че това, с което се разграничава Камино, разбрах, че е минимализма. Този вид душевно пътешестване очевидно ни демонстрира с какъв брой малко можем, на какво е способно тялото ни и ни припомня какво търсим в действителност, потегляйки.
Споделеността и срещата на тези българи с хора от други култури демонстрира какъв брой идентични и близки сме в действителност. Няма по какъв начин да не се удивим на магията Камино, тъй като тя е способна да трансформира изцяло непознати в семейство за негативно време.
Да тръгнеш по пътя е да оставиш зад себе си страха...
Често, когато някой чуе за първи път за Камино, си споделя „ Как ще потегли по този начин самичък да ходя в непозната страна? “. Елена не намира това странствуване за рисково. Срещала е доста дами, които вървят сами и го намира за изцяло обикновено.
Владина бе даже сюрпризирана от въпроса ми дали намира за рисково да тръгнеш да вървиш самичък из Испания: „ Няма нищо рисково. Ние не отиваме на война, отиваме по пътя Камино. Испания е цивилизована страна. По пътя има магазинчета, кафенета, доста хубави албергета (бел. Ред. специфични хостели, туристически спални за поклонници, тръгнали по пътя Камино) “.
Просто следвате нейно величество жълтата стрелка
⏰Mucho camino for the new year
.
.
.
— Comunidad Joyas del Camino (@elcaminotheway)
Жълтата стрелка е емблемата на Камино. Мидичката и стрелката насочват към този момент епохи наред пилигримите, отправили се на дългия път. Тя е тяхна пътеводна светлина, индикатор и постоянен сателит. Отдавайки се на това прекарване, всеки остава уединено със себе си с мислите и търсенията си.
„ Когато човек потегля би трябвало да вземе със себе си въодушевление, наслада, дори да не взема упованията, да ги остави у дома. Просто да тръгне и да остави пътя да го води, тъй като той сервира прекарвания и доста приятни изненади “, споделя разгорещено Владина.
Тя споделя, че е чувала за хора, които са изпитвали компликации, на които не им е харесал някой хостел или им се коства скъпо самото начинание, само че въпреки всичко в живота е по този начин – не всичко е без спънки и е изцяло права.
„ Камино е проекция на живота, с изключение на, че е проекция на млечния път. Каквото и да стане обаче пътят ти споделя стани и продължи. Затова би трябвало да тръгваме без упования. Тръгваш и се кефиш на всичко, което се случва. Може някой да те почерпи кафе, да ти подари тениска, да те викне някъде. Винаги има изненади, които демонстрират, че Камино е знамение “, разяснява Владина.
За край, желая да ви споделя обичаната ми част от диалога с Владина. Смятам, че това универсално предписание, което е значимо да не забравяме в никакъв случай:
„ Хората имат страхове, знаете ли. Един гуру в Индия ми сподели: Само в случай че съумеете да се отървете от пет неща, животът ви ще се обърне и ще тръгне по доста прекрасен метод – тези неща са злоба, завист, ревнивост, яд и боязън. Най-големият камшик за хората е страхът. Когато те е боязън, нищо хубаво не може да се случи. На Камино не можеш да срещнеш нещо неприятно, някой да те обърка. Негативните качества, когато тръгнеш на Камино, доста бързо изчезват. Ставаш различен човек просто. Добротата изплува и всичко отрицателно изчезва в небитието ".
Тези персонални истории и споделени моменти на Елена, Николай и Владина могат да ни научат на доста, да ни покажат на какво е кадърен човек, когато остави страха – да промени усещането си за света и най-много за самия себе си, без значение от възрастта и събитията, пред които е подложен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ