Случвало ли ви се е да питате някого нещо с

Случвало ли ви се е да питате някого нещо с единствената цел той по-късно да ви пита същото, с цел да му кажете, каквото сте си наумили да му кажете? Това към този момент си има име: „ бумераскинг “. Ново изследване изследва какво тъкмо съставлява този постоянно зле затулен и провокиращ фасон, както и за какво хората го вършат и какви са последствията от него.

Терминът „ бумераскинг “ се отнася до въпрос, който работи по същия метод като бумеранг – предопределен е бързо да се върне при индивида, който го е подхвърлил. Според откривателите зад изследването, Алисън Ууд Брукс от Харвардското бизнес учебно заведение и Майкъл Йоманс от Имперския лицей в Лондон, има три типа.

Първо, „ питане-хвалебствие “ – това е, когато някой задава въпрос и по-късно разкрива нещо позитивно. Например когато някой ви пита какво сте получили за Коледа, единствено тъй като желае след това да си каже на него какъв брой скъпи дарове са му подарили.

Вторият вид е „ питане-жалване “, когато някой задава въпрос, след което приказва за нещо отрицателно. Например пита по какъв начин ви е предходна ваканцията, тъй като желае след това да се оплаче, че на неговата е валяло, всички са се разболели и въобще му е било гадно.

И най-после, има и „ питане-споделяне “. Тук първопитащият пита, с цел да показа неутрална обстановка, да вземем за пример чудноват сън.

За да схванат, Брукс и Йоманс минават напряко към същината и питат самите хора, които се употребяват с бумераскинг, като част от изследване, попълнено от 155 участници.

„ Лицата считат, че бумераскингът предлага няколко преимущества пред директното шерване на информация “, пишат откривателите за резултатите си. Например те откриват, че някои от участниците считат, че „ предварителното пускане на тематиката с въпрос ще накара колегата им да се почувства по-включен в диалога “.

Други считат, че в случай че просто искрено приказват за това, което желаят, това ще наруши благоприличието на диалога. „ Искането първо на непознатото мнение наподобява по-умесно, в сравнение с просто да кажеш каквото ти е на разум “, споделя един от участниците.

Въпреки положителните планове, Брукс и Йоманс откриват, че бумераскингът нормално оставя кисел усет в устата на индивида от приемащата страна.

„ Макар че бумераскьорите имат вяра, че минават сред капките, на процедура решението им да споделят личния си отговор – вместо откровено да се поинтересуват от отговора на колегата си – наподобява егоцентрично и манипулативно от гледната точка на колегата. В резултат на това хората ги възприемат като неискрени и избират сътрудници, които непосредствено си споделят “, пишат създателите.

За благополучие, може би има „ противоотрова “ против бумераскинга. Брукс и Йоманс считат, че може да помогне просто хората да осъзнаят какво съставлява навика им и неговите негативни последствия, както и да опитат да бъдат по-отзивчив сътрудник в диалога – това значи да се ангажират интензивно с това, което някой споделя.

За по този начин наречените „ хронични “ бумераскъри се предлага да се опитат да задават въпроси, на които не могат да си отговорят сами; по този метод те могат да се научат по какъв начин да бъдат по-отзивчиви в диалога.

Брукс и Йоманс обаче също по този начин считат, че няма причина хората да спрат да приказват за себе си.

„ В някакъв миг саморазкриването след личния ви въпрос става освен търпимо, само че и значимо за взаимността и салдото в диалога или основаване на връзката в по-широк проект “, заключават създателите.

„ Бъдещата работа би могла да дефинира какъв брой дълго събеседниците би трябвало да изчакат преди да заговорят за себе си след задаването на въпроса – с цел да се помогне на хората да реализират работлив баланс сред това да се интересуват от колегата си и самите те да са забавни. “