Моето синьо лято: Италианските езера и планини
Всички имаме своите обичани летни кътчета по света. Места и пътешествия, планувани и чакани цяла година! Всички имаме своето Синьо лято! Десислава е споделила с нас парченце от своето синьо лято, хубостта на италианската природа и приключенския сексапил на фамилната почивка с деца.
Ходили сме доста пъти на италианските езера на север напролет, лятото и есента. Както и доста пъти в италианските Алпи на ски през зимата. Но една несбъдната фантазия беше да забележим планините през лятото.
И по този начин, фамилна почивка, двама родители и две деца в първи и втори пубертет (11 и 4 години).
Полет до Бергамо и рент-а-кар. На към 45 минути от летището е първата ни спирка - дребното градче Леко на езерото Комо. Наемаме колела, оборудваме се с каски и потегляме по 23-километрова алея единствено за пешеходци и велосипедисти. Дъжд осуетява последните 5 км от маршрута, само че за сметка на това децата се надвикват с едрите капки, че това било " най-якото прекарване, мамо и тати ".
Ден втори - децата плуват в басейн сред езерото и планината; вечеряме някъде сред дуомото и кея на Леко. Старата обич към италианското росо се възражда, а след него и неразрешената вечерна доза джелато.
Обменяме няколко прощални думи с Рафаеле (нашият хазаин в Леко), който ревизира в Google транслейтър какво тъкмо ни е споделил на британски, и потегляме към Менаджио - сгушено в една яка на езерото дребно градче. Ферибот, хотел и незабавно по-късно лодка чартърен. Дъждът заплашва да се изсипе върху нас, което ни кара да се усещаме като приключенци. Прибираме се в точния момент, с цел да гледаме бурята от идеалната локация на нашия хотел - още веднъж сред дуомото и джелатерията.
Вечерите в няколко думи са пица, меланцане, моцарела ди бъфала, лего, карти уно, смях и още веднъж росо.
Следва ден със закуска на лодката. Дъщеря ни крещи от превъзбуда. Езерото е бурно, излиза вятър. Синът ни не мърда в избавителната си жилетка. Само върти очи и спестовно отхапва от сандвича си с прошуто.
Следват 3 часа път към Ливиньо. На места тътрим с потока от коли сред безкрайните селища. След неизвестен брой завои сред Швейцария и Италия се изкачваме на близо 2000 метра и 0 градуса. Количеството на снега се усилва. Предната нощ е валяло.
Ливиньо е ски курорт през зимата, прочут към този момент на доста българи, и байк курорт през лятото. Един ден караме колела, на идващия се изкатерваме на трихилядника и вършим 12 км преход в Алпите. Сбъдната фантазия измежду доста хубост.
А долу, в подножието на нашето премеждие, градчето гъмжи от народ. Петък е и италианците прииждат за уикенда. В събота честват Notte bianca - бяла нощ. По улиците се носи мирис от скара, топло вино, палачинки. Италиански баби топят ябълкови шайби във фина панировка. Магазините са отворени до полунощ, а заведенията до рано сутринта на идващия ден - денят на нашето тръгване.
Автор: Десислава Димова
Save
Ходили сме доста пъти на италианските езера на север напролет, лятото и есента. Както и доста пъти в италианските Алпи на ски през зимата. Но една несбъдната фантазия беше да забележим планините през лятото.
И по този начин, фамилна почивка, двама родители и две деца в първи и втори пубертет (11 и 4 години).
Полет до Бергамо и рент-а-кар. На към 45 минути от летището е първата ни спирка - дребното градче Леко на езерото Комо. Наемаме колела, оборудваме се с каски и потегляме по 23-километрова алея единствено за пешеходци и велосипедисти. Дъжд осуетява последните 5 км от маршрута, само че за сметка на това децата се надвикват с едрите капки, че това било " най-якото прекарване, мамо и тати ".
Ден втори - децата плуват в басейн сред езерото и планината; вечеряме някъде сред дуомото и кея на Леко. Старата обич към италианското росо се възражда, а след него и неразрешената вечерна доза джелато.
Обменяме няколко прощални думи с Рафаеле (нашият хазаин в Леко), който ревизира в Google транслейтър какво тъкмо ни е споделил на британски, и потегляме към Менаджио - сгушено в една яка на езерото дребно градче. Ферибот, хотел и незабавно по-късно лодка чартърен. Дъждът заплашва да се изсипе върху нас, което ни кара да се усещаме като приключенци. Прибираме се в точния момент, с цел да гледаме бурята от идеалната локация на нашия хотел - още веднъж сред дуомото и джелатерията.
Вечерите в няколко думи са пица, меланцане, моцарела ди бъфала, лего, карти уно, смях и още веднъж росо.
Следва ден със закуска на лодката. Дъщеря ни крещи от превъзбуда. Езерото е бурно, излиза вятър. Синът ни не мърда в избавителната си жилетка. Само върти очи и спестовно отхапва от сандвича си с прошуто.
Следват 3 часа път към Ливиньо. На места тътрим с потока от коли сред безкрайните селища. След неизвестен брой завои сред Швейцария и Италия се изкачваме на близо 2000 метра и 0 градуса. Количеството на снега се усилва. Предната нощ е валяло.
Ливиньо е ски курорт през зимата, прочут към този момент на доста българи, и байк курорт през лятото. Един ден караме колела, на идващия се изкатерваме на трихилядника и вършим 12 км преход в Алпите. Сбъдната фантазия измежду доста хубост.
А долу, в подножието на нашето премеждие, градчето гъмжи от народ. Петък е и италианците прииждат за уикенда. В събота честват Notte bianca - бяла нощ. По улиците се носи мирис от скара, топло вино, палачинки. Италиански баби топят ябълкови шайби във фина панировка. Магазините са отворени до полунощ, а заведенията до рано сутринта на идващия ден - денят на нашето тръгване.
Автор: Десислава Димова
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ