Могат ли персонажите и историите, с които е обрасло едно

Могат ли персонажите и историите, с които е обрасло едно художествено произведение, да бъдат по-големи и по-интересни от него? Това е казусът с " Лимонов ", който въпреки всичко не е за пропускане: занимателен, невротичен и съзнателно провокативен филм. Точно какъвто е неговият воин: стихотворец, пънкар, радикал, непрекъснато на ръба на абсурда, постоянно в периферията на закона и морала. Едуард Савенко, почнал още в младежка възраст да гради личната си легенда под псевдонима Лимонов (не от плода, а от ръчната граната), потегля от литературните вечеринки на Съюз на съветските социалистически републики и домашно ушитите дънки през 60-те, с цел да се трансформира в заточеник в Ню Йорк през 70-те, книжовен фетиш във Франция през 80-те и политически антигерой в Русия след рухването на Желязната завеса. Това е и най-спорният миг в неговата биография - интервал, в който той стреля с картечница по обсаденото от сърбите Сараево, основава Националболшевишката партия и смесва стъпките си с одиозни фигури като Жириновски и Дугин. Умира през 2020 година, откакто е написал 19 романа и повести, 10 стихосбирки, 10 биографии и още... У нас е преведена единствено една негова книга: " Това съм аз, Едичка " ( " Жанет 45 ", 2005 г.), само че съзнателните читатели евентуално са срещнали този чудак посредством популярния биографичен разказ на Емануел Карер ( " Колибри ", 2017), който се трансформира и в основа за игралния филм.

Че героят е мъртъв и към този момент обезсмъртен в литературата, не прави нещата по-малко заплетени: с плана първо се заема полякът Павел Павликовски ( " Оскар " за " Ида ", " Студена война " ), само че в последна сметка остава на борда единствено като продуцент. Сценарият е модифициран от сънародника на Лимонов Кирил Серебренников, самичък театрал и кинорежисьор отстъпник, наказан условно в Русия, с цел да успее въпреки всичко да избяга в първите седмици след нахлуването в Украйна. Снимките на кино лентата стартират в родината му, само че така и така забавени поради пандемията и войната, приключват в Рига, Латвия. Самият Серебренников през днешния ден живее в Германия, а " Лимонов " е петият му следващ филм, показан на фестивала в Кан, след " Ученикът ", " Лято ", " Петрови в грипа " и " Жената на Чайковски ".

Галеникът на най-големия международен кинофестивал наподобява мощно фокусиран върху имиджа си на " неприятно момче " на съветското кино. Така във кино лентата легендата за Лимонов се преплита с егото и легендата на Серебренников, който ненапълно проектира себе си в облика на бунтовника, хедонист и мъченик Едичка. (Да забележим по какъв начин ще е в идващия план на режисьора, отдаден на надалеч по-мрачна историческа фигура - " Изчезването на Менгеле ", където в доктора палач се превъплъщава звездата от " Гадни копилета " и " Майсторът и Маргарита " Аугуст Дил.) Трябва да отчетем и че самият Едуард Лимонов се е отнасял извънредно фриволно към обстоятелствата, изпъстрящи саморъчно изфабрикуваните му биографии - да вземем за пример сексът с негър американски скитник, трансформирал се в неделима част от облика му (съответно от книги и филм), по-късно е изобличен от самия него като небивалица.

Експлицитният секс е един от инструментите на кино лентата. Серебренников не се интересува доста от психическите, нито от политическите пропадания на своя персонаж, а повече от това да впечатлява и шокира. " Лимонов " е ослепителен, музикален, кондензиран с клипова хармония, преобразяващи се декори, кипяща хореография, многозначителни графити и лозунги. Филмът излъчва нескончаема сила, като че ли е сниман на стероиди от оператора Роман Васянов. Повествованието препуска през десетилетия и континенти в гневен темп, като в това време лишава героя и неговата история от кулминационна точка.

Съвсем очебийно " Лимонов " е предопределен за износ на " съветската душа ": това е първият филм на Серебренников, в който всички приказват на британски, а другояче е копродукция сред Италия, Испания и Франция. Героят носи тениска с Ramones, на едно място е сравняван с Травис Бикъл от " Шофьор на такси " ; съветската група Shortparis извършва кавър на Velvet Underground. Звучи " Руски танц " на Том Уейтс, Лимонов и неговата огромна обич (Виктория Мирошниченко) вършат секс пред включен тв приемник, който излъчва тирада на Солженицин, като размахан междинен пръст пред лицето на " формалния " руски отстъпник.

Централна роля в " пакетирането " на Лимонов за експорт има английският артист Бен Уишоу ( " Парфюмът: Историята на един палач ", " Момичето от Дания ", " Облакът Атлас " ). Това е евентуално най-предизвикателното преобразяване в досегашната му кариера и той съумява да направи налудничавия си воин съвсем приветлив. (С героично-умилителното подзаглавие " Балада за Едичка " създателят напълно явно емпатизира на тази противоречива фигура.)

Независимо от минусите на кино лентата, вълнението от запознанството с неговия комплициран, самовлюбен и саморазрушителен персонаж остава. " Лимонов " балансира сред обстоятелството и фикцията, сред привлекателното и непоносимото, по този начин както неговият патрон през целия си живот се е движил по ръба на бръснача.


-->