10 книги, които да прочетеш в дъждовен ден
Всички мечтатели по природа се любуват на дъждовното време. То се трансформира в още по-голяма приятност с хубава книга в ръка. Представяме ви селекция от 10 подобаващи заглавия.
Този месец измежду основните ни герои са Харуки Мураками, Антон Чехов, Вирджиния Улф, Труман Капоти, Пиер дьо Ронсар, а с цел да бъде сбирката цялостна, прибавяме и един „ японски ухажор “.
1. „ Ти го сподели “
Кони Палмен
Герои в това произведение, истинско предизвикателство за перото на изявената белетристка, са Силвия Плат (1932-1963) и Тед Хюз (1930-1998) – една от най-романтичните и трагични двойки в света на литературата. А заглавието е отпратка към отговора на Исус на въпроса на Юда „ Да не съм аз, Рави? “. След самоубийството на Плат във феминистките среди брачният партньор й става синоним на изверг, изменник и заложник на мита към нея.
Романът е построен като вътрешен монолог на британския стихотворец лауреат, инспириран от последната му стихосбирка „ Писма за рождения ден “ (1998), в която той за пръв път разкрива своята версия за взривения брачен съюз. Гласът на създателя прелива в гласа на наранения брачен партньор, „ плячка на лешояда на виновността “ и на жадната за сензации аудитория. Палмен ловко пресъздава поетическата му стилистика, вплита изумително хармонично биографични факти, цитати, мемоари и размисли и читателят незабелязано не помни, че написаното е плод на авторовото въображение.
„ Ти го сподели “ е трогателен разказ изповед за поезия, обич, измяна и гибел, дишащ в трескавия темп на две изтерзани души и на една предизвестена покруса.
2. „ Японският ухажор “
Исабел Алиенде
В 21-вия си подред разказ Алиенде отново подхваща историите, които й спечелиха световна популярност и които най-силно вълнуват многочислената й читателска аудитория. Повествованието криволичи от сегашното към предишното и назад, за да ни опише вълнуващата история за невъзможната обич сред младата и богата еврейка Алма Веласко и японския градинар Ичимей. „ Който споделя, че всеки огън рано или късно угасва, бърка: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един размах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да пламнат с малко О2 “.
Авторката майсторски превежда читателя през различни пейзажи и столетия – Полша и Франция по време на Втората световна война, споделя за Америка и тежката съдба на стотици японски имигранти по същото време, след това кривва за малко дори към комунистическа Молдова, преди да се завърне още веднъж в днешна Калифорния. По думите на самата писателка романът третира съществени за доста от нашите съвременници тематики – на първо място любовта, само че също по този начин тематиката за старостта, за самотата, за страховете и заболяванията, за евтаназията и желанието да напуснеш този свят с достолепие, за тежестта на спомените, за тежестта на паметта, за зимата на човешкия живот.
3. „ Цвят издължен в морето “
Исабел Алиенде
Пред все по-ясно очертаващото се поражение на републиканските сили в Гражданската война в Испания хиляди испанци поемат пътя на изгнаничеството, прекосяват Пиренеите и се насочат към Франция. Оттам към две хиляди бежанци – сред тях младият доктор Виктор Далмау и пианистката Росер Бругера, тласнати от обстоятелствата небрежно да сключат фиктивен брак – биват качени на пригоден за пасажери товарен транспортен съд и закарани в Чили.
В увлекателен темп се редуват мирни промеждутъци с стадии на премеждия, на срещи и раздели. Следват още плавания, нови пристанища и нови прокуждания. Пред читателя се разпростират исторически събития от разнообразни краища на света в периода 1938-1994 година Заплитат се орисите на ярко обрисувани и въодушевени от действителни персони герои, в плен на любов и ненавист, честност и изневери, копнежи и мъка, очаквания и разочарования.
В рамките на един живот на персонажите им се постанова да изживеят няколко живота. Неизменни остават единствено силата и гъвкавостта, с които, подмятани без корен в вилнеещия международен океан от връхлитащи ги тествания, те търсят оня спокоен кей в морето, където с любов и признателност да пуснат корени. Мечтаят за завръщане в родината, само че откриват, че от време на време мъчно е не да избягаш, а да се завърнеш.
4. „ Любовницата на Фройд “
Карън Мак
Виена е в навечерието на XX век и кипи от жизненост, артистичност и чудатост. Д-р Зигмунд Фройд се бори за щатно място в университета, само че е нападнат от своите колеги поради теориите си, гравитиращи около половия нагон. В живота на семейство Фройд нахлува Мина (по-малката сестра на Марта Фройд) – умна, независима и буйна. И до момента в който Марта е скандализирана от „ порнографските “ изследвания на брачна половинка си, нейната сестра е запленена от смайващите му идеи и от нарцистичната му личност…
Имал ли е Зигмунд Фройд любовна връзка със сестрата на своята брачна половинка? И повлияла ли е тя върху радикалните открития на бащата на психоанализата?
След старателно изследване Дженифър Кауфман и Карън Мак смело навлизат в интимния живот на Фройд и разбулват една дълбоко пазена фамилна загадка за неговия „ женски кръг “. Разказана от името на Мина, тази провокативна и заличена от архивите история въвлича в потайностите на сексуалното предпочитание и в спора между чувствената независимост и цензурата на морала.
Роман за любовта, измяната и отхвърлянето, „ Любовницата на Фройд “ самоуверено развенчава митове и разкрива двойствената същност на един тесногръд свят, в който жените са освен вдъхновителки, само че и сенки, обречени самотно да кръжат около самовлюбената фигура на гения.
5. „ Чуй песента напразно “
Харуки Мураками
През пролетта на 1978 година младият Харуки Мураками, тогава притежател на джаз бар в Токио, сяда на масата в кухнята си и започва да написа. Старомодно – първо с химикалка, после на пишеща машина. Така се раждат новелите „ Чуй песента напразно “ (1979) и „ Пинбол “ (1980), първите в творчеството на един от най-известните съвременни японски писатели, забележителна фигура на международната литературна сцена през последните четиресет години. Те са и началните две книги от поредицата за Плъха, в която следва романът „ Преследване на дива овца “ (1982) и самобитният епилог „ Танцувай, танцувай, танцувай “ (1988).
През историята за съзряването на двама млади мъже – анонимния повествовател и неговия приятел Плъха – двете ранни новели представят извънредно реален за творчеството на писателя роман за самота, натрапчива маниакалност и спонтанна еротика, само че към този момент съдържат и особеностите на неговия по-късен жанр. Дистанцираният и равнодушен повествовател нерядко е в ослепителен контрастност с поведението на другите герои, а мощно интроспективният разказ е пъстър със сюрреалистични елементи, които основават характерната атмосфера на литературния свят на чародея Мураками.
6. „ Разкази и повести “
Антон Чехов
Всеки образован човек знае, че „ тихият вълшебник “ Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в международната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И въпреки всичко – за какво ползата на съвременния свят към него продължава да пораства? Явно тъкмо през днешния ден, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна потребност от неговата елементарност, естественост, топлина и дълбочина, от умението му добродушно да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.
Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като „ Човекът в калъф “, „ Дамата с кученцето “, „ Лекокрилата “, по този начин и по-малко известни негови разкази като „ Верочка “, „ Княгинята “, „ Агафия “, „ Съпругата “, „ Студент “. Особено място е отредено на поетичната повест „ Степ “ и на повестта за еволюцията на човешките чувства „ Три години “.
Повечето преводи на включените творби са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието показва единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.
7. „ Годишнина от завършването “
Ламия Бегачич
В „ Годишнина от завършването “ Ламия Бегагич ни прави очевидци на късчета от живота на тогавашни съученици, все още младежи, чието битие е белязано вечно от войната. Ала гръмките думи, както и огромните тематики не присъстват в разказите, или остават някъде на назад във времето.
Бегагич предпочита ежедневните случки и събития, интересува се от партньорските връзки, от пукнатините и разминаванията между хора, които би трябвало да са си близки, от техните очевидни и скрити разочарования, от неизреченото. Пестеливо и внимателно, с две-три къси реплики или жест писателката ни вкарва в най-съкровените мисли, очаквания и страхове на своите герои, оставя ги да се саморазкрият, да заговорят пред нас с естествеността, с която се изповядват пред самите себе си.
Включените в сборника двайсет и три къси историйки, или „ сечения “, както ги назовава самата авторка, са съвършени в своята елементарност, а за любовта и вътрешните прекарвания рядко се написа с такава непридирчивост, мъдрост и кристална изясненост.
8. „ Стаята на Джейкъб “
Вирджиния Улф
„ Стаята на Джейкъб “ (1922 г.) е първият истински експериментален разказ на Вирджиния Улф след обичайните й „ Далечно корабоплаване “ и „ Нощ и ден “.
Романът е портрет на млад мъж и наблюдава живота му от детството, годините на обучение, после измежду светския хайлайф на артистичен Лондон и странстванията му из Средиземноморието, преди войната да започне и промени ориста му вечно.
Отначало виждаме дребния Джейкъб Фландърс да играе на пясъка някъде по ветровитото крайбрежие на Корнуол, а след това и като студент в Кеймбридж, до момента в който неуловимият му, сходен на хамелеон темперамент се разбулва постепенно и последователно посредством серия бегло свързани между тях случки, преживелици и усещания: писмата на майка му, откъслечни диалози с приятели и сътрудници и най-много разсъжденията на жени, които го обожават. Виждаме го и в Лондон като млад мъж, който кръстосва улиците на града. Годината е 1914, той е на двайсет и шест, а Европа е на прага на война.
В този собствен разказ Вирджиния Улф рязко скъсва с обичайните способи на повествованието и точно тук намира своя същински писателски почерк, с който ни е добре позната от „ Госпожа Далауей “, „ Към фара “ и „ Вълните “. „ Стаята на Джейкъб “ съставлява експериментална импресия, литературна игра, в която времето и действителността се смесват със спомените и желанията.
9. „ Хладнокръвно “
Труман Капоти
„ Хладнокръвно “ е удивително произведение, което издига Капоти на най-високото ходило, може да се каже, на пиедестала на американската литература и даже за писател от неговия сан се трансформира в жалон – всяка негова книга към този момент ще се съизмерва с „ Хладнокръвно “.
Произведението е удивително също с това, че се превръща в пример на документално-художествената проза и слага в международен мащаб началото на нов род – true crime.
Завладяващият разказ на Капоти навлиза в непознати дълбини на незаконния разум и запознава читателя с психическите и емоционалните аспекти на безсмисленото изтребване на едно семейство в сърцето на Америка.
10. „ Поезия “
Пиер дьо Ронсар
Неувяхващата си популярност Ронсар дължи най-много на любовната поезия от сборниците „ Оди “ и „ Любовни стихове “, въодушевени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази забележителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да доближи до съвременния читател. Вероятно таман по тази причина Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия алманах, й е отдал своите предпочитания.
Преводи на обособени стихотворения се срещат в различни антологии, само че това е първото представително двуезично издание на поезията на Ронсар на български език, в което можем да се насладим в пълна мяра на пълнозвучния ронсаров стих. Както написа в предговора към тома професор Стоян Атанасов: „ Любовната поезия на Ронсар има с какво да донесе наслада и да обогати душевния свят на днешния читател.
Поднесен редом с оригинала в чудесните преводи на поета Кирил Кадийски, нейният български вариант е следващо доказателство, че с истинската лирика ценителят на художественото слово може да прекоси границите на времето и пространството. Лириката на Ронсар обогатява сетивата, разпалва въображението, разрешава ни да се вгледаме по-ясно в личната си душевност, приготвя ни да обичаме природата, хората и поезията “.
Има и още една причина ние, българите, да се прекланяме пред безсмъртните творения на Ронсар и да посягаме с пиетет към тях – неговият хипотетичен български произход. Предците му са от старо благородническо родословие с български корени от XIV век. За това свидетелстват известните стихове от „ Елегия за Реми Бело ”: Предците ми от край необработен са, мой поете, там Дунавът леден на Тракия съсед е; в земите си – оттатък Унгария…
Напоследък има и по-строго научни хипотези за това, че „ принцът на поетите “ е потомък на Орфей. И до момента в който това са единствено хипотези, наше право е да си представяме, че поетическият талант на Ронсар е бил захранен от до момента със средновековната българска психика.
