Хавелок Датчанинът – един добър викинг, макар и художествена измислица
Всички познават стереотипния облик на викинга: дръзновен, граблив войник, който се радва да се бие и убива, да плава по моретата и да плячкосва манастири. По-късните средновековни писатели също са осведомени с този стандарт и мнозина композират мощно пресилени, кръвожадни истории за викинги, които убиват монахини, набиват бебета на копия и изрязва орлови крила от кожата на гърбовете на враговете си. Но това е единствено един аспект от легендите за викингите – някои средновековни текстове описват напълно разнообразни истории за това, което викингите вършат в Англия.
Средновековните писатели, които се интересуват от историята на Англия – изключително в северната и източната й част – знаят, че скандинавците не просто атакуват и ограбват района, само че и се заселват там. Съществуват разнообразни митове, които изследват по какъв начин и за какво поражда това населено място, само че най-известната е за Хавелок Dатчанинa.
Историите за Хавелок – датски принц, който идва да ръководи част или цяла Англия – са записани за първи път през 12 век, само че може и да са доста по-стари. Най-известната версия е средноанглийски романс, който излиза евентуално в края на 13 век под елементарното име „ Хавелок “. Това е оживено, бързо стихотворение, постоянно смешно, но и засягащо значими въпроси за това какво прави положителния държател и справедливото общество.
Стихотворението споделя за близнаците на Хавелок и брачната половинка му, британската принцеса Голдебору. То стартира със гибелта на бащите на Хавелок и Голдебору, надлежно кралете на Дания и Англия. Младите осиротели наследници са лишени от завещание от зли узурпатори – британският изверг затваря Голдебору, до момента в който датският изверг убива дребните сестри на Хавелок и урежда мъжа да бъде удавен от човек на име Грим. Грим не може да се пречупи да убие детето и по тази причина изнася Хавелок от Дания и бяга в Англия със брачната половинка и фамилията си.
Грим и фамилията му, дружно с младия кралски заточеник, се оказват на брега на Линкълншир, където Грим се открива и става риболовец. Той работи интензивно и бизнесът му процъфтява, а стихотворението ни споделя, че мястото, където основава дома си, е кръстено на него: Гримзби.
Хавелок израства необикновено висок и мощен, само че в други връзки съвсем комично не наподобява на стандарта за викинг: той е радостен, толерантен, в положително въодушевление и гальовен към дамите и децата. Когато доближава зрелост, взема решение, че е време да си изкарва прехраната, и отпътува за Линкълн, където намира работа като кухненски служащ.
Всички са впечатлени от огромната му мощ и невинност и той доближава до вниманието на подлия регент на Англия, който взема решение да унижи Голдебору, като я принуди да се омъжи за това нормално момче от кухнята. (Той дава обещание на починалия крал, че ще омъжи Голдебору за „ най-високия човек в Англия “ – изискване, което извънредно високият Хавелок механически извършва.)
Хавелок не желае и Голдебору е в потрес, само че те нямат избор, и по тази причина се женят и се връщат в Гримсби. В брачната им нощ Голдебору получава привидение, в което ангел й разкрива, че Хавелок в действителност е наследник на крал, а Хавелок сънува родината си: по какъв начин прегръща Дания в обятията си и довежда хората си през морето в Англия като подарък за обич на новата си брачна половинка. Когато споделят с Голдебору, тя го приканва да се върне в Дания и да вземе наследството си. Той го прави, след което отива назад в Англия, с цел да върне и царството на Голдебору. Двамата ръководят Англия и Дания дружно в положение на идеален мир и естетика в продължение на 60 години и имат 15 синове и дъщери.
Хавелок е артикул на историческата фикция, само че е крепко затвърден в британския пейзаж и в правдоподобната действителност: Гримсби, да вземем за пример, евентуално е кръстен на скандинавски преселник, въпреки и може би не избавител на датския принц. Средновековният стихотворец знае, че датското населено място е част от историята на този район и наподобява е счита, че е нещо, с което да се гордее.
