Всеки ученик с безплатен офис пакет на Майкрософт до 5 устройства
Всеки възпитаник в България може да употребява гратис лицензиран офис пакет на Майкрософт до 5 устройства. Такива лицензи имат и 67 500 учители. Това е заложено в настоящия контракт сред Министерството на образованието и науката и софтуерната компания.
Проектът на МОН за създаване на единна национална идентификационна система в предучилищното и учебно обучение, както и за „ Дигитална раница " за онлайн уроци, е един от най-големите в международен мащаб във връзка с внедряването над 1 милион лицензи за всички учители и възпитаници. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с шефа на „ Майкрософт България " Калин Димчев. Данните са на компанията и са на база планове за електронно образование, осъществени с разнообразни просветителни институции по целия свят.
Министър Цоков подчертава на бързата реакция на компанията, която по време на пандемията от Ковид-19 e реагирала с ИТ решения, които да създадат допустимо онлайн образованието. „ За нас като екип дигитализацията на просветителната система е водещ приоритет и ние желаеме да проучим най-хубавите образци на световно равнище и да обсъдим по какъв начин да ги внедрим на национално ", изясни министър Цоков. По думите му по тази причина и стратегически партньорства с водещите компании в света в тази сфера са от основно значение.
Калин Димчев и Гергана Русева от ИТ компанията срещнаха министъра и екипа му със международните новости в региона на цифровото образование, някои от които сега към момента се създават. Според тях най-новите технологии, в това число изкуственият разсъдък, могат да намерят място в просветителния развой и да улеснят работата на учителите. Изкуственият разсъдък може да ги подкрепи при основаване и структуриране на наличие, както и да даде персонализирано образование, като автоматизирано проучва самостоятелния прогрес на всеки възпитаник. Например след разбора, той може тъкмо да дефинира, на какво би трябвало да обърне внимание в подготовката си ученика, указвайки съответните запаси, които да оказват помощ и къде се нуждае от усъвършенстване. Целта е не да се замести учителя, а да му спести време, което той в този момент изразходва за техническа и административна активност, стана ясно по време на срещата.
Технологията би имала приложение и във висшето обучение. Например може да се употребява за синтезиране и асортимент на научни данни от бази като „ Елзевир ". Така ще спести време на студента или докторанта в търсене на тествана информация от научни източници, само че и ще подсигурява недопускането на злоупотреби с прилагане на Изкуствен разсъдък. Технологията към този момент може да засича плагиатство и да се употребява от преподаватели и дипломни ръководители при инспекция на работите на студенти и докторанти.
В срещата присъединяване взе и заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева.
Проектът на МОН за създаване на единна национална идентификационна система в предучилищното и учебно обучение, както и за „ Дигитална раница " за онлайн уроци, е един от най-големите в международен мащаб във връзка с внедряването над 1 милион лицензи за всички учители и възпитаници. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с шефа на „ Майкрософт България " Калин Димчев. Данните са на компанията и са на база планове за електронно образование, осъществени с разнообразни просветителни институции по целия свят.
Министър Цоков подчертава на бързата реакция на компанията, която по време на пандемията от Ковид-19 e реагирала с ИТ решения, които да създадат допустимо онлайн образованието. „ За нас като екип дигитализацията на просветителната система е водещ приоритет и ние желаеме да проучим най-хубавите образци на световно равнище и да обсъдим по какъв начин да ги внедрим на национално ", изясни министър Цоков. По думите му по тази причина и стратегически партньорства с водещите компании в света в тази сфера са от основно значение.
Калин Димчев и Гергана Русева от ИТ компанията срещнаха министъра и екипа му със международните новости в региона на цифровото образование, някои от които сега към момента се създават. Според тях най-новите технологии, в това число изкуственият разсъдък, могат да намерят място в просветителния развой и да улеснят работата на учителите. Изкуственият разсъдък може да ги подкрепи при основаване и структуриране на наличие, както и да даде персонализирано образование, като автоматизирано проучва самостоятелния прогрес на всеки възпитаник. Например след разбора, той може тъкмо да дефинира, на какво би трябвало да обърне внимание в подготовката си ученика, указвайки съответните запаси, които да оказват помощ и къде се нуждае от усъвършенстване. Целта е не да се замести учителя, а да му спести време, което той в този момент изразходва за техническа и административна активност, стана ясно по време на срещата.
Технологията би имала приложение и във висшето обучение. Например може да се употребява за синтезиране и асортимент на научни данни от бази като „ Елзевир ". Така ще спести време на студента или докторанта в търсене на тествана информация от научни източници, само че и ще подсигурява недопускането на злоупотреби с прилагане на Изкуствен разсъдък. Технологията към този момент може да засича плагиатство и да се употребява от преподаватели и дипломни ръководители при инспекция на работите на студенти и докторанти.
В срещата присъединяване взе и заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ