Български професор разкрива пред Искра.бг проекти, свързани с онкологията и старостта
Всички хора се опасяват от старостта, само че допустимо ли е да запазим младостта си по-дълго време? Разгадани ли са загадките на стареенето? Можем ли да си осигурим една продължителна младост на духа и тялото?
Това са все въпроси, които станаха доста настоящи през последните години. Все повече хора прибягват до пластичните интервенции в устрема си да наподобяват добре външно. Но учените преглеждат тялото на човек от вътрешната страна , помагайки му да се резервира младо от вътрешната страна на открито.
По тематиката разговаряхме с проф. Радостина Александрова от Института за пробна морфология, патология и антропология при Българската академия на науките /БАН/. Тя показа пред Искра.бг , че работят с нейния екип тъкмо в тази тенденция. По думите й всички хора желаят да запазят за по-дълго време своята младост и функционална интензивност .
„ Много са плановете, които предстоят. Сега хората ме свързват главно с COVID-19 и с вирусите, само че с моите млади сътрудници, работим по разнообразни планове. Едната част е в пробната онкология, тъкмо за основаването на съвременни изследвания в региона на раковите болести, изписване на нови сътрудници с антитуморна устременост. Другото нещо, при което имаме дипломна работа и дисертация, е тъканното инженерство и по-специално за костното тъканно моделиране “, обясни проф. Александрова. Тя изясни:
„ Това са нови материали, които оказват помощ за възвръщат на съществени костни увреждания. Костта е една неповторима тъкан, когато настъпи някаква контузия и така нататък, може да останат белези или съществени следи, само че тя има бързи възстановителни благоприятни условия. Обикновено след някаква фрактура, възобновяване е толкоз положително, че не се разграничава от преди, само че за жалост не постоянно това е по този начин, тъй като от време на време костната загуба е доста огромна. Точна тогава, би трябвало да се намесят избрани материали. Идеята е да се употребяват такива материали, които да подтикват личните стволови кафези на човек, с цел да може да се построи нова костна тъкан. “
По думите на професора тъкмо в тези области са техните изследвания до този момента. Ученият показа, че преглеждат от близко и провокациите с редките болести, автоимунните заболявания, лекарствената резистентност, диабета, скритата пандемия и настрана реализират планове в региона на вирусологията.
„ Другото значимо нещо, с което се занимаваме, е популяризирането на науката и провокациите в региона на медицината. Нужно е хората да са осведомени и подготвени. Наш дълг е да предоставяме информация, а публицистите служите като мост сред нас – учените и хората. Това е въпрос на национална сигурност “ , безапелационна е проф. Александрова. Тя обясни:
„ Светът беше затворен по време на COVID-19, видяхме какъв брой сме уязвими пред природата. Защо се споделя, че живеем във време на пандемии и има ли съображение да имаме вяра в тайни теории, когато към нас има хиляди вируси? Точно това е задачата на учените, да отидат при тези вируси и да ги изучим, преди те да ни намерят, с цел да може науката да бъде готова за тях. “
„ СЗО желае да направи лист на тези патогенни, които биха могли да провокират епидемии и пандемии. Да се подготвим вероятно с някаква лечебна тактика, с ваксина и така нататък, с цел да не позволяваме да стане като при COVID-19. Светът тогава не беше квалифициран “ , изясни вирусологът. Тя е безапелационна:
„ Идеята е да сме взаимополезни, тъй като когато човек е добре осведомен, място за суматоха и боязън няма. “
Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство /костното тъканно моделиране/ и патобиохимията. Средното си обучение е получила в 29 ЕСПУ в София, в паралелка с интензивно проучване на британски език – приключва го през 1984 година с цялостно отличие и златен орден. През 1991 година е приключила с отличие специалността „ Биохимия и микробиология “ в Биологическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ със специализация по „ Вирусология “. Семестриално е приключила специалността журналист-кореспондент към Факултета за публични специалности в СУ „ Св. Климент Охридски “. Доктор е по „ Вирусология “ и е професор по „ Морфология “.
Работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките /ИЕМПАМ-БАН/. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания . Има повече от 180 изявления в български и интернационалните научни списания и сборници от конференции, 5 глави в книги, над 60 научнопопулярни публикации и повече от 650 участия в научни конгреси. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение. Хоноруван учител е в Биологическия факултет и в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, като е преподавала/преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за образование на Българска академия на науките.
Била е поканен преподавател на интернационалните учебни заведения и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия , показала е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия и Турция. От 2005 година е член на управлението на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 8 научноизследователски плана, финансирани от Фонд „ Научни проучвания “ към МОН, както и на повече от 10 контракта за двустранно съдействие сред Българска академия на науките и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет.
Представител е на България в 6 акции на Европейската стратегия за научно-техническо съдействие /COST/. Организирала е провеждането на повече от 30 учебни заведения, семинари и работни срещи, в това число интернационалните или с интернационално присъединяване. Ръководител е на над 100 докторанти, дипломанти, постдокторанти и специализанти от страната и чужбина.
