Откъс от романа на Иво Югов Бродягите от улица Раковски“.

Откъс от романа на Иво Югов „ Бродягите от улица Раковски “. Романът може да бъде закупен в книжарници АБВ на ул.Преслав 55, бул. Приморски полк 85 /Червен площад/, бул. „ Княз Борис I-ви “ 74-76, ул. Генерал Киселов 31 /пазар Чаталджа/ и в уеб сайтът за книги www.knijaria.com.

Журналистът Никодим Турлаков не помнеше по кое време доближи равнището на професионалната си непросветеност, само че защото обичаше специалността си, не я сменяше, а настойчиво дълбаеше дъното. Дъното за Турлаков беше писането на скучни репортажи за изтърбушени пейки, циганки-гледачки по градинките, накриво поставени плочки, спукани тръби, леки и тежки произшествия, спречквания между шофьори, битови произшествия и плаха рецензия към общинската администрация.

Той жадуваше да подлага на критика въпросната администрация, само че притежателят на сайта, в който работеше попари очакванията му. „ Срещу кмета и общината не искам нито ред! “ – отсече босът и Турлаков остана в областта на дребните обществени и битови проблеми.

Никодим идваше на работа към обяд. Не общуваше с сътрудниците си – смяташе ги за клюкари и сноби, затънали в блатото на материализма. Те пък му измислиха прякора „ Сприхавото старче “, макар, че наближаваше 40-те.

Първо ревизираше пощата си. В нея имаше сводка от полицията, съда, пиар съобщения от десетки компании и организации, които смятаха, че активността им е жизненоважна за просперитета на страната. С удоволствие изтриваше всички писма и оставяше единствено сводката от полицията.

Отваряше я, с цел да ревизира дали има произшествия с мотори. Турлаков мразеше мотористите. Дразнеха го, когато късно през нощта си правеха гонки по булевардите. Ненавиждаше ги, когато денем форсираха моторите си. Изпитваше тиха наслада, когато някой моторист се блъснеше в дърво, светофар или кола. Не искаше мотористите да пострадат тежко. Стигаха му фрактура на крайник, ръка или пукнати ребра.

Всяка година злополуките с мотори се увеличаваха. Турлаков звънеше на шефа на полицията и питаше какви ограничения се вземат. Шефът му обясняваше, че мотористите карат доста бързо и служителите на реда не могат да ги спрат. Цитираше цифри за осъществени инспекции, оплакваше се, че в града няма видеосистема. Турлаков опонираше с челния опит на Германия и Австрия. Шефът контрираше, че живеем в България. Тези диалози се повтаряха всяко лято. Смениха се шестима началници на полицията, само че Турлаков не се отхвърляше.

Днес по случайност отвори писмо с незнаен адресант –  в него детайлно се описваше скица за нагласени публични поръчки, имаше и приложени документи. Главни действащи лица бяха предприемачът Красен Жаблянов и двама общинари на високи постове.

 Турлаков издиша солидна порция въздух. Облегна се на стола си, който изпращя под напора на солидния му тил. Той беше междинен на растеж, с обло лице и необятна брадичка. Непокорен перчем падаше върху челото му и му придаваше враждебен тип. Изпита познатото възприятие на беззащитност, напсува на разум притежателя на уеб страницата и реалокира файла със сигнала в директория „ списък “.

Освен от сътрудниците си журналистът странеше и от културния живот в града. Изложбите му бяха опротивели. На откриването им идваха префърцунени сноби, които ахкаха и охкаха пред посредствени картини. Бяха облечени в овехтели шлифери и рокли, дамите носеха блестящо червило и воняха на евтини парфюми. Мъжете бяха с бради и гледаха мъдро. Всички говореха завладяно. Турлаков спря да върви и на спектакъл. Последната режисура, която гледа бе съвременен прочит на класическа руска пиеса. Актьорите бяха по бански. Главната героиня живееше в басейн и се люшкаше в възприятията си към ухажорите. Те обикаляха към басейна и пееха частушки. В антракта, Турлаков се изниза от театъра.

Опера и балет не посещаваше. Концерти на застаряващи естрадни звезди също. На всемирски събития ходеше, с цел да се разсее от еднообразната работа.

Преди седмица на коктейл го срещнаха с въпросния предприемач Красен Жаблянов и млада дама. Пред Турлаков стоеше строен мъж с лисича физиономия. За да видиш очите му трябваше лупа. Дамата беше към трийсетте.

Докато разговаряше с Жаблянов у Турлаков се появи  чувството за среща с нечиста, гнила мощ. Жената му хареса. Тя излъчваше непрестореност и непорочност, присъща за момичетата от село.

В стомаха му запърхаха пеперуди. „ Грациозна, ефирна, нежна ” – я определи наум, до момента в който разговаряха. Нямаше по какъв начин да изиска телефона й, само че разбра фамилията й. Изниза се преди да е приключил коктейла и със скоростта на влак-стрела се прибра вкъщи. Влезе във фейсбук и с прецизността на криминалист стартира да разглежда фотосите в профила й.

На множеството беше сама. Не позираше, като кифла. Естествена и чаровна. Руса коса, с падащ бретон. Очи с цвят на лешник. Бяла кожа. Дълги крайници. Изпрати й покана за другарство и зачака. Изминаха три мъчителни часа и тя я прие.

Веднага й писа.

Известно е, че дългото упражняване на всяка специалност води до отклонения в душeвността. При служителите на реда мнителността се придвижва в персоналните връзки. При учителите повтарянето на едни и същи уроци води до назидателност и размахване на пръст – събеседникът е възприеман, като възпитаник. Военните, привикнали да получават и дават заповеди ползват методите на послушание вкъщи. Актьорите играят в живота и губят идентичността си. Журналистите засипват събеседниците си с въпроси. С този нездравословен табиет се бореше Никодим и като прибавим огромното количество информация, с която разполагаше и копнееше да показа – не му беше лесно да поддържа естествен диалог.

С Даринка размениха няколко общи изречения, тя му пожела „ лека нощ ” и се изтегна на дивана. С котешка елегантност отметна косата си обратно и се усмихна.

 „ Поредният мъж, който желае да ме изчука! За разлика от мускулестите типажи от уеб страницата tinder най-малко е образован. ” – сподели си мислено.

Погледът й се плъзна по лавицата с книги и попадна на Параграф 22.

– Уффф, че шантава книга! –  спомни си, че стилът на Джоузеф Хелър се оказа непостижим за изтерзаната й душа – устоя приключенията на Йосарян до 7-ма страница. Стана от дивана и взе Железният светилник.