Всички добрини започват от разузнаването! Хенри Кисинджър В разгара на войната в

Всички добрини стартират от разузнаването!

Хенри Кисинджър

В разгара на войната в Украйна, като по неприятелска команда, се посипват словесни удари по българското разузнаване. Неприятното в тази ситуация е, че става дума не за противников, а за другарски огън, който повеждат депутати от средите на ръководещата коалиция.

Инициираният спор за положението и качествата на българското разузнаване да дава на държавните институции първокласен информативен артикул идва в най-неподходящия миг.

По този мотив ми се желае да споделя моята позиция за рецензията на разследващите служби и на техните дейности в условия на украинската рецесия. Мисля, че имам морално право на мнение, защото повече от 10 години бях заместител - шеф на Разузнавателното ръководство на Генералния щаб на Българската войска и на неговия правоприемник и правоприемник- Служба " Военна информация ". Още повече, аз съм очевидец и участник в организирането на дейностите на военното разузнаване директно преди и в хода на провежданата през 1999 година от 11 страни членки на Алианса интервенция " Съюзна мощ " против остатъчна Югославия. Има избрани прилики сред двете интервенции освен за това, че започнаха на една и съща дата - 24 февруари, само че и заради отражението им върху националната сигурност на България.

Когато пожара гори в съседите, никой не може да подсигурява, че няма да пламне и личния му дом, още повече в случай че става дума за прифронтова страна. В тези случай ролята на разузнаването като острие на дипломацията и фактор на политиката е незаменима. Парадоксално е обаче, че вместо да бъде подкрепено и насърчавано, родното разузнаване е подложено на злостна офанзива със съмнителни причини. Мнозина с цялостно съображение ще кажат, че не виждат нищо ново под слънцето, тъй като този мач го играем повече от тридесет години. И те са прави. През всичките години на прехода разузнаването си остана ябълка на раздора сред политическите сили на нова България. Времето тече, демокрацията се развива, а някои политици демонстрират, че нищо остаряло не са не запомнили и нищо ново не са научили . Оказва се, че процесът на поумняване и единство на нацията е сложен и мъчителен, че постоянно връх вземат партийните пристрастия, които изместват на по- назад във времето държавен интерес.

Отварянето на дебата за ролята и успеваемостта на българското разузнаване в изискванията на спешна конюнктура е меко казано необичайно и неразбираемо. То е нещо като опит за ловене на риба в мътна вода . С други думи, тук иде тирада за съществуването на неаргументирано и безразсъдно

клеветничество по адрес на разузнаването

във връзка на предоставена на закрити съвещания на Парламента и на парламентарни комисии информация за развиването на спора сред Руската федерация и Украйна, която след това се оказва погрешна.

По този мотив уважаемият военачалник Атанас Атанасов, водач на Политическа партия на ДСБ, ръководител на парламентарна комисия за вътрешна сигурност и публичен ред, гръмогласно съобщи, че " Службите пързалят премиера и кабинета за войната ". Няколко дни по-късно, на 12 март, в предаването " Тази заран " на БТВ с още по изострен звук той доразви позицията си като сподели: " Ние констатирахме доста сериозен проблем. Аз и моите сътрудници от " Демократична България " ще работим доста старателно, с цел да изясним неговия произход, и да се преодолее това положение на българските служби, тъй като в най-тежкия миг за последните 20-30 години, пред който е изправена страната ни, тази рецесия, сложна, с война на 300 км., българските служби демонстрираха, че са неспособни да осведомят висшето държавно управление с надеждна информация ".

Отношение по повдигнатия въпрос взе и негов събрат Христо Иванов, също партиен водач от същата коалиция като сподели, че те ще създадат всичко допустимо "...за да изяснят какви са качествата на службите и дали в действителност те могат да обезпечават висшето държавно управление с надеждна информация ". И още нещо от него - " Директорите на служби приказват несериозни неща, които не се удостоверяват ".

От обединението настояват, че информацията на нашите служби докладвана на закритите съвещания се различавала от отчетите на западните разузнавания. Погрешната прогноза не се трансформирала даже и след 11 февруари, когато президентът на Съединени американски щати Джо Байдън споделя, че се чака пълномащабно нахлуване на Украйна.

Лансира се и тезата, че шефовете на нашите разследващи служби одобряват съветската версия при интерпретирането на основни интернационалните проблеми и кавги. Твърди се, че разследващите служби постоянно прокарват непознати ползи .

От фризера беше извадена и отхвърлената с безапелационни причини остаряла тяхна теза, че една дребна и бедна страна каквато е България, не се нуждае от две разследващи служи , т.е. че Държавна организация " Разузнаване " (ДАР) и Служба " Военно разузнаване " (СлВР) би трябвало да се обединят в една национална разследваща работа. За по-голяма меродавност, от телевизионния екран, военачалник Атанасов направи параленост на българския с моделите на организация на разузнаването в страни-партньори от НАТО като Съединени американски щати, Англия и Германия, които за разлика от нас, имали по една разследваща работа. Действително в Съединени американски щати има едно Национално разузнаване, единствено че то сплотява в себе си разследващата общественост състояща се от 17 обособени разследващи служби. Англия и Германия имат надлежно своите МИ-6 и Разузнавателна служба на ФРГ, само че в министерствата на защитата действат и разследващи дирекции.

В нападките на разузнаването се включиха и водещи български публицисти , които желаеха, под формата на цивилен надзор, да участват на закритите съвещания с право на достъп до разследващата информация, нищо, че по закон нямат право на това.

За мен е неразбираемо по какъв начин е допустимо адвокати, каквито са господата Иванов и Атанасов, да не си дават сметка, че с разгласяването на поверителна информация , изнесена на закрити съвещания в Парламента, се нарушава Закона за отбрана на класифицираната информация и се попада под ударите на закона.

Анализът на тези констатации и прочета на казаното сред редовете демонстрират, че в случай че не става въпрос за липса на експертиза в региона на разузнаването, се навлиза в

света на операциите на публичното мнение и на недобронамерените внушения

по адрес на разследващите служби и на успеваемостта на тяхната активност.

Какво в действителност се пробват да внушат въпросните политици?
Днешното разузнаване на България е едва и неефективно. Съмнителни са неговите качества да обезпечава на държавното управление първокласен информативен артикул.
Както може да се одобри като неоспорим обстоятелството, че българското разузнаване по мощ и мощност не е такова каквото беше в годините на студената война, по този начин и не би трябвало да се отхвърля, че при днешните действителности разследващите служби вършат вероятното за отбрана на националната сигурност. И още нещо. Ако отстъплението е реалност, който споделям, несъмнено има аргументи и отговорни за днешното положение на Служба " Военно разузнаване " и на ДА " Разузнаване ".

Безспорно управленията и чиновниците на разследващите служби носят своята отговорност за качеството и успеваемостта на разследващата активност. С добре известни на българската общност дейности и прояви, някои началници на двете служби наляха масло в огъня. Имаше съдени и снети от служба шефове на служби. Допуснаха се случаи на обвинявания на чиновници в шпионаж, нещо извънредно неприятно и неприемливо към което българската общност е изключително сензитивна. Потъпкването на достойнството на пагона на българския шпионин не се не помни и прости. Това от една страна.

От друга страна има и други не по-малко отговорни и виновни за проблемите в разузнаването. Службите, техните ръководители и чиновници не са отговорни за това, че през годините на прехода, в хода на демонтажа на тоталитарната система за национална сигурност, разузнаването получи тежки удари. То беше подложено от новата политическа класа на какви ли не промени, трансформации и ликвидации, които го обезсилиха и обезкървиха . Процесът на смяната беше неминуем, само че той се провежда и протече по неправилния метод, без съществуването на обединен план и обща методология.

Ето единствено няколко най-ярки обстоятелството , които сложиха дълготраен отпечатък върху цялостния живот и активност на разследващите служби и на мотивацията и самочувствието на разузнавачите:

- През месец февруари 1992 година нашумя аферата наречена " Оня лист " при която на посланика на Република Турция у нас негово превъзходителство Ялчън Орал, се даде лист с имената на 1 300 български разузнавачи. Това си беше чиста проба национално изменничество с неизлечими последици за разследващите служби и за тяхната агентура зад граница;

- В навечерието на новата 1992 година при добилата гражданственост Луджева чистка в армията, с поверителни постановления на Министерския съвет № П-455 и П- 456 от 29 и 30 декември, от Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българска народна армия бяха уволнени 300 негови чиновници. Още по тежки бяха чистките в политическото разузнаване;

- През 2006 година се одобри по този начин наречения " Закон за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска ". Впоследствие на два пъти този закон беше допълван и обогатяван с още по- репресивни текстове с което на процедура се извърши разгром на разузнаването. Под формата и в името на декомунизацията и лустрацията, чиновниците от някогашните служби се охулват и упрекват във всички земни и неземни грехове, втълпяваше се че всички те са доносници, клеветници, непознати подлоги и какво ли още не;

- Разузнавателните служби, повече от 25 години след смяната, се движеха на автопилот, без наложителната законова уредба на тяхното управление, функционалности и задания. Този факт е ослепителен индикатор за отношението и грижата на страната за разследващите служби за самите разузнавачи.

Може да се каже още доста в това отношение. Главното , в случай че се изразя метафорично, е да се разбере и осъзнае от политици и държавници, че когато на птицата й отрежат крилата, тя не може да лети. И това е по този начин освен в минало време. То е и настояще. Ако проучваме да вземем за пример обстановката във връзка с човешкия запас в ДАР ще забележим, че до неотдавна некомплектът на организацията възлизаше на съвсем една трета от числения й състав. ДАР е единствената конструкция от силовия бранш, чийто бюджет за 2022 година по съпоставяне с 2021 година е понижен с 12,7% ( от 49958 на 43628 милиона лв., или с 6331 милиона по-малко). Да не приказваме за сринатия авторитет на специалността шпионин, за демотивацията на чиновниците след понесените в годините на прехода удари и за доста сериозното закъснение във връзка с техническото превъоръжаване на разследващите служби.

Разбира се, че медалът има две страни. Ако се огледа от другата негова страна ще се види, че българското военно разузнаване получава обичайно от разследващите органи на Алианса, на Европейски Съюз и на партньорските служби висока оценка за своята активност и принос към груповите системи за сигурност и защита. Нека посоча, че поради и посредством Служба " Военно разузнаване ", България взе участие интензивно в работата на управителните разследващи органи на НАТО и Европейски Съюз. Офицери от Служба " Военно разузнаване " са национални представители в работата на 17 комитета, борда и работни групи на Алианса и в 5 на Европейския съюз. Директорът на службата е народен представител в съвещанията на Комитета на НАТО по военното разузнаване и в още два борда. В последните години 10 офицери от Служба " Военно разузнаване " работят на разнообразни позиции в разследващите структури на Алианса и двама в аналогични структури на Европейски Съюз. Отзивите за тяхната работа са позитивни.
2 . Разузнаването не е лоялно на властта. Има подозрения, че я дезинформира, подвежда и манипулира с погрешна информация. Предлага се по линия на парламентарния надзор тези въпроси да се ревизират и да се вземат съответстващи решения. Разузнаването, вместо да отстоява и пази националния интерес, прокарва непознати ползи , несъмнено съветски. Като настояща задача се откроява нуждата от приемане на съответен проект за изчистване на специфичните служби и на системата за сигурност като цяло от съветското въздействие. Очевидно това условие е обвързвано с шпионски кавги в които са забъркани военни разузнавачи, разследвани за това, че са се сложили в услуга на съветски специфични служби. Шефовете на разследващите служби би трябвало да се подменят, въпреки и не незабавно. Те са назначени от служебните държавни управления на президента Румен Радев, а не от постоянното държавното управление на ръководещата четворна коалиция. За да носи отговорност за активността на ДАР и на Служба " Военно разузнаване ", подборът и предложенията за назначение на техните шефове, трябвало да бъде дело на Правителството. По стичане на събитията познавам персонално и съм работил с ръководителите на двете разследващи служби - бригаден военачалник Венев и полковник Гечев по времето когато те правеха своя прощъпулник като оперативни служащи. Знам, че са същински експерти. Притежават задълбочена специфична подготовка, на практика опит и морално-етични качества, нужни за актуалните водачи в региона на разузнаването. Те са точните хора на точното място и няма причина да се сменяват единствено тъй като не са препоръчани от актуалното държавно управление. Правилата за работа на разследващите служби и изключително тези свързани с реализирането на гражданския надзор на тяхната работа не са добре сложени и регламентирани. Очевидно погледите са отправени към обезпечаване на повече публичност във връзка с характерната активност на разузнаването.
Всички тези внушения са погрешни и спекулативни . Те бяха изрично отхвърлени от президента на Републиката Румен Радев, от министър-председателя Кирил Петков и от министъра на защитата Драгомир Заков, които засвидетелстваха своето доверие и поддръжка на началниците на разследващите служби и убедеността си, че предоставената от тях информация е навременна и справедлива. Политиците- депутати от обединението " Демократична България " явно или не се преценяват със актуалните условия към разузнаването в изискванията на рецесии и на динамичната и бързо изменяща се среда за сигурност, или по-скоро се стремят да овладеят управлението на разследващите служби.

За мен остава неразбираемо за какво уважаемия сътрудник военачалник Атанас Атанасов, който е с богат опит в областта на сигурността, някогашен шеф на Националната работа за сигурност, към този момент години наред се е фокусирал върху военното разузнаване и е пореден в напъните си да се закрие стратегическото военно разузнаване . Спомням си, че като шеф на НСС си сътрудничеше добре с Разузнавателно управление на Генералния щаб на БА и има непосредствени усещания за голямата работа, която свърши Разузнавателно ръководство по време на войната на НАТО с остатъчна Югославия. Той сигурно знае за високите оценки, които даваше тогавашния министър-председател господин Иван Костов на работата на военното разузнаване. Тогава защо иде реч- за ревнивост или що? За мен това държание и отношението на военачалник Атанасов към военното разузнаване продължава да бъде мистерия на която нямам отговор.

Обвиненията към разследващите служби за дейностите им в изискванията на боен спор в прилежаща страна нямат съществени учредения и са елементарно оборими.

За потвърждаване на тази констатация могат да се приведат безапелационни

контрааргументи срещу внушения и обвинявания на разследващите служби.

Тук няма да навлизаме в теорията за водене на стратегическото разузнаване, на организацията и осъществяването на аналитико-прогностичната активност и на протичане на процеса за правенето на крайния информативен артикул. Спирам се единствено на контрааргументите .

Ето единствено няколко такива контрааргумента които пращат в небитието обвиняванията, че разследващите служби са позволили голяма неточност с прогнозите си във връзка с допустима ескалация на въоръжен спор сред Руската Федерация и Украйна и са подвели Правителството и Народното събрание.
Не беше елементарно да се предвижда, че ще се стигне до самоизбиване , по думите на съветския президент, на един народ. За Руската федерация, Украйна е като Република Северна Македония за България. Как да се допусне освен това състояние, че сходна случка е допустима. Затова по никакъв начин не беше инцидентно, че политици, държавници, водещи мозъчни центрове и специалисти от региона на интернационалната сигурност, пренебрегнаха разновидността, че ще се търси решение на насъбраните проблеми в двустранните връзки по пътя на войната. След като Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха съветските проектодоговори свързани със стратегическата непоклатимост на Руската Федерация битуваше мнението, че Путин еднолично ще вземе решението за по-нататъшни дейности и че никой, в това число и най-близките му сътрудници, не знаят какво ще бъде това решение. Е, в случай че да вземем за пример Лавров и Шойгу не знаят какво престои, по какъв начин тогава българското разузнаване ще разбере какво се върти в главата на президента Путин? Отговорът е явен и недвусмислен- по никакъв начин. Приблизително по същия метод стои и въпроса за пълномащабно нахлуване на 24 февруари на съветските войски в Украйна. Смея да настоявам, че вътрешния кръг на властта отдаден в проектите на съветския президент за инвазия в Украйна е бил извънредно стеснен и най-вероятно се свежда до пет души. Това са, с изключение на самия Путин, министъра на защитата Сергей Шойгу, началника на Генералния щаб армейски военачалник Валерий Герасимов и шефовете на Федералната работа за сигурност Александър Бортников и на Службата за външно разузнаване Сергей Наришников. Впрочем сходно мнение показаха и представители на водещи разузнавания, политически анализатори и медийни наблюдаващи. Дори има заслужаващи вниманието ни изказвания, в това число и на външния министър Лавров, че решението за осъществяване на специфичната военна интервенция е взето от Владимир Владимирович в последния миг. И това е станало едвам след изявлението на украинския президент Зеленски на конференцията в Мюнхен, че неговата страна може да пристъпи към създаване на нуклеарно оръжие и когато е постъпила информация, че е планувано Въоръжените сили на Украйна да навлязат на 26 февруари в регионите следени от двете самопровъзгласили се републики - ДНР и ЛНР. Пита се по какъв начин при тази строго защитавана свръхдържавна загадка нашето, и което и да е друго разузнаване, ще разбере за готвената интервенция? Това може да стане единствено в случай че се пренесем в областта на фантазията и приемем, че някой от посочената петорка е сътрудник на българското разузнаване. Не звучи безапелационно и упрека, че макар изказването на президента на Съединени американски щати Джо Байдън от 11 февруари в което той разгласи, че се чака пълномащабното нахлуване на Украйна от страна на Русия да стартира на 16 февруари, нашите служби са твърдели тъкмо противоположното. За разузнаването политическото говорене постоянно се възприема като дезинформация . Затова без надеждно удостоверение на лансираната информация най-малко от още един-два заслужаващи внимание източника, тя не се възприема априори, даже и да е стартирана от американския президент, който се подкрепя от мощни, със забележителен капацитет, разследващи служби. Казвам това тъй като се помни и постоянно припомня провеждането 2003 година от Съединени американски щати на интервенция " Пустинна стихия " в Ирак въз основа на разследваща информация за съществуване в страната на нуклеарно и химическо оръжие, каквото след това не беше намерено. И тук още един мотив. Новият министър на защитата господин Драгомир Заков, в качеството си на дипломат на България в НАТО, в телевизионно изявление призна, че в щаб-квартирата на Алианса, също не са считали, че ще има съветска експанзия в Украйна и са останали сюрпризирани от почналите след това бойни дейности. Впрочем протече информация, че Централно разузнавателно управление на САЩ на два пъти се е отказвало от прогнозите си, че Русия ще нападне Украйна. Може би не се знае, че сред партньорските разследващи служби на страните от атлантическото и европейското семейство протича непрекъснат развой на продан на разследваща информация . Служба " Военно разузнаване " си сътрудничи с повече от 40 партньорски служби. В спешна конюнктура този развой е изключително богат и динамичен. В този смисъл констатациите, изводите и прогнозите съдържащи се в отчета на шефа на Служба " Военно разузнаване " пред Парламента абсолютно се основават и на данните на разследващите органи на НАТО, Европейски Съюз и партньорските служби. Нека кажем че годишно приблизително сред 15-20% от осведомителния артикул на ДАР и Служба " Военна информация " се изготвя по документи получени от партньорски служби. И назад. Ето един образец за Служба " Военно разузнаване " за предоставени осведомителни документа на сътрудниците от НАТО и Европейски Съюз. През 2018 година, Службата е изготвила общо 3078 осведомителни документа за интернационален продан, от които 402 за НАТО, 78 за Европейски Съюз и 2598 за партньорски служби. Такива са обстоятелствата. Право на всеки е да ги пояснява както може и откри за добре. Критикуващите началниците на разследващите служби за спестовната и неангажираща информация поднесена в Парламента за събитията към Украйна, не регистрират обстоятелството, че такава сензитивна информация не може да се споделя пред толкоз доста , с друга външно-политическа ориентировка хора, та били те и народни представители. Няма да встъпвам в детайлности на тази деликатна материя, само че без да сме мнителни има учредения за обраност, тъй като в последна сметка не се знае дали предоставената информация, по едни или други аргументи, няма да стигне там където не би трябвало. Могат да се изложат безапелационни причини срещу желанията да се промени модела на българското разузнаване , посредством сливане на двете разследващи служби в една единна национална разследваща работа. Мотивите за тази прашасала концепция са добре известни. Лично аз през 2014 година внесох в Парламента Становище с 10 аргумента срещу желанието на депутата от Реформаторския блок военачалник Атанас Атанасов да внесе проектозакон за сливане на двете разследващи служби. Убеден съм, че една сходна стъпка и в този момент е нецелесъобразна и няма да докара до реализиране на синергичен резултат от разследващата активност.
Тук ще изложа единствено три контрааргумента , взети от Закона за военното разузнаване:

- " Разузнаването във въоръжените сили на Република България, съгласно чл.6 от Закона за военното разузнаване, е проведено в обединен централизиран развой и се реализира на стратегическо, оперативно и тактическо равнище, което сплотява активността на Служба " Военно разузнаване " и разследващите структури в Българската войска ". Стратегическото разузнаване е дело на Служба " Военно разузнаване ". Пита се какво ще стане с извънредно значимия за военните качества на въоръжените сили обединен централизиран разследващ развой, в случай че от него излезе най-важния му компонент- стратегическото разузнаване? Ясно, че ще разрушим военната разследващата система и ще имаме войска без разследващо обезпечаване. Ако не друго, то най-малко ще влезем в книгата на Гинес, тъй като такава войска няма на никое място по света.

- Служба " Военно разузнаване " е неразделна част от разследващите органи на НАТО и Европейски Съюз. Като такава тя, според чл.3 на Закона за военното разузнаване, "...участва в активността на разследващите общности на организацията на Северноатлантическия контракт и на Европейския съюз, реализира продан на разследваща информация и разследваща поддръжка в съюзни и съдружни интервенции ". Съгласно чл.36 ал.2 на същия закон Службата "...предоставя разследваща информация на разследващите структури на НАТО и Европейски Съюз, на разследващите органи на страните - членки на НАТО и Европейски Съюз и на партньорските служби ". Ако се ликвидира Служба " Военно разузнаване " кой ще извършва в разследващо отношение нашите задължения към груповата защита. Нека отговорят на този въпрос тези които желаят да унищожават Служба " Военно разузнаване ".

- Службата, според чл7 ал.3 на Закона за военното разузнаване "...обработва и проучва цялата информация, предоставена от разследващите структури в Българската войска, НАТО и Европейски Съюз, от разследващите органи на държавите- членки на НАТО и Европейски Съюз, и от други партньорски служби ". В това отношение Службата няма опция в системата на Българската войска.

+ + +

Българското разузнаване би трябвало да се остави на мира. Мечовете би трябвало да се приберат в калъфите. Днес, по доста аргументи свързани с изострената геополитическа и геостратегическа конюнктура и с променената среда за сигурност, в изискванията на установяващия се многополюсен свят, ролята на разузнаването непрестанно ще нараства. Ще се водят горещи, студени, хибридни, психически и какви ли не още войни. Живеем в осведомително общество, във време на внедряването на нови технологии и на изкуствения разсъдък. Това основава нови, по-благоприятни благоприятни условия за развиване на капацитета на разузнаването и за неговото адаптиране към новите условия и действителности. Развитието и укрепването на разузнаването е народен приоритет. Държава без мощно разузнаване е разграден двор.

Отношението на политиците и държавниците към разузнаването и привеждането му в положение на адекватност на условията на новото време е индикатор за тяхната зрялост и посветеност на общото дело, на сигурността и просперитета на България!