Калин Терзийски е предчувствал смъртта си. В това са убедени

Калин Терзийски е предчувствал гибелта си. В това са уверени негови близки и другари, потресени от трагичната новина за кончината му.

„ Вчера, на 22.01 в 20 ч умря моят брат Калин Терзийски. Една измъчена, само че велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, нека небето го побере “, заяви преди минути неговият брат Светослав Терзийски.

Че може би е предусещал и своя край загатва и последният му пост в обществените мрежи (само седмица преди гибелта му) – история за обречен на смърт негов непосредствен, разказана в типичния саморасъл жанр на писателя.

„ Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му да го виждам. Имаше нещо там – рак, и май чакаше да почине. Никой не желае да почине, само че се налага… Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме. Чели ли сте Реймънд Кървър? Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и споделяше: Я отиди за едно капучино. И аз отивах, и той споделяше – луксозно е. После се утежни и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща. “

Това са последните думи на Калин Терзийски в обществените мрежи: „ Никой не желае да почине, само че се налага… Случват се и такива неща “. Сякаш е желал с тях да утеши околните си да гледат по-простичко на гибелта му.

Въпреки че бе обичан от хиляди, Калин постоянно се усещаше неразбираем, а най-голямата му болежка си остана щерка му, с която имаха хладни връзки. По думите му неговият сложен темперамент и бохемски живот са издигнали стени посред им. Немалка роля е изиграл и алкохола, за който Терзийски говореше намерено:

„ Алкохолът не е наслаждение, той е упойка. Когато душата те боли прекалено много, търсиш метод да я приспиш. Опитът да изкорениш порока е в действителност опит да се завърнеш към живота, само че от време на време животът е прекомерно недодялан “ .

Калин Терзийски е роден през 1970 година в София, по обучение е доктор психиатър, а от 2000 година се посвещава напълно на литературата и сюжетите. Автор е на разкази, лирика и романи, измежду които автобиографичния „ Алкохол “, в който преплита персоналния си опит и практиката си като психиатър. Участва интензивно в литературни и телевизионни планове и е измежду разпознаваемите имена в актуалната българска просвета, оповестява intrigi.bg

Писателят Виктор Пасков дефинира Калин Терзийски като „ неповторимо събитие в актуалната лирика “ и го назовава „ индулгенция за по-добър свят “ и „ исполин “, като акцентира значимостта на творчеството му .

Кроткият апаш

Влиза безшумно – треперещ и изплашен до гибел
От това, което ще извърши
Съвсем безшумно, тъй че чува поскърцването на ставите си
Отваря вратите и търси от стая във стая.
Пръстите не го слушат, подскачат като скакалци
По бравите, по стените, из въздуха
Но той върви със тихи миши стъпчици
И продължава настойчиво да търси нещото за крадене
И вижда златни движимости, пари, пуловери и вази
Но не ги взима – защо са му?
Най-накрая стига последната стая
Вижда на масата своя фотография – като дете
Облечен e
Със бяло потниче и смешна шапчица
Ето – намерил е това, което търси!
Обръща снимчицата и прочита на гърба й:
Хиляда деветстотин седемдесет и трета
Пъхва фотографията във джоба си, открадва я
Забързано претичва всички стаи, излиза
Заключва с разтреперани ръце, потупва добродушно джоба си
Усмихва се, подсмърча – леко е насълзен
Ограбил е дома си…

Това съм

Силен като лъв
Плачлив като бебе
Страхлив като старица
Опасен като вирус
Скромен като овесени ядки
Умен като хитра жена
Глупав като пълен мъж
Смел като мишка
Подозрителен като плъх
Безсмъртен като еднодневка
Със вяра – като дете
Без вяра – като окосена трева
Чист като вода
Това съм аз
Да!

И на децата аз ще кажа

И на децата аз ще кажа
Да търсят разногласието сред половете
Да се залисват ужасно с разсъждения
На тематика женското начало
Да водят борби (само да са кротки)
За равноправието на мъжете и дамите
За равенството сред котките и орхидеите
Да търсят справедливото решение
На страшния въпрос за правото на избор
На пол, на поданство и на вяра
Горещо аз ще препоръчам на децата
Да се вживяват във битки и пререкания
Да пълнят времето си с съревнования
Да губят и да побеждават
Да поставят картите на масите и да залагат всичко
Тоест
Да вършат всевъзможни старания и да си имат вяра съществено
Че всички тези нелепости суетни имат смисъл…