Пропусната възможност за Триумф
Всички предпоставки за успех бяха налице.
Тандемът в киното и в живота Кристина Грозева - Петър Вълчанов провокира вълнички в българското кино още с дебюта си " Урок " (2014), сниман без държавна дотация и за 22 хиляди лева, с цел да пожъне аплодисменти на десетки фестивали по света. Той бе ясна и чиста диагноза на обществото ни (с неведнъж по-висок бюджет и искания " Уроците на Блага " да вземем за пример го направи по-неуспешно) с превъзходен край. Следващия - " Слава " (2016) пък смятам към момента за най-високия разказвачески връх в киното ни след 1990 година
И двата бяха част от така наречен " обществена " трилогия на дуото, вдъхновяваща се от действителни събития (учителката, обрала банка; кантонерът, намерил на релсите и върнал доста пари), само че дълги години нейният край по този начин и не се появяваше. Междувременно Грозева и Вълчанов снимаха " Бащата " (2019), черна комедия за оправянето със гибелта, и той донесе най-големият приз от фестивал категория " А " на актуалното българско кино ( " Кристален глобус " от Карлови Вари).
Петилетка по-късно най-накрая се появя и дълго чаканият свършек на трилогията, в чието заглавие (естествено!) има думата " три " - " Триумф ". Неговата " вестникарска отрезка ", върху която е построен сюжетът на Дечо Таралежков, Вълчанов и Грозева, е енигматичната дупка в Царичина.
През 1990 - 1992 година военните закопават 16 млн. в секретната интервенция " Слава " (прекръстена по-късно на " Слънчев лъч " ). Под защитата на бойци с калашници наборници изкопават на ръка 160-метров лъкатушен тунел с денивелация от 70 метра, с цел да извадят там едно огромно нищо. Това е времето на екстрасенсите, Асоциация " Феномени ", вестник " Психо " и сеансите на Кашпировски по съветската телевизия, която към момента се излъчва ефирно у нас. Операцията е стартирана от генерал-полковник Радню Минчев, началник на генералния щаб, а в нея са забъркани няколко военни министри, трима министър председатели и един президент на Република България. Днес от всичко това в селото с 90 поданици е останал един камък с надпис " Дупката ", отбелязващ местоположението на зазиданата с бетон бездна на човешката нелепост и лекомислие.
Тази към момента не изцяло разбулена история от детството на българската народна власт е почтена не просто за кино лентата, а за най-малко два сезона по " Нетфликс ". Направихме филм за " нагона към делюзията " - по този начин разказва сърежисьорката Кристина Грозева историята, в която балами от всякакво публично състояние се пробват да заменят светлото бъдеще на комунизма с някаква друга, не по-малко нелепа заблуда...
Във кино лентата тя и Вълчанов работят както с актьорите си любимци - Маргита Гошева (екстрасенс Пирина Няголово), Иван Бърнев (министър), Иван Савов (генерал), само че и за пръв път с холивудската ни звезда Мария Бакалова и абонираният за дребния, огромния екран и театралната сцена у нас Юлиан Вергов. Актьорското съзвездие се отдава с все сили на присъщия импровизационен метод на режисьорите, който постоянно загърбва авансово квалифицирания сюжет.
Проблемът е, че също като военните в Царичина, този сюжет не знае какво търси и къде желае да заведе фена. Зад кино лентата стоят доста и положителни хрумвания, само че не са удържани и разказът се разпада някъде към средата. " Триумф ", несъмнено, е черна комедия, на моменти граничеща даже с гротеска. Двамата режисьори демонстрираха майсторско притежаване на този сложен род в " Слава " и изключително в " Бащата ", където той бе единствено детайл от драма, надлежно обществена и фамилна. Тук следим блясъка на чистия парадокс, което е правилен метод към налудничавата реалност. Но Царичината на " Триумф ", оградена зад телени мрежи и строга секретност, е някак извадена от подтекст, изцяло лишена от ориентирите на времето и от пояснение за какво и по какъв начин се е случило сходно нещо в миналото, някъде.
И в случай че феновете над 40-50-годишна възраст ще могат да създадат въпреки всичко някакви връзки и да изградят по-пълна картина с помощта на спомените си, то за по-младите това е един безконечен " криндж ", не по-различен от фантастична история, разрастваща се на далечна планета. А България от началото на 90-те не е далечна планета, доста неща през днешния ден не са по-различни, и в света също (вижте единствено новините). Авторите си дават сметка за това, просто във кино лентата не се е получило. Така " Триумф " се изгубва в жанра и жертва най-ценното в досегашното творчество на Грозева и Вълчанов, ясния обществен коментар.
И в " Урок ", и в " Слава ", даже да вършеха закононарушения (героинята на Маргита Гошева в първия) или да бяха унижавани (персонажът на Стефан Денолюбов във втория), основните герои бяха неизменими носители на човешкото. Тук единствената с човешко лице измежду повсеместния идиотизъм е - евентуално неслучайно наречената - Слава (Бакалова). Но и тя стартира да губи наивността и невинността си - и нямам поради безусловно - с напредването на фабулата.
Заради нейната световна известност мнозина ще преодолеят недоверието си към българското кино и ще посегнат към този филм. Мария Бакалова е роден комедиант и яркият й гений в тази област не може да се скрие, без значение дали играе в смешни или в съществени функции. Българското кино е дебитор на Бакалова. Тя добре си се оправя и тук, само че какво тъкмо гледаме? Ако е филм за половото и интелектуално съзряване на едно потискано младо момиче, то по-добре и по-остро беше направено в " Борат 2 ".
Интересен режисьорски метод, прибавен неведнъж в " Триумф ", са сцените, в които се чува нещо друго от това, което се вижда в кадър. (Спомняме си с какъв изумителен резултат това бе употребявано в " Зона на интерес " на Джонатан Глейзър.) Изобщо филмът демонстрира един доста надарен екип, зает с една доста забавна история. Но крайният резултат е по-малко от сбора на частите.
-->
Тандемът в киното и в живота Кристина Грозева - Петър Вълчанов провокира вълнички в българското кино още с дебюта си " Урок " (2014), сниман без държавна дотация и за 22 хиляди лева, с цел да пожъне аплодисменти на десетки фестивали по света. Той бе ясна и чиста диагноза на обществото ни (с неведнъж по-висок бюджет и искания " Уроците на Блага " да вземем за пример го направи по-неуспешно) с превъзходен край. Следващия - " Слава " (2016) пък смятам към момента за най-високия разказвачески връх в киното ни след 1990 година
И двата бяха част от така наречен " обществена " трилогия на дуото, вдъхновяваща се от действителни събития (учителката, обрала банка; кантонерът, намерил на релсите и върнал доста пари), само че дълги години нейният край по този начин и не се появяваше. Междувременно Грозева и Вълчанов снимаха " Бащата " (2019), черна комедия за оправянето със гибелта, и той донесе най-големият приз от фестивал категория " А " на актуалното българско кино ( " Кристален глобус " от Карлови Вари).
Петилетка по-късно най-накрая се появя и дълго чаканият свършек на трилогията, в чието заглавие (естествено!) има думата " три " - " Триумф ". Неговата " вестникарска отрезка ", върху която е построен сюжетът на Дечо Таралежков, Вълчанов и Грозева, е енигматичната дупка в Царичина.
През 1990 - 1992 година военните закопават 16 млн. в секретната интервенция " Слава " (прекръстена по-късно на " Слънчев лъч " ). Под защитата на бойци с калашници наборници изкопават на ръка 160-метров лъкатушен тунел с денивелация от 70 метра, с цел да извадят там едно огромно нищо. Това е времето на екстрасенсите, Асоциация " Феномени ", вестник " Психо " и сеансите на Кашпировски по съветската телевизия, която към момента се излъчва ефирно у нас. Операцията е стартирана от генерал-полковник Радню Минчев, началник на генералния щаб, а в нея са забъркани няколко военни министри, трима министър председатели и един президент на Република България. Днес от всичко това в селото с 90 поданици е останал един камък с надпис " Дупката ", отбелязващ местоположението на зазиданата с бетон бездна на човешката нелепост и лекомислие.
Тази към момента не изцяло разбулена история от детството на българската народна власт е почтена не просто за кино лентата, а за най-малко два сезона по " Нетфликс ". Направихме филм за " нагона към делюзията " - по този начин разказва сърежисьорката Кристина Грозева историята, в която балами от всякакво публично състояние се пробват да заменят светлото бъдеще на комунизма с някаква друга, не по-малко нелепа заблуда...
Във кино лентата тя и Вълчанов работят както с актьорите си любимци - Маргита Гошева (екстрасенс Пирина Няголово), Иван Бърнев (министър), Иван Савов (генерал), само че и за пръв път с холивудската ни звезда Мария Бакалова и абонираният за дребния, огромния екран и театралната сцена у нас Юлиан Вергов. Актьорското съзвездие се отдава с все сили на присъщия импровизационен метод на режисьорите, който постоянно загърбва авансово квалифицирания сюжет.
Проблемът е, че също като военните в Царичина, този сюжет не знае какво търси и къде желае да заведе фена. Зад кино лентата стоят доста и положителни хрумвания, само че не са удържани и разказът се разпада някъде към средата. " Триумф ", несъмнено, е черна комедия, на моменти граничеща даже с гротеска. Двамата режисьори демонстрираха майсторско притежаване на този сложен род в " Слава " и изключително в " Бащата ", където той бе единствено детайл от драма, надлежно обществена и фамилна. Тук следим блясъка на чистия парадокс, което е правилен метод към налудничавата реалност. Но Царичината на " Триумф ", оградена зад телени мрежи и строга секретност, е някак извадена от подтекст, изцяло лишена от ориентирите на времето и от пояснение за какво и по какъв начин се е случило сходно нещо в миналото, някъде.
И в случай че феновете над 40-50-годишна възраст ще могат да създадат въпреки всичко някакви връзки и да изградят по-пълна картина с помощта на спомените си, то за по-младите това е един безконечен " криндж ", не по-различен от фантастична история, разрастваща се на далечна планета. А България от началото на 90-те не е далечна планета, доста неща през днешния ден не са по-различни, и в света също (вижте единствено новините). Авторите си дават сметка за това, просто във кино лентата не се е получило. Така " Триумф " се изгубва в жанра и жертва най-ценното в досегашното творчество на Грозева и Вълчанов, ясния обществен коментар.
И в " Урок ", и в " Слава ", даже да вършеха закононарушения (героинята на Маргита Гошева в първия) или да бяха унижавани (персонажът на Стефан Денолюбов във втория), основните герои бяха неизменими носители на човешкото. Тук единствената с човешко лице измежду повсеместния идиотизъм е - евентуално неслучайно наречената - Слава (Бакалова). Но и тя стартира да губи наивността и невинността си - и нямам поради безусловно - с напредването на фабулата.
Заради нейната световна известност мнозина ще преодолеят недоверието си към българското кино и ще посегнат към този филм. Мария Бакалова е роден комедиант и яркият й гений в тази област не може да се скрие, без значение дали играе в смешни или в съществени функции. Българското кино е дебитор на Бакалова. Тя добре си се оправя и тук, само че какво тъкмо гледаме? Ако е филм за половото и интелектуално съзряване на едно потискано младо момиче, то по-добре и по-остро беше направено в " Борат 2 ".
Интересен режисьорски метод, прибавен неведнъж в " Триумф ", са сцените, в които се чува нещо друго от това, което се вижда в кадър. (Спомняме си с какъв изумителен резултат това бе употребявано в " Зона на интерес " на Джонатан Глейзър.) Изобщо филмът демонстрира един доста надарен екип, зает с една доста забавна история. Но крайният резултат е по-малко от сбора на частите.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ