Новият Карате кид е само повод да си спомним предишните
Имало едно време... прелестен летен екшън за момче, което се мести в нов град (държава), среща момиче, атакуват го кварталните батки. Но той среща наставник, който го образова на бойни изкуства. Ступва неприятните в квартално турнирче. Пораства. Това в резюме е сюжетът на първия (1984) и на всеки различен " Карате кид ".
Новият филм с това заглавие е №6 в поредицата и безспорно идва по петите освен на своите пет предшественика на огромния екран, само че и с цел да оползотвори инерцията от сполучливия сериал на Нетфликс Cobra Kai, претърпял шест сезона сред 2018 и 2025 година
Всичко това носи доста проблеми за настоящия " Карате Кид: Легенди " . От една страна, той желае да носи неподправената прохлада на юношеските филми от времето, когато билетите за кино бяха евтини и каскадите на екрана - правени от живи хора, без специфични резултати. От друга, многократните повторения на така и така семплата (макар и симпатична) формула от дълго време са я изчерпали и човек се чуди що ще на огромния екран нещо, което в най-хубавия случай заслужава позиция в каталога на някоя стрийминг платформа. От трета - гръмкият наслов " митове " значи, че филмът ще е първия в поредицата, който събира Ралф Мачио и Джаки Чан - в функциите надлежно на Даниел Ла Русо и Мистър Хан. Тяхното екранно време е неуместно малко, а героите им наподобява са там повече за хонорара, в сравнение с с цел да покажат хватки или актьорско майсторство. Това наподобява е осъзнал и сценаристът Роб Либер, тъй като по никакъв начин не си е дал напън да им напише по-плътни функции. Сближаването сред подрастващ и преподавател, централно за фабулното развиване на поредицата, е претупано надве-натри. Връзката им е протоколна, подготовката за битката - небрежно.
Но по този начин работи конвейерът за кино в наши дни: чопваш нещо отсам, наемаш звезда оттова, в случай че формулата работи - не я пипаш, надяваш се да подейства и върху идните генерации. Само че въобще не ми наподобява, че днешната кинопублика се интересува от улични борби с кръстоска от кунгфу и карате, каквито бяха на мода през 80-те на XX век. Възрастните, разнежени по оригинала, пък не биха се вдигнали до мола за туй нещо, по-скоро ще го изчакат с отдалечено в ръка да се появи за диванна приложимост.
Иначе младият Ли Фон (в ролята Бен Уанг - на 25, само че сполучливо влиза в кожата на ученик) прави положително усещане в ретро продукцията на режисьора Джонатан Ентуисъл. Изненадващо, той е първият " карате кид " с азиатски генезис в над 40-годишната история на франчайза. Но всичко е доста семпло, малко неенергично, 71-годишният Джаки Чан е надалеч от най-хубавите си спортни години, а неостаряващият Ралф Макио владее карате, само че като артист си остава все същото дърво. В 94 минути - дължина, напомняща за по-добрите дни на всеобщото кино - " Карате кид: Легенди " наблъсква невъобразимо количество клишета: повече, в сравнение с крошета получават героите, и положителните, и неприятните.
" Карате кид: Легенди " взема доста насериозно задачата си да отдаде респект на своите прародители. Той стартира с фрагменти от " Карате кид 2 " (1986) с младия Мачио и починалия Пат Морита, има безчет препратки към предходните филми, а финалните надписи крият дребна роля на различен деец от франчайза. Във кино лентата всичко е детско и веселяшко, по този начин както би трябвало да бъде, само че по пътя се е изгубила изцяло както свежестта, по този начин и оригиналността. Така че стигаме до единствената причина този филм да съществува: да си напомним неговите прародители... и детството.
-->
Новият филм с това заглавие е №6 в поредицата и безспорно идва по петите освен на своите пет предшественика на огромния екран, само че и с цел да оползотвори инерцията от сполучливия сериал на Нетфликс Cobra Kai, претърпял шест сезона сред 2018 и 2025 година
Всичко това носи доста проблеми за настоящия " Карате Кид: Легенди " . От една страна, той желае да носи неподправената прохлада на юношеските филми от времето, когато билетите за кино бяха евтини и каскадите на екрана - правени от живи хора, без специфични резултати. От друга, многократните повторения на така и така семплата (макар и симпатична) формула от дълго време са я изчерпали и човек се чуди що ще на огромния екран нещо, което в най-хубавия случай заслужава позиция в каталога на някоя стрийминг платформа. От трета - гръмкият наслов " митове " значи, че филмът ще е първия в поредицата, който събира Ралф Мачио и Джаки Чан - в функциите надлежно на Даниел Ла Русо и Мистър Хан. Тяхното екранно време е неуместно малко, а героите им наподобява са там повече за хонорара, в сравнение с с цел да покажат хватки или актьорско майсторство. Това наподобява е осъзнал и сценаристът Роб Либер, тъй като по никакъв начин не си е дал напън да им напише по-плътни функции. Сближаването сред подрастващ и преподавател, централно за фабулното развиване на поредицата, е претупано надве-натри. Връзката им е протоколна, подготовката за битката - небрежно.
Но по този начин работи конвейерът за кино в наши дни: чопваш нещо отсам, наемаш звезда оттова, в случай че формулата работи - не я пипаш, надяваш се да подейства и върху идните генерации. Само че въобще не ми наподобява, че днешната кинопублика се интересува от улични борби с кръстоска от кунгфу и карате, каквито бяха на мода през 80-те на XX век. Възрастните, разнежени по оригинала, пък не биха се вдигнали до мола за туй нещо, по-скоро ще го изчакат с отдалечено в ръка да се появи за диванна приложимост.
Иначе младият Ли Фон (в ролята Бен Уанг - на 25, само че сполучливо влиза в кожата на ученик) прави положително усещане в ретро продукцията на режисьора Джонатан Ентуисъл. Изненадващо, той е първият " карате кид " с азиатски генезис в над 40-годишната история на франчайза. Но всичко е доста семпло, малко неенергично, 71-годишният Джаки Чан е надалеч от най-хубавите си спортни години, а неостаряващият Ралф Макио владее карате, само че като артист си остава все същото дърво. В 94 минути - дължина, напомняща за по-добрите дни на всеобщото кино - " Карате кид: Легенди " наблъсква невъобразимо количество клишета: повече, в сравнение с крошета получават героите, и положителните, и неприятните.
" Карате кид: Легенди " взема доста насериозно задачата си да отдаде респект на своите прародители. Той стартира с фрагменти от " Карате кид 2 " (1986) с младия Мачио и починалия Пат Морита, има безчет препратки към предходните филми, а финалните надписи крият дребна роля на различен деец от франчайза. Във кино лентата всичко е детско и веселяшко, по този начин както би трябвало да бъде, само че по пътя се е изгубила изцяло както свежестта, по този начин и оригиналността. Така че стигаме до единствената причина този филм да съществува: да си напомним неговите прародители... и детството.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ