Вселената не търпи празни пространства. Да, с клише започвам текста

Вселената не търпи празни пространства. Да, с факсимиле стартирам текста си, само че какво от това? Клишетата са се трансформирали в такива, тъй като в огромната си част са истина.

Когато издадох „ Северозападен романь “, няма и четири години, клишето ме блъсна лицево първо посредством Старшията, Бащицата, Дъртия, както и да го назоваваме все си е баща ми. Не са нужни генетични проучвания, той е. С тия огромни глави и с този прекомерно подобен темперамент, няма по какъв начин да не сме си кръвчица.

„ Как не те е позор да пишеш по този начин!? “ – възмути се той. „ Срам ме е, само че понасям! “, отговорих аз, само че Старшията не се отхвърли. „ Един публицист не може да споделя, че ще… такова читателите си “. „ Може – отвърнах – Аз споделям, че ще таковам единствено най-близките си. „ Таковането “ е най- интимният миг в съществуването ни. Мило е да „ таковаш “. Понякога е и жестоко, да, но в случай че на всички участници в „ таковането “ им харесва, за какво не? “. „ Не можеш да пишеш по този начин! “ – загуби самообладание той. „ Мога. И го върша. “. „ Другите за какво не го вършат? “. „ Защото схващат литературата по друг метод от мен. Всеки може да написа и чете каквото си пожелае, аутодафето отпътува с бързия трен “. „ И ще пишеш за мандръсанье, пиенье и пердах? “. „ Ще пиша. И за курви, и за хора, които търсят пътя си, и за такива, които го губят, и за ония, които го намират, и за тия, които са го намерили, само че го губят, и за ония, които за го изгубили, само че го намират “.

Марки не написа. Не е и наложително. Марки загуби пътя. Ако се чудите кой е Марки, приказвам за притежателя на соцмрежата. Соцмрежа пък значи място, на което доста хора се сбират, с цел да си снимат и демонстрират гозбите, фотосите от Бали, новите цици или просто да кажат „ Добро утро с чаша ароматно кафе “ и да прикачат фотография на непозната чаша ароматно кафе.

Соцмрежата си стана тъкмо соц. В неприятния смисъл на думата. Зуки си повярва. Марки постанова правила за връзката посред ни. Страшията се опита да ми изясни по какъв начин да пиша и по какъв начин не. Не му се получи. Старшията е най-най във всички връзки за мен. Той си ми е кръвчица, да не приказваме какъв брой пъти ми е давал смислени препоръки или ме е тласкал в рамото, с цел да стигна билото. В най-усилния миг. Или пък ми е подавал десницата си, с цел да ме издърпа от блатото на грешките на растежа. Не един път, не и два пъти.

Марки Зуки ми е никакъв. Транспенис ми е за него. Ама се взе доста на съществено. Нарушавал съм разпоредбите на общността му? Коя общественост тъкмо? Тая, дето дава персоналните ми данни на който там ги изиска от Големия брат? Всичко за мен, всичко за теб, всичко за него, всичко за тях? Може и да не съм изключително евроатлантически, но съм му …л майката. Да, Марки Зуки е инструмент. Инструмент за основаване на едно оруелско смрадливо положение на неравновесно състояние.

Нека да съм пунктуален, с цел да не си намерения някой, че ругая човечеца без нищо. Клюкарникът от ден на ден предлага. Той знае. Предлага ти услуги, другари, които не познаваш, компании, с които не искаш да работиш, страници, от които не се интересуваш… Предлага ти всичко. И!

Иска всичко от теб. Иска го непрекъснато. „ Приеми тези правила на общността “, „ Приеми тези правила на общността “…

Клюкарникът е колкото потребен, с цел да можеш да споделяш с приятелите си от тия два милиона, дето избягаха от стабилността, развиването и „ строим автомагистрали, режем лентички, кръщаваме еди-коя-си показна акция против някой посерко „ Заловяването на Хонгелдон “, толкоз и нездравословен.

Няма да приказвам за душите ни. Как ги пълним с мръсотия, сравнима единствено с новинарска емисия. Нито за времето, което губим в четене на гениални творби на наративното изкуство. Или за превъзходни фотографии (обикновено на дечицата и на (ненавиждам тази дума) манджите).

Искам да спра логореята и графоманията си тук и в този момент. Поне за този текст, не ме отписвайте, има време. Марки Зуки е шибан цензор. В Римската империя, а даже преди този момент, в Републиката, има цензори. Но той няма нищо общо с братята Гракхи. Той е лайно, уф, оправдавам се, ще ме блокират. Той е като ония от Държавна сигурност. Да си знаете Зуки е десейчик. Не, няма досие, само че е десейчик.

Баща ми ме подлага на критика, че пиша нецензурно, тъй като по този начин е учтив. Зуки ми блокира профила шест пъти за последните осем месеца, тъй като е десейчик. Той популяризира персоналните ми данни измежду всички държавни управления и корпорации, които се интересуват от тях. Прави го. Не единствено с моите, а и с вашите персонални данни, благи деца.

Но! Само да завърша. Марки Зуки не е безконечен. Всъщност, дано е жив и здрав още столетие, само че социумът, този по този начин очукан, осран и самопреебан социум, има потребност от нова обществена мрежа, в която не те цензурират, тъй като изказваш персоналната си позиция със лични думи. И ще я има, най-късно до няколко години, не се съмнявайте. Марки Зуки не е един, дръзновението на духа и силата на осведомителните технологии в съвремието ни са единствената бяла лястовица. В годините на самовлюбени, лицемерни властници, лъжливи медии и подмолни соцмедии.

Така започнах, по този начин и ще завърша.

Вселената не търпи празни пространства

P.S. Старшията и за този текст ще измисли някоя забележка, никакви съмнения… Ама кой ли го пита? И Марки Зуки никой не го пита, Туркия ке падне!

Автор: Стоян Николов - Торлака, "БиволЪ "