Тръмп като метод, Давос като декор, ЕС като жертва
Тръмпизъм не е идеология, а тактика за оцеляване и дълга геополитическа игра
Пътьом се дава урок и на Русия по какъв начин би трябвало да се държи с неблагодарната и лицемерна Европа
Старият международен ред към този момент от рецесия мина в разпад. Онова, с което до неотдавна Европа пренебрежително се перчеше - „ ред, учреден на правила “, през днешния ден е структура от празни думи, кухи институции и ритуали, зад които липсва действителна управляемост. Правилата се цитират, когато са комфортни, и се нарушават, когато е преференциално. Ценностите се трансфораха в фон. Политиката отново се движи от мощ, залагаща на оръжия, запаси, капитали и страхове.
Срещата в Давос внесе спомагателна изясненост за тази груба реалност. Там не се роди нов консенсус, само че бяха демонстрирани безцеремонна словесна експанзия и суматоха. От елити, които усещат завършек на обикновен до неотдавна модел, само че не търсят решения, а със свити сърца печелят време. Свят в междинна фаза - гръмък, конфликтен, рисково абсурден. В който остарялото към този момент не работи, а новото още не е завършено.
В такива интервали напрежението не се разрежда посредством дипломация и контракти, а се тества посредством конфликти и импровизации. В този пейзаж Доналд Тръмп не е особеност, а признак. Той не унищожава реда, просто приказва и работи поради събитието, че редът е в отломки. За някои е комфортно е да го разказват като емоционален, непредсказуем или даже вманиачен. Обяснения от завист, незнание или от интелектуална ленивост.
Истината за мнозина евентуално е неприятна. Той се държи по този начин, тъй като може, тъй като умее и на първо място тъй като събитията го принуждават. Човек вижда това, което знае и прави добре. Тръмп е правил няколко типа бизнес, доста умел е в шоубизнеса, осведомен е с аксиомата „ няма неприятна реклама “. От месец името му участва в близо 80% от политическите материали в международните медии.
Ефект без исторически казус. В свят, удавен в информация, вниманието е липсващ запас. Скандалът не е срив на самоконтрола, а метод за направляване на дневния ред. Спектаклите му се основават върху класическа логичност. Макиавели в „ Принцът “ поучава Владетеля от време на време да наподобява несъизмерим, даже необмислен, с цел да държи съперниците си в непрекъсната неустановеност.
Тръмп го ползва сякаш инстинктивно. Страхът и объркването постоянно са по-ефективни от причините. Към това доста постоянно прибавя и наполеоновската максима: „ Първо влизай в борбата, след това действай съгласно развоя ù, другояче все няма да си подготвен да побеждаваш “. В изискванията на разпаднал се ред и всеобщо комплициране чакането на „ идеалния миг “ е форма на капитулация.
Тази логичност проличава и в самодейността за така наречен „ Съвет за мир “, рекламирана като пробив към помирение в Газа. Мирът не е цел, а лост. Това не е мир, направен посредством баланс сред страните, а рамка, написана във Вашингтон. С авансово заложени правила, висока входна цена и дневен ред в изострен спор с упованията на Израел.
„ Мирът “ се оформя като инструмент за надзор, вложения и геополитическо пренареждане. Така може да притегли по-широко присъединяване, само че пък въздействието на Тел Авив ерозира и несъмнено ще провежда опозиция. Но това е през днешния ден доктрината Донро: крачка-две-три устремно напред, след това една-две обратно, може и три, до момента в който не се реализира прогрес.
Нарича се тръмпизъм. Не е идеология, а тактика за оцеляване. Или Дълга геополитическа игра, отличаваща великите сили. MAGA следва да с схваща по този начин: Съединени американски щати непременно да запазят статута си на свръхсила, въпреки и краткотрайно в смален, защитителен вид.
За задачата да се изградят като военна и икономическа крепост; да стискат крепко всичко, което държат - двете Америки, Тихоокеанския район и подвластните елементи от Европа; да лимитират разхищението на запаси в „ универсални задачи “ и да преминат в дейна идеологическа и икономическа защита. Стратегия на изчакване и прегрупиране - подготовка за последващо използване на теория вид „ Монро “.
Историята придава на този модел плът. Съединени американски щати стартират като тринадесет колонии и се уголемяват посредством войни. Половината територия на предходното Мексико през днешния ден е една трета от територията на Съединени американски щати. По-често е ставало посредством покупки и посредством контракти, които при опция не са спазвани. С индианските племена са подписани над 370 контракта за земи и надзор, от които май не е изпълнен нито един.
Не произнасяме морални присъди, предлагаме исторически обстоятелства. Държавите би трябвало да съхраняват стратегически темперамент, народите да имат историческа памет. Тръмпизмът не е отклоняване, а връщане към изходния код на американската държавност. Това е тяхното. Прагматизъм без сантимент и морал, зависещ на оцеляването.
Затова е рискова илюзията в Евросъюза и другаде, че с отдръпването на Тръмп този модел ще изчезне. Напротив. Тръмп е на 79, само че тръмпизмът ще го надживее. След него може да не дойдат по-шумни персони, а много по-тихи. Не шоумени или бизнес магнати ще повика Времето, а технократи със същите цели, само че с повече дисциплинираност и по-малко думи.
Ако се мисли в категориите на доктрината Монро от XIX век, настоящето държание на Белия дом е разбираемо изцяло, в категорията на „ Донро “ обаче - не е. Значи Напред към предишното! Пътьом се дава урок и на Русия по какъв начин би трябвало да се държи с неблагодарната и лицемерна Европа. Тhe Wall Street Journal: „ Путин ликува, Русия триумфално следи, по какъв начин Алиансът се раздира от проблемите си. “ Падащия блъсни в гърба!
А презморски територии има освен Дания, може и тях да хареса чичо Сам. Ами в случай че на следващия ден Москва удари по масата и изиска да се съблюдават Хелзинкските съглашения от 1980 година, където е записано, че границите в Европа са нерушими? Ето за какво през днешния ден се постанова цялостен отвод от всички съглашения след ВСВ, в това число и наложеното точно от Вашингтон демократично интернационално право, също Организация на обединените нации и доста други организаци
Ако Тръмп е чук, който троши витрини, наследниците му ще са архитекти, които ще пренареждат постройката от вътрешната страна. Той ще си отиде с края на мандата или по-рано, генетично заложени в американската държавност, методът ще се резервира и обновява. Кризата през днешния ден обаче е доста сериозна, тъй като е систематична, а насреща имат съперници с доста по-дълбок имперски произход.
Канадския министър председател Марк Карни отиде в Китай, с цел да показва изострен геополитически завой и се дистанцира от голямата си взаимозависимост от Съединени американски щати. Поднебесната е извънредно рискова за Щатите с това, че основава изцяло действителни други възможности за други страни. Канада съобщи подготвеност за стратегическо партньорство, за културна замяна, за технологии и разширение на търговията.
А който продължи да приказва за полезности, до момента в който светът към този момент договаря за ползи, рискува да заплати цената първи. Обединена Европа не е в интерес нито на Вашингтон, нито на Москва, нито към този момент и на европейците. Тръмп хитро желае да продаде Украйна на Русия, само че Путин ще я прибере и без него. И наподобява като велика мощ ще упорства и за своя външна страна. Значи за елементи от Европейски Съюз, от НАТО. Ето за какво се постанова в допълнение оскърбление на Европа от страна на Вашингтон - покупко-продажби!
За България този развой не е абстракция. Малките страни страдат най-вече не от конфликта на огромните, а от личните си заблуди. В свят, в който договорите са условни, а лоялността е разход, разчитането на „ братя по оръжие “ или „ лоялни съдружници “ е политическа доверчивост. И Новият ред няма да пита кой е бил прав, а кой е бил квалифициран.
Пътьом се дава урок и на Русия по какъв начин би трябвало да се държи с неблагодарната и лицемерна Европа
Старият международен ред към този момент от рецесия мина в разпад. Онова, с което до неотдавна Европа пренебрежително се перчеше - „ ред, учреден на правила “, през днешния ден е структура от празни думи, кухи институции и ритуали, зад които липсва действителна управляемост. Правилата се цитират, когато са комфортни, и се нарушават, когато е преференциално. Ценностите се трансфораха в фон. Политиката отново се движи от мощ, залагаща на оръжия, запаси, капитали и страхове.
Срещата в Давос внесе спомагателна изясненост за тази груба реалност. Там не се роди нов консенсус, само че бяха демонстрирани безцеремонна словесна експанзия и суматоха. От елити, които усещат завършек на обикновен до неотдавна модел, само че не търсят решения, а със свити сърца печелят време. Свят в междинна фаза - гръмък, конфликтен, рисково абсурден. В който остарялото към този момент не работи, а новото още не е завършено.
В такива интервали напрежението не се разрежда посредством дипломация и контракти, а се тества посредством конфликти и импровизации. В този пейзаж Доналд Тръмп не е особеност, а признак. Той не унищожава реда, просто приказва и работи поради събитието, че редът е в отломки. За някои е комфортно е да го разказват като емоционален, непредсказуем или даже вманиачен. Обяснения от завист, незнание или от интелектуална ленивост.
Истината за мнозина евентуално е неприятна. Той се държи по този начин, тъй като може, тъй като умее и на първо място тъй като събитията го принуждават. Човек вижда това, което знае и прави добре. Тръмп е правил няколко типа бизнес, доста умел е в шоубизнеса, осведомен е с аксиомата „ няма неприятна реклама “. От месец името му участва в близо 80% от политическите материали в международните медии.
Ефект без исторически казус. В свят, удавен в информация, вниманието е липсващ запас. Скандалът не е срив на самоконтрола, а метод за направляване на дневния ред. Спектаклите му се основават върху класическа логичност. Макиавели в „ Принцът “ поучава Владетеля от време на време да наподобява несъизмерим, даже необмислен, с цел да държи съперниците си в непрекъсната неустановеност.
Тръмп го ползва сякаш инстинктивно. Страхът и объркването постоянно са по-ефективни от причините. Към това доста постоянно прибавя и наполеоновската максима: „ Първо влизай в борбата, след това действай съгласно развоя ù, другояче все няма да си подготвен да побеждаваш “. В изискванията на разпаднал се ред и всеобщо комплициране чакането на „ идеалния миг “ е форма на капитулация.
Тази логичност проличава и в самодейността за така наречен „ Съвет за мир “, рекламирана като пробив към помирение в Газа. Мирът не е цел, а лост. Това не е мир, направен посредством баланс сред страните, а рамка, написана във Вашингтон. С авансово заложени правила, висока входна цена и дневен ред в изострен спор с упованията на Израел.
„ Мирът “ се оформя като инструмент за надзор, вложения и геополитическо пренареждане. Така може да притегли по-широко присъединяване, само че пък въздействието на Тел Авив ерозира и несъмнено ще провежда опозиция. Но това е през днешния ден доктрината Донро: крачка-две-три устремно напред, след това една-две обратно, може и три, до момента в който не се реализира прогрес.
Нарича се тръмпизъм. Не е идеология, а тактика за оцеляване. Или Дълга геополитическа игра, отличаваща великите сили. MAGA следва да с схваща по този начин: Съединени американски щати непременно да запазят статута си на свръхсила, въпреки и краткотрайно в смален, защитителен вид.
За задачата да се изградят като военна и икономическа крепост; да стискат крепко всичко, което държат - двете Америки, Тихоокеанския район и подвластните елементи от Европа; да лимитират разхищението на запаси в „ универсални задачи “ и да преминат в дейна идеологическа и икономическа защита. Стратегия на изчакване и прегрупиране - подготовка за последващо използване на теория вид „ Монро “.
Историята придава на този модел плът. Съединени американски щати стартират като тринадесет колонии и се уголемяват посредством войни. Половината територия на предходното Мексико през днешния ден е една трета от територията на Съединени американски щати. По-често е ставало посредством покупки и посредством контракти, които при опция не са спазвани. С индианските племена са подписани над 370 контракта за земи и надзор, от които май не е изпълнен нито един.
Не произнасяме морални присъди, предлагаме исторически обстоятелства. Държавите би трябвало да съхраняват стратегически темперамент, народите да имат историческа памет. Тръмпизмът не е отклоняване, а връщане към изходния код на американската държавност. Това е тяхното. Прагматизъм без сантимент и морал, зависещ на оцеляването.
Затова е рискова илюзията в Евросъюза и другаде, че с отдръпването на Тръмп този модел ще изчезне. Напротив. Тръмп е на 79, само че тръмпизмът ще го надживее. След него може да не дойдат по-шумни персони, а много по-тихи. Не шоумени или бизнес магнати ще повика Времето, а технократи със същите цели, само че с повече дисциплинираност и по-малко думи.
Ако се мисли в категориите на доктрината Монро от XIX век, настоящето държание на Белия дом е разбираемо изцяло, в категорията на „ Донро “ обаче - не е. Значи Напред към предишното! Пътьом се дава урок и на Русия по какъв начин би трябвало да се държи с неблагодарната и лицемерна Европа. Тhe Wall Street Journal: „ Путин ликува, Русия триумфално следи, по какъв начин Алиансът се раздира от проблемите си. “ Падащия блъсни в гърба!
А презморски територии има освен Дания, може и тях да хареса чичо Сам. Ами в случай че на следващия ден Москва удари по масата и изиска да се съблюдават Хелзинкските съглашения от 1980 година, където е записано, че границите в Европа са нерушими? Ето за какво през днешния ден се постанова цялостен отвод от всички съглашения след ВСВ, в това число и наложеното точно от Вашингтон демократично интернационално право, също Организация на обединените нации и доста други организаци
Ако Тръмп е чук, който троши витрини, наследниците му ще са архитекти, които ще пренареждат постройката от вътрешната страна. Той ще си отиде с края на мандата или по-рано, генетично заложени в американската държавност, методът ще се резервира и обновява. Кризата през днешния ден обаче е доста сериозна, тъй като е систематична, а насреща имат съперници с доста по-дълбок имперски произход.
Канадския министър председател Марк Карни отиде в Китай, с цел да показва изострен геополитически завой и се дистанцира от голямата си взаимозависимост от Съединени американски щати. Поднебесната е извънредно рискова за Щатите с това, че основава изцяло действителни други възможности за други страни. Канада съобщи подготвеност за стратегическо партньорство, за културна замяна, за технологии и разширение на търговията.
А който продължи да приказва за полезности, до момента в който светът към този момент договаря за ползи, рискува да заплати цената първи. Обединена Европа не е в интерес нито на Вашингтон, нито на Москва, нито към този момент и на европейците. Тръмп хитро желае да продаде Украйна на Русия, само че Путин ще я прибере и без него. И наподобява като велика мощ ще упорства и за своя външна страна. Значи за елементи от Европейски Съюз, от НАТО. Ето за какво се постанова в допълнение оскърбление на Европа от страна на Вашингтон - покупко-продажби!
За България този развой не е абстракция. Малките страни страдат най-вече не от конфликта на огромните, а от личните си заблуди. В свят, в който договорите са условни, а лоялността е разход, разчитането на „ братя по оръжие “ или „ лоялни съдружници “ е политическа доверчивост. И Новият ред няма да пита кой е бил прав, а кой е бил квалифициран.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ