Вирусът на цифровото слабоумие
Всеки родител би трябвало да се замисли!
Днес целят свят се побира в всякакви джаджи: смарт телефони, таблети и други цифрови техники. Заедно с това в света прониква вирусът на цифровото малоумие. И това не е смешка, това е диагноза.
През 2007 година експертите са разкрили, че от година на година от ден на ден деца – представители на цифровото потомство страдат от разстройство на вниманието, загуба наизуст, ниско равнище на самоконтрол, когнитивни нарушавания, подтиснатост и депресии. Изследователите потвърждават, че мозъка на представителите на цифровото потомство се следят промени, сходни на тези, които се появяват след черепно-мозъчна контузия или ранните стадии на деменция – малоумие, което нормално се развива в старческа възраст.
Това е мъчно да се ревизира, само че средностатистическият седемгодишен европеец към този момент е прекарал пред екрана повече от година от живота си, а 18-годишният – повече от четири години!
Сигурно ще кажеш, че в този момент децата са напълно други. Да, децата са други, само че мозъкът им е същият както и преди хиляди години – 100 милиарда неврона, всеки от които е обвързван с десетки хиляди себеподобни.
Мозъкът може да се развива и подхранва. Всички наши мисли, дейности, решения на комплицирани задания и размисли оставят диря в мозъка ни. „ Нищо не може да размени това, което децата получават от лично, свободно и без значение мислене, когато те изследват физическия свят и се сблъскват с нещо ново “, - споделя английският професор по логика на психиката Таня Бирон.
Ще бъдеш шокиран, само че от 1990 година радиусът на интензивност на децата (пространството към дома, в което децата свободно изследват околния свят) е намалял с 90%. Светът се свива до екрана на смарт телефона. Децата не помниха, а което е още по-лошо, те просто не знаят какво е това да бягаш под дъжда, да пускаш корабчета, да се катериш по дърветата или просто да бъбриш с другари. Те стоят с часове, втренчено в смарт телефона си. А нали би трябвало да развиват и мускулите си, да научат за рисковете, които им е приготвил света и просто да поддържат връзка с другарчетата си. „ Удивително какъв брой бързо се образува напълно различен вид среда, където усетът, обонянието и осезанието не се подтикват, където множеството време се прекарва пред екрана, а не в разходки на чист въздух и в диалози лице в лице “, - споделя Сюзън Гринфилд. Определено има защо да се разтревожим.
Мозъкът се образува, когато има външни тласъци и колкото са повече, толкоз е по-добре за мозъка. Затова е толкоз значимо децата да изследват физически света, а не виртуално. Това е належащо за растящия мозък, както и преди хиляди години.
Освен това на детето е необходим здрав и пълностоен сън. Но актуалните деца не са способни да излязат от интернет и да се откъснат от компютърните игри. Това редуцира продължителността на съня и води до нарушавания. Как може да се развиваш, когато си изтощен и те боли глава, а учебните домашни въобще не ти влизат в главата?!
Питаш се по какъв начин цифровите технологии могат да трансформират мозъка на детето? Първо, количеството на външните тласъци се лимитира заради еднообразното превозване на времето в интернет. Детето не получава нужния опит, с цел да развива значимите сектори на мозъка, които дават отговор за съпреживяването, самоконтрола, вземането на решения… А това, което не работи, не се натоварва, отмира. Та нали на човек, който престава да върви, му атрофират краката? Децата не привикват да запомнят информация – доста по-лесно им е да я намерят в търсачките. Ето ти и казуса с паметта. Те въобще не я упражняват.
Мислиш си, че децата са станали по-умни с помощта на интернет? А знаеш ли, че сегашните единадесетгодишни извършват задачи на равнището на осем-девет годишните деца от преди 30 години? Изследователите считат, че една от главните аргументи е животът във виртуалния свят.
„ Опасявам се, че цифровите технологии инфантилизират мозъка, трансформирайки го в сходство на мозъка на дребните деца, които притеглят жужащите звуци и ярките светлини, които не могат да се концентрират и живеят в сегашния миг “, - споделя Сюзън Гринфилд.
Но ти към момента можеш да спасиш детето си! Достатъчно е просто да ограничиш времето на потребление на всевъзможните джаджи. Ще бъдеш изумен да научиш, че Стив Джобс, гуруто на цифровата промишленост точно по този начин и постъпил. Неговите деца не са употребявали изобщо айпад, а нощем и през почивните дни им било неразрешено да употребяват другите джаджи.
Крис Андерсон, основният редактор на американското списание „ Wired ”, един от създателите на 3D Robotics, също ограничавал децата си в потреблението на джаджите. Правилото на Андерсон било – никакви екрани и джаджи в спалнята! „ Аз, като никой различен, виждам заплахата от несъразмерното въодушевление по интернет. Самият аз се сблъсках с този проблем и не желая същите проблеми и при децата си “.
Синовете на основателя на Blogger и Twitter можели да употребяват своите таблети и смарт телефони не повече от един час дневно, а шефът на OutCastAgency ограничавал потреблението им в къщи до 30 минути дневно. А неговите по-малки деца не имали въобще такива неща.
Ето ти отговор на въпроса „ какво да се прави “? Погрижи се за подрастващото потомство. Помисли какво бъдеще ги чака след 10-20 години, в случай че те през днешния ден стоят по половин ден пред екрана на своите съперсъвременни джаджи.
