Всички имаме нужда от допир
Всички имаме потребност от допир…
От недообичаните, недокоснати деца порастват зли, нападателни хора. Хората умират от тактилен апетит. Вълците се гледат един различен, озъбват се от обезсърчение и неспособност да се допрян, протягат се и се отблъскват, тъй като някой някъде е споделил: би трябвало да се пази възпитание, да се лепват етикети. Не би трябвало да се целуват нелюбими, не би трябвало да се прегръщат едвам познати, не би трябвало да пожелаваш чужди…
Всеки от нас в минута на обезсърчение търси прегръдка, всеки търси поддръжка в ръцете на другия, отбрана зад тила на околните. Това не е уязвимост, както са склонни да считат мнозина, това е… Да, може би това е животът.
Простичък блян на кожата да почувства живот. Да почувства диханието върху кожата, да усети ударите на сърцето под дланта си, да потрепери от топлота.
Недостигът на всичко това, тъгата от неналичието на физически контакт тласка едни хора към неучтивост и цинизъм, други – в илюзията на измисленото. И едните, и другите имат вяра в в своята самодостатъчност, само че търсят избавление в музиката, литература, киното и картините.
Хората последователно умират, без да пускат от ръка книгата, без да извъртат взор от монитора и без да смъкват слушалките, седейки до тези, които могат да ги дарят със избавление.
Докоснете се един до различен!
