10 съвременни български писатели
Всички помним класиците в българската литература от учебно заведение, само че познаваме ли актуалните си писатели? А тяхното творчество?
Ако не сте си задавали тези въпроси, само че желаете да ревизирате какъв брой сте наясно с настоящата българска литература и нейните основатели, този материал е тъкмо за вас.
Защото класиците са заели своето място в библиотеката ни, само че дано отдадем заслуженото и на хората, продължаващи да се борят и отстояват качествената българска поема и прозаичност. И да сме най-малко малко признателни на ориста, че имаме достойнството да дишаме в едно и също време с тях. Това е същински шанс.
1. Стефан Цанев
Един от най-издаваните български създатели в новата ни литература. Най-известната поредност на създателя, родом от русенския район, е 4-томната „ Български летописи “.
Освен в прозата той се изявява извънредно добре и в писането на стихове. Има едни от най-докосващите такива като да вземем за пример „ Носете си новите облекла, момчета “, „ Поезия за двама “, „ Земя, ти имаш самун и гроб за всички “.
Поетът не остава апатичен към нито една тематика от живота на индивида. Дързък в подбора на думите си, само че постоянно откровен в тях. Може би по тази причина е един от най-превежданите ни писатели – на всички европейски езици, както и на китайски, иврит, монголски и даже арабски.
Завършилият Драматургия в Московския университет публицист има голям брой написани и играни в театрални салони пиеси – както в България, по този начин и по целия свят.
2. Михаил Вешим
Михаил Мишев, по-известен с псевдонима си Михаил Вешим, е може би най-хумористичният публицист в новата българска литература. Има над 100 описа и фейлетона. Едни от най-известните му са „ Бай Ганьо се завръща 101 години по-късно “, „ Смях в залата “, „ Стари хипари “. А романът му „ Английският комшия “ е номиниран за литературна премия на Европейския парламент.
Толкова ловко и изобретателно се изявява в хумористичния жанр на писане, та чак получава национална премия за изцяло творчество в региона на хумора и сатирата „ Райко Алексиев “. С една дума, в случай че искаш да се позабавляваш, четейки български създател, с Михаил Вешим триумфът на това начинание е обезпечен. За това подсказва и включването на негови разкази в „ Антология на международния комизъм “, оповестена през 2002 година във Виетнам.
3. Георги Бърдаров
По специалност Бърдаров е географ, учител в Софийския университет. Преподава демография, етнорелигиозни спорове, геоурбанистика. Всички тези дисциплини са свързани с доста разбори и изследвания. Оказва се обаче, че те са придружени и с разнообразни забавни и сюжетни истории.
А откакто Георги Бърдаров е бил и троент победител в надпреварата „ Майстор на думите “, въобще не се поколебава и стъпва на тях като основна сюжетна линия за своите романи. Така ловко преплита научно-преподавателската си активност с тази на ценител на думите. И това се оказва много добра композиция.
Първият си разказ „ Аз още броя дните “ съумява да издаде, с помощта на извоюван ефирен формат – „ Ръкописът “ по Българска национална телевизия. И жъне страховит триумф – показвайки една същинска и чувствена фамилна и любовна история, разрастваща се по време на войната в Косово.
Вторият му разказ „ Absolvo te ” е отличен от Европейския съюз с Награда за литература. Какво ли пък да чакаме от идващия му разказ? Малко самообладание и ще разберем.
4. Захари Карабашлиев
Захари Карабашлиев несъмнено е измежду най-медийно отразяваните български създатели. Но той безусловно е заслужил това. Първият му разказ – „ 18% сиво “, е много новаторски за времето си, предлага друг метод на поднасяне на историята към читателя. И среща много положителни мнения от страна на аудитория и критици. Една от двете книги, спечелили премия „ ВИК “ за „ Роман на годината “ през 2009 година Дори е приспособен за филм, сниман от Братя Чучкови през 2020 година
Вторият му разказ – „ Хавра “, прави немислимото – надвишава триумфа на „ 18% сиво “ и към този момент построява една непрекъсната почитател публика на варненския създател. С тази книга печели премията на Фонд „ 13 века България “ за „ Роман на годината “, както и премия за прозаичност „ Христо Г. Данов “.
През 2018 година роман на Карабашлиев е оповестен в американския сборник за „ Най-добра европейска прозаичност “. През 2021 година издава и „ Опашката “. Силно завладяващ сюжет, преплетен с настоящите публични тематики, романът още веднъж притегля вниманието на публиката. По него е направена и театрална пиеса – не по-малко сполучлива от книгата.
5. Георги Господинов
Още с издаването на първия му разказ – „ Естествен разказ “, литературните критици означават появяването на новоизгряваща литературна звезда. За него споделят, че се е появил „ първият по рождение и по популярност разказ на поколението на 90-те “. Неслучайно става най-превежданата българска книга след 1989 година – на над 20 езика.
Европейските литературоведи също не пестят похвали към книгата. Немски вестник дефинира Господинов като „ хуморист на отчаянието “. А тъкмо това е най-характерното за неговия жанр на писане – леката нотка меланхоличност, непрекъснатото блуждаене на личността ту в предишното, ту в бъдещето и май изпускаща сегашното.
Това още по-ясно личи във втория разказ на създателя – „ Физика на тъгата “. Още с излизането си се трансформира в цялостен бестселър! (Признайте си, че сте я чели или най-малко е в листата ви с книги за четене. Няма да повярваме на различен отговор
