Всички пътища водят към Рим, а всички спомени – към

Всички пътища водят към Рим, а всички мемоари – към детството. Разказан в едно изречение, това е филмът на Алфонсо Куарон ROMA – носител на " Златен лъв " във Венеция,  както и на " Златен глобус ". Един от най-награждаваните и възхвалявани филми на годината.

ROMA или «Рим» се назовава кварталът, в който самият Куарон е израснал в Мексико, а този филм е роман за неговото детство. Съвсем отвън клишетата на жанра, историята е разказана не през очите на детето – в тази ситуация децата са четири – а през погледа на тяхната домашна помощница Клео. Това в действителност не е безпричинно – както ще разберем още в самото начало, Клео е неразделна част от фамилията, децата я усещат по-близка от родителите си (в края ще видим и защо). Самата тя е чиста душа, едно огромно дете – положително и добродушно. Другата водеща роля във кино лентата е отново женска, това е господарката София, прочувствена и към момента хубава жена, изоставена от мъжа си заради млада държанка. В същото време Клео е зарязана от гаджето си, бременна. Двете – Клео и София – ще би трябвало да намерят мощ още веднъж да изградят живота си и да дадат на децата спокойствието и обичта, които са им нужни.

Алфонсо Куарон е освен сценарист и режисьор, само че и оператор на кино лентата си. И този черно-бял филм е безспорен шедьовър. От първите фрагменти, в които в сапунената вода на двора се отразява летящият в небето самолет до последния, в който Клео се качва по стълбата към покрива с куп пране подръка – всеки кадър е съвършено обмислен, композиран и сниман. В сходно идеално кино има и детайл на театралничене, само че това елементарно може да се елементарни на Куарон – всеки от нас идеализира детството си и желае да го възкреси тъкмо, до най-мъничкия подробност.

           И още...