От здрач до зори в черно и блус
Не знам до каква степен българската аудитория има потребност и ще обърне внимание на филм, в чиято вътрешност е битът, душевността и музиката на американските чернокожи; в Съединени американски щати " Грешници " притегля забележителен интерес в премиерния си уикенд. Филмът е неочакван - не безусловно в положителния смисъл - миш-маш от натурализъм, историческа драма и вампирски хорър. Всичко това напоено с огромни дози блус, написан не от легендите на този музикален жанр, а от шведския притежател на две награди " Оскар " (за " Черната пантера " и за " Опенхаймер " ) Лудвиг Йорансон. Амбициозен и необикновен филм, непоколебимо режисиран и ловко изигран, само че въпреки всичко безреден, постоянно пораждащ неразбиране с жанровите си лупинги.
Най-лесно е " Грешници " да се оприличи на " черна " версия на " От здрач до зори ", кино лентата на Робърт Родригес от средата на 90-те по сюжет на Куентин Тарантино. Там младият Джордж Клуни и самият Тарантино бяха братята бандити Геко, бягащи в Мексико от закона. В бара, отворен до зори, където танцува съблазнителната Салма Хайек, обаче ги чака повече смут от този, породен от личните им незаконни действия... Ирония, безредица и хармония от старите второразрядни филми придаваше екзотиката във кино лентата на Родригес. Но въпреки очевидно повлиян от своя предходник, Райън Куглър взема решение своя опус в напълно друга тоналност.
Първият час на " Грешници ", чието деяние се развива при започване на 30-те години на XX век в дълбокия Юг, впечатлява с деликатно направено реалистично изображение. Запознаваме се с всекидневието на дребен град, обитаем най-вече с афроамериканци, които работят на полето. Попчето (младият аренби реализатор Майлс Кейтън) се среща със своите братовчеди, близнаците Смоук. Също като героите на Родригес и те са забогатели по непочтен метод - съгласно разговора във кино лентата, работейки за Ал Пачино в Чикаго. Сега са се завърнали и купуват от някогашен (?) член на " Ку-клукс-клан " дъскорезница отвън града, с цел да основат бар с пиянство, музика и разврат; място, където чернокожите им събратя могат да се веселят на воля.
Особеното тук е, че функциите на дуото не се извършват от двама артисти, а от... един: Майкъл Б. Джордан, прочут от предходното си съдействие с режисьора в " Крийд ", тематичното продължение на " Роки ". Първоначално героите се разграничават единствено по шапките: единият носи мек наследник каскет, другият - наперена алена федора. С придвижване на действието - и с малко помощ от технологиите, тъй като има даже подиуми, когато двамата братя пушат от една цигара или са във физическа битка - Б. Джордан съумява да извърши със наличие два обособени облика. В актьорския състав виждаме още Делрой Линдо, Хейли Стайнфелд и - в една от дребното функции на бели мъже, изверг, несъмнено - Джак О`Конъл.
Освен от " От здрач до зори " Куглър се въодушевява от легендата за Робърт Джонсън, именит блусмен от Мисисипи, повлиял музиканти като Ерик Клептън и Кийт Ричардс. Далечен предходник на " Клуб 27 " в рока, той умира на тази прокълната възраст през 1938 година, без да се узнаят детайлности за гибелта, само че измежду клюки, че е продал душата си на дявола в подмяна на триумф и популярност. Във кино лентата Попчето, саморасъл гений на китарата, свири блус от цялото си сърце и съумява да притегли зли сили... В облика му обаче няма нищо Фаустовско.
Нямаше подозрение, че " Грешници " би могъл да се осъществя отлично и без свръхестествения детайл, като ни спести раздраните шийни артерии, течащи лиги и побеснели погледи. Въпреки че филмът е изпълнен майсторски във всяко едно отношение (визуално, звуково, актьорски), той не се усеща уютно на територията на ужаса: вампирите му не смразяват кръвта, ориста на героите не е страшна. Да не забравяме обаче, че Райън Куглър не е по сериозното: той основава развлекателно кино с висок заряд, от супергероите на Уаканда до супергероите на кръга. А пуканките изискват малко кръв и измислица, и във кино лентата му има сила и комиксово безсрамие. Подобно на различен процъфтяващ в последно време негър режисьор - създателя на " Бягай " и " Не! " Джордан Пийл, и този търси ентусиазъм в жанровото кино, натоварвайки кино лентата си с повече упоритости, в сравнение с тестото може да поеме. Опасявам се, че не мога да произнеса на български името на оператора - би трябвало да е нещо като Отъм Дуралд Аркапо, само че той е приключил забележителна работа. Както и Йорансон. При все минусите си " Грешници " е филм, който наподобява и звучи надалеч по-ефектно от множеството, които се въртят сега в българските киносалони (а и по света, имайки поради пазарния успех на " Майнкрафт " ).
-->
Най-лесно е " Грешници " да се оприличи на " черна " версия на " От здрач до зори ", кино лентата на Робърт Родригес от средата на 90-те по сюжет на Куентин Тарантино. Там младият Джордж Клуни и самият Тарантино бяха братята бандити Геко, бягащи в Мексико от закона. В бара, отворен до зори, където танцува съблазнителната Салма Хайек, обаче ги чака повече смут от този, породен от личните им незаконни действия... Ирония, безредица и хармония от старите второразрядни филми придаваше екзотиката във кино лентата на Родригес. Но въпреки очевидно повлиян от своя предходник, Райън Куглър взема решение своя опус в напълно друга тоналност.
Първият час на " Грешници ", чието деяние се развива при започване на 30-те години на XX век в дълбокия Юг, впечатлява с деликатно направено реалистично изображение. Запознаваме се с всекидневието на дребен град, обитаем най-вече с афроамериканци, които работят на полето. Попчето (младият аренби реализатор Майлс Кейтън) се среща със своите братовчеди, близнаците Смоук. Също като героите на Родригес и те са забогатели по непочтен метод - съгласно разговора във кино лентата, работейки за Ал Пачино в Чикаго. Сега са се завърнали и купуват от някогашен (?) член на " Ку-клукс-клан " дъскорезница отвън града, с цел да основат бар с пиянство, музика и разврат; място, където чернокожите им събратя могат да се веселят на воля.
Особеното тук е, че функциите на дуото не се извършват от двама артисти, а от... един: Майкъл Б. Джордан, прочут от предходното си съдействие с режисьора в " Крийд ", тематичното продължение на " Роки ". Първоначално героите се разграничават единствено по шапките: единият носи мек наследник каскет, другият - наперена алена федора. С придвижване на действието - и с малко помощ от технологиите, тъй като има даже подиуми, когато двамата братя пушат от една цигара или са във физическа битка - Б. Джордан съумява да извърши със наличие два обособени облика. В актьорския състав виждаме още Делрой Линдо, Хейли Стайнфелд и - в една от дребното функции на бели мъже, изверг, несъмнено - Джак О`Конъл.
Освен от " От здрач до зори " Куглър се въодушевява от легендата за Робърт Джонсън, именит блусмен от Мисисипи, повлиял музиканти като Ерик Клептън и Кийт Ричардс. Далечен предходник на " Клуб 27 " в рока, той умира на тази прокълната възраст през 1938 година, без да се узнаят детайлности за гибелта, само че измежду клюки, че е продал душата си на дявола в подмяна на триумф и популярност. Във кино лентата Попчето, саморасъл гений на китарата, свири блус от цялото си сърце и съумява да притегли зли сили... В облика му обаче няма нищо Фаустовско.
Нямаше подозрение, че " Грешници " би могъл да се осъществя отлично и без свръхестествения детайл, като ни спести раздраните шийни артерии, течащи лиги и побеснели погледи. Въпреки че филмът е изпълнен майсторски във всяко едно отношение (визуално, звуково, актьорски), той не се усеща уютно на територията на ужаса: вампирите му не смразяват кръвта, ориста на героите не е страшна. Да не забравяме обаче, че Райън Куглър не е по сериозното: той основава развлекателно кино с висок заряд, от супергероите на Уаканда до супергероите на кръга. А пуканките изискват малко кръв и измислица, и във кино лентата му има сила и комиксово безсрамие. Подобно на различен процъфтяващ в последно време негър режисьор - създателя на " Бягай " и " Не! " Джордан Пийл, и този търси ентусиазъм в жанровото кино, натоварвайки кино лентата си с повече упоритости, в сравнение с тестото може да поеме. Опасявам се, че не мога да произнеса на български името на оператора - би трябвало да е нещо като Отъм Дуралд Аркапо, само че той е приключил забележителна работа. Както и Йорансон. При все минусите си " Грешници " е филм, който наподобява и звучи надалеч по-ефектно от множеството, които се въртят сега в българските киносалони (а и по света, имайки поради пазарния успех на " Майнкрафт " ).
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ