Контактът с изкуството дарява дух, душа, нещо над ежедневието и

Контактът с изкуството подарява дух, душа, нещо над всекидневието и битието, споделя колекционерът

Един от най-видните български колекционери и ценители на изкуството - Васил Антонов, разкрива част от своята богата сбирка от картини за необятната аудитория. Избрани творби са събрани в изложбата „ Картината “. Вернисажът е на 22 януари 2026 в Арт Център Плевен от 17:30 часа.

Показвайки свои обичани картини, Васил Антонов по самобитен метод позволява публиката до интимния си свят, като кани всички свои другари и фенове на изкуството да съпреживеят неговите лични страсти, мемоари и мисли посредством до момента с емблематичните и надарени създатели и техните ярки произведения.

„ Контактът с изкуството подарява дух, душа, нещо над всекидневието и битието. С това разбиране си разрешавам да споделя част от моята сбирка с Вас “, споделя той.

Ето какво още споделя Васил Антонов за любовта си към изкуството и пътя, който изминава през всичките тези години в духовното си израстване:

„ По пътя на живота човек се среща с хора, които, желаеме или не, оставят диря в нашето съществуване, в нашето духовно развиване и наличие. В разнообразни стадии от този път се случват срещи и събития, които дефинират и образуват отношение към значими и основни черти на държание и темперамент.

Давам си сметка, че съм имал добър знак от ориста да срещна задоволително хора, които са ми дали късмет да подредя за себе си модел на почитание и обвързаност към духовните полезности и да го последвам, съгласно опциите си.

Спомням си първата картина, която си закупих – „ Севастократор Калоян и Десислава “ на Венелин Захариев, от родния ми град Монтана. Това бе през 1982 година.

През 1983-та, на една галерия в Монтана, бях впечатлен от монументална работа на акад. Светлин Русев, която мощно влияеше с неговото черно и алено. Това бе знак за началото, за метода и силата на усещането, за отношението към изкуството. С времето тези прекарвания се трансфораха в основа за осмисляне и обвързаност към територията и ориста на художника и живописта.

Много пъти по-късно имах сходни случаи, в които изпитвах това възприятие. Усещането за все по-истинско увлечение към другарство с създателите на изобразителното изкуство. Съвсем естествено се подредиха доста от запознанствата ми с художниците. Някои инцидентни като контакт, само че множеството с благосклонност и благосклонност, за което съм признателен!

Милко Божков

Незабравими са общуването и диалозите с проф. Валентин Колев, Милко Божков и Иван Велчев по време на взаимните пленери в Общинската изложба на ул. „ Иван Вазов “ №5. В последните от тях и с присъединяване на акад. Светлин Русев, с помощта на който се срещнах с редица от неговите възпитаници - Стилиян Атанасов, проф. Станислав Памукчиев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Емил Попов, проф. Десислава Минчева, проф. Димитър Чолаков, Валентин Узунов… Автори със мощно креативно и човешко наличие в културата на България.

Светлин Русев

В този развой на другарство се зароди и онази пристрастеност към владеене на обособени произведения. Откупени, подарени, разменени - те бяха към този момент част от моя живот.

Днес мъчно мога да кажа точната численост на сбирката ми от картини.

Всяка една от тях ми е дала нещо - преживяване, страсти, спомен, смисъл, вяра.

Личното ми отношение към създатели и картини се трансформира в осъзната нужда. Това ме накара да погледна събраното през годините като сбирка. В огромната си част е повече като уважение към гения на редица плевенски художници - Сидония Атанасова, Йордан Кацамунски, Тома Трифоновски, Николай Дабов, Илия Милков, Никола Николов, Георги Борисов, проф. Кирил Мескин, Юри Буков, Петър Мичев-Педро, Хинко Хинков, Огнян Кузманов, Нина и Иво Петрови, Пламен Пенов и други Автори, които оформят, не без съображение, Плевенската школа като почтена част от културната палитра на града и страната.

Контактът с изкуството подарява дух, душа, нещо над всекидневието и битието.

С това разбиране си разрешавам да споделя част от моята сбирка с Вас.

Георги Баев

Радостен съм, че тя е дом на толкоз надарени и безсмъртни създатели. Създаденото от тях остава. И след нас! ”