"Новини с добавена стойност" от Г-н Балев: Манекен пред портата - блага дума и железни врати
Всички приказват за телевизионното шоу “Ергенът ”, даже го обсъждали в Съветския съюз за електрически медии - ССЕМ.
Аз не съм го гледал това шоу “Ергенът ”, тъй като ми споделиха, че било просташко и с някаква изстинала романтика.
Но и аз се снимах в сходно шоу - “Манекенът ”. Аз стоях пред Народното събрание като манекен пред портата, а от вътрешната страна осем депутатки желаеха да разкрият портите си и да дойдат при мен. Всъщност тя беше единствено една депутатка, само че красива и интелигентна като за осем!
Това се случи на 23 февруари тази година. Имаше митинг против зеления документ.
Пред вратите на Народното събрание шумяха възбудени жители. Аз бях там, само че не бях възбуден, а просто правех усещане с атрактивната си осанка.
Народът искаше да нахлуе в Народното събрание, а от вътрешната страна една красива депутатка-манекенка искаше да отвори вратите и да се събере с мен - Манекенът.
Аз съм сигурен, че тя нямаше хулигански подбуди и не искаше протестиращите да нахлуят в Храма на законодателната власт.
Тя просто искаше да бъдем двамата сами на този свят и душите ни да затрептят като дребни птичета колибри, и нищо друго да няма значение.
То беше екстатична обстановка.
Красивата умна депутатка-манекенка искаше да отвори вратите, а злосърдечните телохранители от Националната работа за защита не ѝ позволяваха да отвори, тъй като се притесняваха от навлизане на протестиращите.
Депутатката крещеше екзалтирано:
ПУСНЕТИ МА ДА ОТВОРЯ. МЕНЕ НЕ МА Е СТРАХ ОТ НАРОДА. НИ МА БУТАЙТИ, НИ МА ПИПАЙТИ!
Обаче гаднярът телохранител възразяваше:
Не ви блъскам госпожо, Вие ме блъскате. Нямам никакво предпочитание да Ви докосвам.
Пак споделям - депутатката нямаше хулигански подбуди. Нямаше желание да пуска подивяла навалица в Народното събрание, искаше единствено ние двама да влезем с нея в Храма.
Обаче какво ти схващат от обич и манекенски усеща някакви обикновени, груби, недоизсечени телохранители.
След тая преживелица взели скрито решение да сложат стоманени порти на Народното събрание. Обаче породи неодобрение и взеха решение да демонтират стоманените порти.
Според мен решението за демонтажа не беше вярно.
Ако има стоманени порти, те ще се отварят единствено с богатства дума, а не поради някакъв лековерен подтик. Да речем - депутатка вижда пред портите манекен и почва да вика - ПУСНЕТИ МА ПРИ МОЯ МАНЕКЕН, ИСКАМ ПРИ МАНЕКЕНА Г-Н БАЛЕВ, ОТВОРЕТЕ, ЩЕ ТРОША.
Спомням си едно музикално-драматургично произведение от 90-те години на предишния век, в него някакъв мъж викаше като моята сантиментална депутатка:
ОТВОРЕТЕ, ИДА ОТ ПЛАНИНАТА, ПРЕМРЪЗНАЛ СЪМ. ОТВОРЕТЕ, ШЕ ТРОША!
Не би трябвало да е по този начин, вратите би трябвало да се отварят единствено с богатства дума или да речем - богатства ракия.
Веднъж вардих една младоженка, до момента в който я крадоха - доста прекрасен бит, младоженецът ми даде няколко лв. и чак тогава отворих вратите, и му разреших да отмъкне булката. Но няма да кажа какъв брой пари взех - не е демократично да си оповестяваме приходите!
***
Има една легенда за рухването на град Велико Търново.
Дошли османците да покоряват столицата - ха така, ха другояче - сложна работа.
Намерил се обаче изменник и отворил портите на османците.
И тука народът внася в легендата антисемитски детайл. Явно не желал народът да набеди българин за непрокопсаник и изменник на крепостта, ами измислил, че ужким човек от еврейската общественост отворил портите.
Паднала крепостта, отишъл предателят при пашата да си желае полагаемата богатства сума.
А пашата споделил - я му платете каквото се поставя на предателите!
И на предателя за премия му отрязали главата, а на мястото, където бил гробът му, народът струпал камара от камъни.
На базата на тая легенда Иван Вазов написал едно политически неточно стихотворение със заглавие “Жидов гроб ”.
В това произведение има много макабрена живопис, а по днешните ограничения си е цялостен филм на ужасите.
Вазов разказва по какъв начин трупът на екзекутирания се изправил и тръгнал да броди по усоите. След него се търкулнала и отрязаната глава и обикаляла като кървава гноясала медена питка.
Внезапно и тя като жива
замига, затресе се в боязън,
търкулна се, нейде отива,
издигайки облак от прахуляк.
И по този начин нататък. То са там сума ти куплети, от които на всеки сензитивен четец могат да му се изправят косите.
***
На мен пък ми се изправят косите при мисълта, че някоя депутатка може да отвори портите на Народното събрание - без хулигански подбуди, ами поради сантиментални настройки към някой манекен. Обаче около сантименталните усеща, представете си по какъв начин нахлуват хиляди, маса народ. Дано предотвратят такива сантиментални произшествия НСО и без стоманените порти.
О, аз съм твоя манекен пред портата,
само че ние отново сме с тебе разделени;
вълнувам се, пулсира ми аортата -
ах, по какъв начин искам ти да си до мени!
Аз не съм го гледал това шоу “Ергенът ”, тъй като ми споделиха, че било просташко и с някаква изстинала романтика.
Но и аз се снимах в сходно шоу - “Манекенът ”. Аз стоях пред Народното събрание като манекен пред портата, а от вътрешната страна осем депутатки желаеха да разкрият портите си и да дойдат при мен. Всъщност тя беше единствено една депутатка, само че красива и интелигентна като за осем!
Това се случи на 23 февруари тази година. Имаше митинг против зеления документ.
Пред вратите на Народното събрание шумяха възбудени жители. Аз бях там, само че не бях възбуден, а просто правех усещане с атрактивната си осанка.
Народът искаше да нахлуе в Народното събрание, а от вътрешната страна една красива депутатка-манекенка искаше да отвори вратите и да се събере с мен - Манекенът.
Аз съм сигурен, че тя нямаше хулигански подбуди и не искаше протестиращите да нахлуят в Храма на законодателната власт.
Тя просто искаше да бъдем двамата сами на този свят и душите ни да затрептят като дребни птичета колибри, и нищо друго да няма значение.
То беше екстатична обстановка.
Красивата умна депутатка-манекенка искаше да отвори вратите, а злосърдечните телохранители от Националната работа за защита не ѝ позволяваха да отвори, тъй като се притесняваха от навлизане на протестиращите.
Депутатката крещеше екзалтирано:
ПУСНЕТИ МА ДА ОТВОРЯ. МЕНЕ НЕ МА Е СТРАХ ОТ НАРОДА. НИ МА БУТАЙТИ, НИ МА ПИПАЙТИ!
Обаче гаднярът телохранител възразяваше:
Не ви блъскам госпожо, Вие ме блъскате. Нямам никакво предпочитание да Ви докосвам.
Пак споделям - депутатката нямаше хулигански подбуди. Нямаше желание да пуска подивяла навалица в Народното събрание, искаше единствено ние двама да влезем с нея в Храма.
Обаче какво ти схващат от обич и манекенски усеща някакви обикновени, груби, недоизсечени телохранители.
След тая преживелица взели скрито решение да сложат стоманени порти на Народното събрание. Обаче породи неодобрение и взеха решение да демонтират стоманените порти.
Според мен решението за демонтажа не беше вярно.
Ако има стоманени порти, те ще се отварят единствено с богатства дума, а не поради някакъв лековерен подтик. Да речем - депутатка вижда пред портите манекен и почва да вика - ПУСНЕТИ МА ПРИ МОЯ МАНЕКЕН, ИСКАМ ПРИ МАНЕКЕНА Г-Н БАЛЕВ, ОТВОРЕТЕ, ЩЕ ТРОША.
Спомням си едно музикално-драматургично произведение от 90-те години на предишния век, в него някакъв мъж викаше като моята сантиментална депутатка:
ОТВОРЕТЕ, ИДА ОТ ПЛАНИНАТА, ПРЕМРЪЗНАЛ СЪМ. ОТВОРЕТЕ, ШЕ ТРОША!
Не би трябвало да е по този начин, вратите би трябвало да се отварят единствено с богатства дума или да речем - богатства ракия.
Веднъж вардих една младоженка, до момента в който я крадоха - доста прекрасен бит, младоженецът ми даде няколко лв. и чак тогава отворих вратите, и му разреших да отмъкне булката. Но няма да кажа какъв брой пари взех - не е демократично да си оповестяваме приходите!
***
Има една легенда за рухването на град Велико Търново.
Дошли османците да покоряват столицата - ха така, ха другояче - сложна работа.
Намерил се обаче изменник и отворил портите на османците.
И тука народът внася в легендата антисемитски детайл. Явно не желал народът да набеди българин за непрокопсаник и изменник на крепостта, ами измислил, че ужким човек от еврейската общественост отворил портите.
Паднала крепостта, отишъл предателят при пашата да си желае полагаемата богатства сума.
А пашата споделил - я му платете каквото се поставя на предателите!
И на предателя за премия му отрязали главата, а на мястото, където бил гробът му, народът струпал камара от камъни.
На базата на тая легенда Иван Вазов написал едно политически неточно стихотворение със заглавие “Жидов гроб ”.
В това произведение има много макабрена живопис, а по днешните ограничения си е цялостен филм на ужасите.
Вазов разказва по какъв начин трупът на екзекутирания се изправил и тръгнал да броди по усоите. След него се търкулнала и отрязаната глава и обикаляла като кървава гноясала медена питка.
Внезапно и тя като жива
замига, затресе се в боязън,
търкулна се, нейде отива,
издигайки облак от прахуляк.
И по този начин нататък. То са там сума ти куплети, от които на всеки сензитивен четец могат да му се изправят косите.
***
На мен пък ми се изправят косите при мисълта, че някоя депутатка може да отвори портите на Народното събрание - без хулигански подбуди, ами поради сантиментални настройки към някой манекен. Обаче около сантименталните усеща, представете си по какъв начин нахлуват хиляди, маса народ. Дано предотвратят такива сантиментални произшествия НСО и без стоманените порти.
О, аз съм твоя манекен пред портата,
само че ние отново сме с тебе разделени;
вълнувам се, пулсира ми аортата -
ах, по какъв начин искам ти да си до мени!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ