Всеки втори лев, похарчен от държавата, отива на вятъра
Всеки втори лев, изхарчен от страната, отива напразно. Този извод може да се направи от годишния разбор на Института за пазарна стопанска система на държавните разноски.
Близо половината от одитираните от Сметната палата разноски, осъществени от централната администрация в интервала 1998-2020 година, могат да се дефинират като " неуспех ". Около 1/4 от останалите средства са изхарчени по-скоро сполучливо, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Това сочи проучването " Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2020 " на ИПИ, което проучва работата на централната администрация чрез одитните отчети на Сметната палата.
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни отчета за последните 23 години наподобява по този начин:
438 случая на " неуспех " (възлизащи на 82.6 милиарда лева.);
257 случая на " триумф " (възлизащи на 35.3 милиарда лева.);
340 " некласифицирани " случая (възлизащи на 37.8 милиарда лева.).
Сегашното проучване на ИПИ е 7-о подред и добавя предходните издания с нови 69 одитни отчета. Така проучването обгръща всички оповестени от Сметната палата одитни отчети за активността на централната администрация до 30 юни 2021 година
Това са общо 1035 отчета, които обгръщат 23 години от работата на администрацията (от 1998 до 2020 г.) и включват разноски за близо 156 милиарда лева
На базата на поставените оценки от одитните отчети и авансово определени критерии икономистите квалифицират работата на администрацията като " триумф " или " неуспех ". Дейностите, чието осъществяване и резултати не разрешават да се причислят към една от двете групи, са избрани като " некласифицирани ".
" Големият брой на " неуспехите " демонстрира нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците ", разясняват от ИПИ. Според икономистите в близо половината от одитираните стратегии, планове и разноски страната е неприятен собственик и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя голям запас. В този смисъл, колкото повече страната харчи, толкоз повече губят жителите и бизнеса, настояват от ИПИ.
Според разбора главните недостатъци на администрацията не се трансформират доста през годините. В някои случаи " неуспехът " на администрацията е в резултат на непълен административен потенциал (вкл. липса на експертиза и неприятно управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се установи индиферентност към ръководството на обществения запас или умишлени злоупотреби.
Основните проявления на неуспеха са в:
Размиване на отговорностите при разнообразни равнища на изпълнение;
Опорочени публични поръчки;
Лошо ръководство на имуществото;
Липса на ясни цели и знаци, показващи постигането на резултати;
Неикономично харчене.
Според икономистите анализът " подсказва " и какви ще са резултатите от одитите на дейностите на администрацията във връзка със справяне на следствията от Covid епидемията.
" Спешността, неизвестността и нуждата от несвойствени действия само ще усилят неефективността на така и така недобре работещата администрация. Към началото на 2021 година проектите на държавното управление са да похарчи над 3 милиарда лева за справяне с пандемията. И до момента в който част от средствата автоматизирано се разпределят по съответни пера (добавки към пенсиите, нарастване на размера на минималната пенсия, понижаване на ставката на Данък добавена стойност за избрани артикули и други подобни) и не изискват оценка, то за огромна част от ограниченията се изисква административен потенциал и готовност ", разясняват още икономистите.
Близо половината от одитираните от Сметната палата разноски, осъществени от централната администрация в интервала 1998-2020 година, могат да се дефинират като " неуспех ". Около 1/4 от останалите средства са изхарчени по-скоро сполучливо, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
Това сочи проучването " Успехите и неуспехите на българските държавни управления 1998-2020 " на ИПИ, което проучва работата на централната администрация чрез одитните отчети на Сметната палата.
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни отчета за последните 23 години наподобява по този начин:
438 случая на " неуспех " (възлизащи на 82.6 милиарда лева.);
257 случая на " триумф " (възлизащи на 35.3 милиарда лева.);
340 " некласифицирани " случая (възлизащи на 37.8 милиарда лева.).
Сегашното проучване на ИПИ е 7-о подред и добавя предходните издания с нови 69 одитни отчета. Така проучването обгръща всички оповестени от Сметната палата одитни отчети за активността на централната администрация до 30 юни 2021 година
Това са общо 1035 отчета, които обгръщат 23 години от работата на администрацията (от 1998 до 2020 г.) и включват разноски за близо 156 милиарда лева
На базата на поставените оценки от одитните отчети и авансово определени критерии икономистите квалифицират работата на администрацията като " триумф " или " неуспех ". Дейностите, чието осъществяване и резултати не разрешават да се причислят към една от двете групи, са избрани като " некласифицирани ".
" Големият брой на " неуспехите " демонстрира нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците ", разясняват от ИПИ. Според икономистите в близо половината от одитираните стратегии, планове и разноски страната е неприятен собственик и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя голям запас. В този смисъл, колкото повече страната харчи, толкоз повече губят жителите и бизнеса, настояват от ИПИ.
Според разбора главните недостатъци на администрацията не се трансформират доста през годините. В някои случаи " неуспехът " на администрацията е в резултат на непълен административен потенциал (вкл. липса на експертиза и неприятно управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се установи индиферентност към ръководството на обществения запас или умишлени злоупотреби.
Основните проявления на неуспеха са в:
Размиване на отговорностите при разнообразни равнища на изпълнение;
Опорочени публични поръчки;
Лошо ръководство на имуществото;
Липса на ясни цели и знаци, показващи постигането на резултати;
Неикономично харчене.
Според икономистите анализът " подсказва " и какви ще са резултатите от одитите на дейностите на администрацията във връзка със справяне на следствията от Covid епидемията.
" Спешността, неизвестността и нуждата от несвойствени действия само ще усилят неефективността на така и така недобре работещата администрация. Към началото на 2021 година проектите на държавното управление са да похарчи над 3 милиарда лева за справяне с пандемията. И до момента в който част от средствата автоматизирано се разпределят по съответни пера (добавки към пенсиите, нарастване на размера на минималната пенсия, понижаване на ставката на Данък добавена стойност за избрани артикули и други подобни) и не изискват оценка, то за огромна част от ограниченията се изисква административен потенциал и готовност ", разясняват още икономистите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ