Всеки от нас рано или късно се сблъсква с въпроси

Всеки от нас рано или късно се сблъсква с въпроси за гибелта и какво се случва, откакто тялото ни спре да действа.

Скорошни изследвания, извършени в канадско поделение за интензивно лекуване, хвърлят светлина върху мистериозни аспекти на този развой.

Според проучванията мозъчната интензивност на пациентите е траяла седем минути, откакто животоподдържащата им система е била изключена и лекарите са ги оповестили за клинична гибел.

Дори когато сърцето спре да бие и тялото спре да се движи, мозъкът продължава да „ работи “ на своето равнище.

Д-р Сам Парниа, който е експерт в проучването на гибелта, акцентира значими аспекти на това проучване. Той показва, че идната значима стъпка за учените е да разработят способи за наблюдаване на мозъчната интензивност по време на прехода от живот към гибел.

Такива познания могат да оказват помощ за възстановяване на качеството на реанимацията и да предотвратят увреждане на мозъка по време на сърдечно възобновяване.

Изследователите също по този начин означават, че прекарването на гибелта на всеки пациент може да бъде неповторимо. Хората, претърпели сърдечен арест, от време на време разказват нови умствени качества и неповторими усещания. Тези събития ни дават нова вероятност за природата на живота и гибелта.

Изследването също по този начин удостоверява, че съзнанието може да продължи да действа даже след сърдечен арест, когато мозъкът е на ръба на гибелта.

Това значи, че съзнанието на човек може да остане интензивно даже в случай че мозъкът работи единствено няколко минути. В резултат на това пациентите могат да преживеят момента, в който са оповестени за мъртви, и даже да чуят медицински личен състав да приказва за това.

Друго удивително изобретение е, че някои хора могат да преживеят голям брой смъртни случаи и прераждания. Това ни предизвестява да не считаме точния миг на гибелта за финален.

Проучването също по този начин проучва в детайли какво се случва в човешкия мозък във всяка от седемте минути след гибелта. От спомените от детството до размишленията върху характера и взаимоотношенията, всяка минута има своето влияние върху съзнанието на умиращия човек.

Един от откривателите, Раджалакшми Тевар, допуска, че първата минута след гибелта може да е време на искреност и мемоари за най-топлите моменти от живота. След това идват мемоари от детството, първите игри и другари.

Третата минута е отдадена на любовта и околните връзки, а четвъртата на моментите на самотност. Петата минута съставлява мемоари за прелестни моменти от живота, а шестата минута разрешава на човек да оцени своя темперамент и взаимоотношения с другите.

Тези открития ни дават нови прозрения за процеса на гибелта и природата на човешкото схващане.

Те също по този начин акцентират нуждата от по-нататъшни проучвания в тази област и създаването на нови способи за подкрепяне на хората, претърпели сърдечен арест, с цел да създадат процеса по-малко плашещ и по-разбираем.

Инфо: blitz.bg