На 22.06.1898 г. се ражда един човек, който има какво

На 22.06.1898 година се ражда един човек, който има какво да опише – Ерих Мария Ремарк . На тридесет години написа автобиографичното си произведение „ На Западния фронт нищо ново “, което става една от най-големите сензации в историята на литературата.

Романът стартира с изречението: „ Тази книга не е нито обвиняване, нито изповед. Тя е единствено опит да се опише за едно потомство, унищожено от войната – въпреки и оживяло от нейните снаряди. “

Фразата „ На Западния фронт нищо ново “ е рутинно известие за мъртвило по време на военни дейности. Ремарк я употребява като заглавие на книгата си в подигравателен смисъл, тъй като тя разказва таман противоположното – боязън, смут и мъчителното схващане за невъзможността да се оцелее.

Ето ме, заставам пред вас и би трябвало да ви бъда преподавател и ментор.

Но на какво да ви науча?

Да ви кажа, че след 20 години ще сте изсушени и осакатени, че ще затрият най-волните ви пориви и безжалостно ще ви тласнат към незначителност.

Да ви опиша, че образованието, културата, науката не са нищо друго с изключение на ужасяваща подигравка, до момента в който хората водят война един против различен с газ, желязо, барут и огън в името на бога и човечността.

На какво да ви науча, дребни същества, вас, които единствени сте запазили чистотата в тези страшни години?

На какво мога да ви науча?

Да ви кажа по какъв начин се издърпва капсула на ръчна граната и по какъв начин се мята против хора?

Да ви покажа по какъв начин се пробожда човек с щик, по какъв начин се пребива с приклад или заколва с лопата?

Да ви показвам по какъв начин дулото се насочва против такова необяснимо знамение като дишаща гръд, пулсиращи бели дробове, живо сърце?

Да ви опиша какво е тетанусен паралич, раздран гръбначен мозък, отвеян череп? Да ви опиша по какъв начин наподобяват разпилян мозък, раздробени кости, изсипващи се от корема вътрешности?

Да ви показвам по какъв начин стене ранения в корема, по какъв начин хърка ранения в дробовете, по какъв начин свисти гърлото на ранения в главата?

Нищо повече не зная! Нищо повече не съм научил!

Или да ви заведа до сиво-зелената карта насреща, да прекарам пръст по нея и да ви кажа, че тук е била убита любовта?

Да ви обясня, че книгите в ръцете ви са уловки, с които примамват безхитростните ви души в гъсталака от фрази и в телените мрежи на фалшифицираните понятия?

Ето ме, заставам пред вас очернен, отговорен и би трябвало да ви помоля: останете каквито сте и не позволявайте да злоупотребят с топлата светлина на детството, да я трансфорат в горещ пламък на омразата!

Челата ви към момента са облъхнати от повея на невинността – по какъв начин да ви изучавам! Мен към момента ме преследват кървавите сенки от предишното – по какъв начин да дръзна да ви доближа!

Нима първо не би трябвало още веднъж да стана човек?

Виждам, че нации биват хвърляни един против различен и се избиват безсмислено, несвястно, неуместно, безропотно, почтено.

Виждам, че най-умните мозъци на света изнамират оръжия и думи, с цел да създадат всичко това още по-изтънчено и по-дълготрайно. И дружно с мен го виждат всички хора на моята възраст, тук и от другата страна, в целия свят, дружно с мен го претърпява цялото мое потомство.

Колкото безсмислено е всичко, което в миналото е било писано, вършено, въображаемо, щом това е допустимо!

Всичко би трябвало да е неистина и празен звук, веднага като културата на хилядолетия не е могла да попречи да се проливат тия реки от кръв, да съществуват тия зандани за измъчване на стотици хиляди.

Вече съм го забелязал: ужасът е търпим, до момента в който се свиваш и не го гледаш в очите – почнеш ли да размишляваш върху него, убива.

Колко тъга може да се таи в тия две мънички петънца, които могат и с пръст да се закрият – очите.

Години наред наше занятие беше да убиваме – то бе първата ни специалност в живота.

Това, което знаем за живота, се свежда до гибелта.

Инфо: lunatic.bg