Всеки трети българи е взел пари назаем, за да покрива

Всеки трети българи е взел пари назаем, с цел да покрива разноските си в пандемията от Covid-19, а всеки пети се тормози, че няма да може да покрива тези свои отговорности. Това демонстрира изследване на Dynata, експерт по онлайн допитвания, по поръчка на EOS Group, специалист в обработката на необслужвани отговорности. То е направено през януари 2021 година измежду 1001 българи от 18 до 65 години, запитани по какъв начин короновирусът се отразява на потребителските им привички, оповестява Медиапул.

Една трета от интервюираните са споделили, че им се наложило да вземат заеми - най-вече до 5000 лева, от банки, родственици и другари. 68 на 100 от хората споделят, че са прибегнали до заеми, с цел да покриват настоящите си битови потребности. За разноски за здраве заем са взели 33 % от тези хора.

От задлъжнелите в коронакризата 20 на 100 се притесняват, че няма да могат да покрива отговорностите си към банкови институции, следвани от взелите заем от родственици (14%) и другари (13%).

Най-потърпевши в рецесията са самотните родители.

Най-ниска е задлъжнялостта заради пандемията измежду хората от 50 до 65 години, а най-висока при 30-39-годишните (34% от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и родственици (21%), а 40-49-годишните избират да се извърнат към банка (23%).

Коронавирусната пандемия е трансформирала коренно потребителското държание на българите. Те харчат главно за здравето си (35%), за техника (27%) и домашен уреди (25%). Ръстът в покупката на електроника е обвързван с онлайн образованието и работата от у дома

Мъжете над 30 години са най-активната група в закупуването на електроника. " Това са разумни следствия от смяната на навиците ни за работа, учене и развлечение, които се придвижиха главно вкъщи ", изяснява Райна Миткова, шеф на ЕОС в България. " Заедно с това, заради паниките по отношение на пандемията и пренатовареността на здравната система, хората се обръщат към частното здравно обслужване, което доста покачва разноските за лекуване и проучвания ", добавя тя.

Преобладаващата част от хората (89%) са лимитирали редица нужни или планувани разноски в хода на пандемията. Потребителите най-често са се въздържали от разноски за отмора (65%) или поправки (36%), само че от листата им са отпаднали също и разноски, свързани със здравето (17%) или образованието (11%).

При това състояние, напълно разумно, почивките и ремонтите са сферите, където ще са ориентирани разноските след края на пандемията. Близо двама от трима българи считат първо да отидат на отмора (60%), а една трета (32%) ще похарчат средства за реновации и поправки.