Няма щастие без отговорност - ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
Всеки от нас се досеща, че в случай че не желае да бъде марионетка, подвластна на сили, които не схваща (или може би не желае да разбере), трява да вдигне очи към хоризонта и да откри възвишена цел, която да осмисли живота му.
Колкото по-голяма е отговорността, която сте подготвени да поемете на плещите си, толкоз по-смислен става животът ви.
Това е по този начин, тъй като се ръководите от откровено предпочитание да вършиме по-добър света към вас. Защото към този момент ограничавате ненужното страдалчество. Мотивирате останалите с дейности и с думи. Малко по малко изкоренявате злото и в своето сърце, и в сърцата на другите.
Зидарят може да се усъмни в изгодата от работата си, която изисква монотонно да реди тухлите една по една. А може би реденето на тухли е освен това от това. Може би по този метод той строи стена. А стената е част от постройка. Сградата може да е катедрала. А презназначението на една катедрала е да служи за възхвала на най-висшето положително. При това състояние с всяка положена тухла зидарят се допира до божественото.
Ако нещата, които вършиме ден след ден, ви се костват незначителни, значи сте на неверен път и не строите вярната катедрала. С други думи, не се задачите задоволително високо.
Защото, в случай че беше по този начин, вашата задоволително висока цел щеше да ви дава чувство за смисъл и всяка компликация, всяко лишаване щеше да си заслужава.
Да преследвате смислена цел, значи да живеете същински, да сте погълнати от живота. Това е верният път.
Най-дълбокото и непогрешимо инстинктивно чувство за смисъл – в случай че не е накриво от прегрешението и самозаблудата (няма по какъв начин да се каже по различен начин) – се демонстрира, когато вървите по пътя на най-чистото положително.
Усещането за смисъл е сигурен знак, че сте поели по този път.
