Бодри нишани за изход от извънредното положение
Всеки професионален изкуствовед ще ви каже, че най-трудният и в същото време най-отговорният миг в едно художествено произведение е финалът. При музикалните творби постоянно финалът е обвързван с продължителни апотеозни акомпанименти и думкане по тимпаните до цялостното им продънване, с цел да се покаже какъв брой значимо е било всичко чуто досега. В литературата не е по-различно. Вижте единствено по какъв начин приключва христоматийното стихотворение " Опълченците на Шипка ":
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Мисля си, че сега трескаво се търси някакъв сходен край на изключителното състояние, карантината, маските, ръкавиците и така нататък Финалът би трябвало да е сантиментален, тъй като някак не върви да кажеш: " До през вчерашния ден беше смъртоносно да се върви без маска, само че от през днешния ден към този момент не е ". Кои са нишаните ли? Първо, в доста страни започнаха да се връщат към естествен живот, та дори и в Италия. Вярно, ген. Мутафчийски - героят, лицето и гласът на изключителното състояние, детето на изключителното състояние - сподели, че за италианците можело, тъй като към този момент били минали кулминационната точка и болестта вървяла надолу. А пък ние още сме били вървели нагоре и оптимистичните данни за по-малко инфектирани през събота и неделя се дължали на досадния факт, че през уикенда лабораториите не работят и не подават данни. Тоест, едно е същинското състояние, друго е статистиката, трето е какви заключения си вършим от нейните проучвания. Иначе казано: колкото повече проби се вършат, толкоз повече инфектирани ще се откриват и това е апокалиптично!
Наскоро ме срещнаха със следната логическа верига (не се сещам по какъв начин другояче да нарека този сюжет): в математическите модели, пророкуващи бъдещето на болестта, имало неточност, тъй като изводите се правели на брой регистрирани инфектирани, в случай че инкубационният интервал бил дълъг (как научаваме какъв брой дълъг?) и инфектираните на процедура били доста повече от откритите. Но тъй като нямали признаци, статистиката не ги отчитала. В тази светлина всички ограничения въз основата на преброени от статистиката инфектирани били поначало закъснели. Много апелирам последователите на тази доктрина да не я споделят с управляващите, тъй като следващата година може да вкарат полицейски час поради това, че никой не демонстрира никакви признаци, което единствено по себе си приказва за злокобен инкубационен интервал.
На мен пък, като на дилетант, който не е гледал нито един брифинг, ми е любопитно следното: веднага като в мига, в който вдигнат ограниченията, всички ще се разболеят, то какво значение има по кое време ще вдигнат ограниченията?
- Глупак! - ще изкрещи някой по-компетентен от мен. - Като изобретят ваксина, ще се имунизираме всички и тогава никой няма да се разболее!
- Но, доколкото знам - страхливо ще възразя аз с глуповата усмивка на некомпетентното лице, - в случай че изобретят ваксина през днешния ден, ще можем да се имунизираме с нея след няколко години. Не е ли малко късничко?
Имам съсед с магазин за облекла. Той ми сподели, че откогато е в действие изключителното състояние, бизнесът му се е свил до 5%. Искам деликатно да отбележите - не се е свил СЪС 5%, а НА 5%; от бизнеса на индивида са останали 5%. " Но това си практическо нулиране! ", възкликнах, а той единствено тъжно кимна с глава. Та, в случай че през днешния ден изобретят ваксина, то след няколко години вирусът ще е последната грижа на човечеството. Разбирам я властта. Тя не желае по-малко заболели, а неизбежното количество (каквото и да е то!), само че за колкото може по-дълго време, с цел да не рухне здравната система и да не линчуват държавното управление. Но дано управляващите по целия свят си помислят какво избират през 2022 или 2023 година - претъпкани лечебни заведения или гладни протести.
Очевидно изключителното състояние е бодил в петата на властта и тя стартира да дава нишани за нейното повдигане. Отвориха парковете (за смут на Мутафчийски), а пък проф. Кантарджиев сподели (или по-точно " предизвести ", тъй като тази дума е по-драматична): " Изкачваме се сега и ще достигнем пика на ковид в идващите няколко дни ". Тъй като предизвестието беше отправено на 23 април, а през днешния ден е 27, можем да кажем, че няколкото дни са минали, затова пикът е трансфериран. А пък съгласно прогноза на института на Бил Гейтс от началото на месеца към този момент би трябвало да сме не запомнили нашия пик, тъй като е бил на далечния 20 април. Да забележим: или пикът в действителност е бил на 20 април и към този момент слизаме по кривата, или от института на Бил Гейтс клин за зеле не става. Хубаво е след време да се връщаме и към други прогнози, и към други пророчества.
Усещате ли какви хоризонти отваря това пред мисълта! Щом пикът към този момент е трансфериран, можем да се държим като Италия, даже и съгласно стандартите на ген. Мутафчийски. Подмятането на проф. Кантарджиев наподобява нищожно, само че е основно. То легитимира отдръпването от изключителното състояние. Разбира се, на това се опълчва теорията на множеството пикове и повторното заболяване и ние, простите жители, към този момент се чудим какво да мислим... По какво си наподобяват великите гении в науката? По това, че теориите на всички тях са отречени. Но, нищо - ние продължаваме да теоретизираме.
Какво да направи властта, какво да каже, когато пристигна моментът да се тури завършек на изключителните ограничения? Такъв миг рано или късно ще пристигна и след него ще се случи едно от следните две неща: или ще има купища заболели и тогава всички ще кажат: " Защо спряхте ограниченията? ", или нищо няма да се промени и тогава ще рекат: " Не е имало потребност от ограничения, единствено ни побъркахте ненужно и съсипахте стопанската система ". Защото без ваксина или без стаден имунитет по какъв начин така болестта ще изчезне от единствено себе си? А-а-а, сещам се! Вирусът ще изчезне през горещите месеци по климатични аргументи. Но по какъв начин тогава пикът му ще е наесен, както настояват някои?
Засега властта се държи добре. Така че в случай че уцели точния миг да приключи изключителното състояние, ще се създадем на утрепани и ще кажем: " Браво! Сторихте каквото трябваше, не пропуснахте нищо и нищо ненужно не предприехте! ". И в случай че по-късно в действителност се окажем измежду най-слабо засегнатите нации, дано идем да запалителен една свещ от 40 стотинки и да кажем: " Благодаря! ". Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен или най-малко да му се забрани да се разхожда из парковете.
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Мисля си, че сега трескаво се търси някакъв сходен край на изключителното състояние, карантината, маските, ръкавиците и така нататък Финалът би трябвало да е сантиментален, тъй като някак не върви да кажеш: " До през вчерашния ден беше смъртоносно да се върви без маска, само че от през днешния ден към този момент не е ". Кои са нишаните ли? Първо, в доста страни започнаха да се връщат към естествен живот, та дори и в Италия. Вярно, ген. Мутафчийски - героят, лицето и гласът на изключителното състояние, детето на изключителното състояние - сподели, че за италианците можело, тъй като към този момент били минали кулминационната точка и болестта вървяла надолу. А пък ние още сме били вървели нагоре и оптимистичните данни за по-малко инфектирани през събота и неделя се дължали на досадния факт, че през уикенда лабораториите не работят и не подават данни. Тоест, едно е същинското състояние, друго е статистиката, трето е какви заключения си вършим от нейните проучвания. Иначе казано: колкото повече проби се вършат, толкоз повече инфектирани ще се откриват и това е апокалиптично!
Наскоро ме срещнаха със следната логическа верига (не се сещам по какъв начин другояче да нарека този сюжет): в математическите модели, пророкуващи бъдещето на болестта, имало неточност, тъй като изводите се правели на брой регистрирани инфектирани, в случай че инкубационният интервал бил дълъг (как научаваме какъв брой дълъг?) и инфектираните на процедура били доста повече от откритите. Но тъй като нямали признаци, статистиката не ги отчитала. В тази светлина всички ограничения въз основата на преброени от статистиката инфектирани били поначало закъснели. Много апелирам последователите на тази доктрина да не я споделят с управляващите, тъй като следващата година може да вкарат полицейски час поради това, че никой не демонстрира никакви признаци, което единствено по себе си приказва за злокобен инкубационен интервал.
На мен пък, като на дилетант, който не е гледал нито един брифинг, ми е любопитно следното: веднага като в мига, в който вдигнат ограниченията, всички ще се разболеят, то какво значение има по кое време ще вдигнат ограниченията?
- Глупак! - ще изкрещи някой по-компетентен от мен. - Като изобретят ваксина, ще се имунизираме всички и тогава никой няма да се разболее!
- Но, доколкото знам - страхливо ще възразя аз с глуповата усмивка на некомпетентното лице, - в случай че изобретят ваксина през днешния ден, ще можем да се имунизираме с нея след няколко години. Не е ли малко късничко?
Имам съсед с магазин за облекла. Той ми сподели, че откогато е в действие изключителното състояние, бизнесът му се е свил до 5%. Искам деликатно да отбележите - не се е свил СЪС 5%, а НА 5%; от бизнеса на индивида са останали 5%. " Но това си практическо нулиране! ", възкликнах, а той единствено тъжно кимна с глава. Та, в случай че през днешния ден изобретят ваксина, то след няколко години вирусът ще е последната грижа на човечеството. Разбирам я властта. Тя не желае по-малко заболели, а неизбежното количество (каквото и да е то!), само че за колкото може по-дълго време, с цел да не рухне здравната система и да не линчуват държавното управление. Но дано управляващите по целия свят си помислят какво избират през 2022 или 2023 година - претъпкани лечебни заведения или гладни протести.
Очевидно изключителното състояние е бодил в петата на властта и тя стартира да дава нишани за нейното повдигане. Отвориха парковете (за смут на Мутафчийски), а пък проф. Кантарджиев сподели (или по-точно " предизвести ", тъй като тази дума е по-драматична): " Изкачваме се сега и ще достигнем пика на ковид в идващите няколко дни ". Тъй като предизвестието беше отправено на 23 април, а през днешния ден е 27, можем да кажем, че няколкото дни са минали, затова пикът е трансфериран. А пък съгласно прогноза на института на Бил Гейтс от началото на месеца към този момент би трябвало да сме не запомнили нашия пик, тъй като е бил на далечния 20 април. Да забележим: или пикът в действителност е бил на 20 април и към този момент слизаме по кривата, или от института на Бил Гейтс клин за зеле не става. Хубаво е след време да се връщаме и към други прогнози, и към други пророчества.
Усещате ли какви хоризонти отваря това пред мисълта! Щом пикът към този момент е трансфериран, можем да се държим като Италия, даже и съгласно стандартите на ген. Мутафчийски. Подмятането на проф. Кантарджиев наподобява нищожно, само че е основно. То легитимира отдръпването от изключителното състояние. Разбира се, на това се опълчва теорията на множеството пикове и повторното заболяване и ние, простите жители, към този момент се чудим какво да мислим... По какво си наподобяват великите гении в науката? По това, че теориите на всички тях са отречени. Но, нищо - ние продължаваме да теоретизираме.
Какво да направи властта, какво да каже, когато пристигна моментът да се тури завършек на изключителните ограничения? Такъв миг рано или късно ще пристигна и след него ще се случи едно от следните две неща: или ще има купища заболели и тогава всички ще кажат: " Защо спряхте ограниченията? ", или нищо няма да се промени и тогава ще рекат: " Не е имало потребност от ограничения, единствено ни побъркахте ненужно и съсипахте стопанската система ". Защото без ваксина или без стаден имунитет по какъв начин така болестта ще изчезне от единствено себе си? А-а-а, сещам се! Вирусът ще изчезне през горещите месеци по климатични аргументи. Но по какъв начин тогава пикът му ще е наесен, както настояват някои?
Засега властта се държи добре. Така че в случай че уцели точния миг да приключи изключителното състояние, ще се създадем на утрепани и ще кажем: " Браво! Сторихте каквото трябваше, не пропуснахте нищо и нищо ненужно не предприехте! ". И в случай че по-късно в действителност се окажем измежду най-слабо засегнатите нации, дано идем да запалителен една свещ от 40 стотинки и да кажем: " Благодаря! ". Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен или най-малко да му се забрани да се разхожда из парковете.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ