Всичко за Плодовата муха
Всеки, който се е опитвал да убие досадната муха бръмчаща вкъщи, знае какъв брой е мъчно това. Със своите светкавични реакции тези инсекти заобикалят множеството опити да бъдат убити или прогонени.
Между всички безкрайни типове мухи има една, която е необикновен пакостник и в това време има необикновено огромна принос към науката по редица проблеми, засягащи индивида. Това е един напълно малък представител на фамилията на мухите - плодовата мушица, която назоваваме още винарка, а учените - дрозофила. Често пъти тези гадинки могат да бъдат открити към купите с развалени плодове, а домакините търсят метод за справяне с плодовите мухи, защото сходно на хлебарките, молците, бълхите и въшките, те са нежелателен посетител.
Миниатюрното насекомо е необикновено творение. Може да трансформира посоката си сходно на изтребител, единствено за една част от секундата. Още с раждането си това едвам видимо насекомо е първокачествен авиатор. Професор Майкъл Дикинсън, който учи дребните представители на фамилията, споделя, че плодовата мушица е като бебето в пилотска кабина на военен аероплан, само че знае по какъв начин да го ръководи.
Изследователите, снимали полета на плодовата мушица и открили, че тя размахва крила 200 пъти в секунда, само че единствено един обсег е задоволителен, с цел да смени посоката на полета си и да избегне заплахата.
Времето, което им е нужно, с цел да реагират при опасност е 50 пъти по-бързо, в сравнение с човек мига. Това мъничко създание прави комплицирани калкулации за доста малко време и дефинира както заплахата, по този начин и метода за нейното отбягване.
Как микроскопичният мозък на плодовата муха реализира това е инженерна мистерия, която откривателите желаят да разрешат. Дали акробатичните качества на това дребно творение са резултат на еволюция, или просто природата демонстрира образно какъв брой популярен създател е, е въпрос, на който всеки самичък може да потърси задоволяващия го отговор, откакто се запознае с дребната плодова мушица.
Класификация на плодовата мушица
Плодовата мушица е тип дребно насекомо от разреда на двукрилите, които се отнасят към фамилията Drosophilidae. Латинското название на типа е Drosophila melanogaster. Разговорно е позната като плодова мушица, винарка, оцетна мушица.
Всички представители могат да бъдат следени към гниещи плодове. Джибрите са класическото място, към което се вижда рой от тях.
Има над 1500 типа плодови мухи в света. По-голямата част могат да бъдат следени в тропическите региони по целия свят. Най-известната е Drosophila melanogaster. Тя се употребява за проучване на генетиката и биологичното развиване.
Характеристика на плодовата мушица
Плодовата мушица е характерен образец за дребно насекомо. Нейният размер е единствено 2-3 милиметра. Дрозофилата има червени очи, въпреки че се срещат и разновидности с бели очи, а самата тя е жълто- кафява на цвят, от време на време и сива и има напречни черни пръстени по корема.
Има добре изразен сексуален диморфизъм - женската е по-голяма от мъжката. Мъжките, като се изключи че са по-мънички, са и по-тъмни на цвят. Те се отличават и с набора си от косъмчета към органите за възпроизвеждане, които употребяват за закрепване по време на чифтосването при плодовите мухи.
Женските се разграничават и по яйцеполагалото, което имат. При натискане по коремчето то се демонстрира.
Крилата на плодовите мухи са естествени като на останалите типове мухи, само че плодовите са образец за съвършено хвърчене.
Особености на виталния цикъл на плодовата мушица
Най-характерната специфичност на виталния цикъл на плодовата муха е, че е доста къс, само че пък в подмяна на това тези микроскопични инсекти са доста плодовити. Годишно те дават до 13 генерации.
Това се дължи на огромната биологична гъвкавост и приемливост на типа към всевъзможни условия на климата и забележителен капацитет да се популяризира, главно посредством инфектирани плодове. Огромният брой на гостоприемниците - към 90 типа културни и диворастящи растения, които се срещат в България, предизвиква обилни стопански вреди на зреещите плодове.
Жизненият цикъл на плодовата мушичка стартира след мъжко и женско ухажване и чифтосване. В този интервал мъжките се събират в групи, наоколо до евентуалните региони, където женските снасят яйца. След чифтосване женските намират гниещи плодове, растения или гъбички, както и някаква загнила органична материя, върху която да снесе яйцата си.
Броят на яйцата е друг, от единични до няколко, според от типа плодова мушица, местообитанието и екологичните условия. Яйцата са планувани да се разположат покрай бактерии, които се развиват върху гниещите материи. Те са храна за разрастващите се ларви.
Ембрионът стартира да се развива навътре в яйцето, незабавно откакто е било положено. Първият етап - ларвата, се развива в границите на един до три дни. Щом е подготвена, тя излиза от яйцето и незабавно стартира да се храни.
В рамките на 10 дни ларвите се намират в плода и това форсира процеса на неговото изгниване. След това се раждат младите човеци.
Целият витален цикъл при дрозофилите трае към 30 дни и се прави при температури от 28-29 градуса, които са оптималните. Ако температурата падне под 17 градуса, мъжките стават стерилни, а в случай че се повиши над 30 градуса всички плодови мушици умират. Те ни могат да преживеят по-високи температури.
Когато мигрират от гниещи към пресни плодове, свежият плод се покрива с петна в границите на 5-6 часа. Увреждането на питателните артикули не е единствената щета от плодовата мушица. Попадайки в храната, тя провокира стомашни проблеми на индивида, който я употребява.
Приносът на плодовите мушици към науката
Дрозофилата е извънредно комфортна за генетични проучвания по няколко аргументи. Нейното размножаване в лабораторни условия е бързо и елементарно и ученият, който ги следи, има опция да наблюдава няколко генерации. Освен това размножаването е допустимо най-евтиното измежду животинските типове като зайци, плъхове, кучета, котки, мишки. Те имат малцина, само че пък едри хромозоми, които са доста подобаващи за наблюдаване.
За първи път Томас Морган открива опциите, които дава плодовата мушица, и открива смисъла на хромозомите като носители на наследствеността.
Тези дребни мушички съдържат 75 % от човешките гени. Около 60 % от познатите болести на индивида са разпознати в генетичния код на плодовата мушичка. Половината от протеините поредно имат и бозайниците, заради което плодовата муха е най-хубавия пробен модел за генетични проучвания.
Точно на нея изискуем информацията и лечението на Паркинсоновата болест, Алцхаймер, диабета, рака, имунните нарушавания и даже наркозависимостите.
Дори сънят на дрозофилата има доста общи черти с този на хората и по тази причина качеството на съня се изследва, като се мери какъв брой постоянно мушиците се будят. Те спят през нощта и през деня са дейни, тъкмо като хората.
Колкото и необичайно да наподобява, плодовите мушици могат да се борят. Те го вършат за достъп до храна и до женска. Това държание е познато при всички типове животни, а също и за индивида.
Агресията, проявявана от плодовите мушици, се изследва в лабораторни условия, като учените следят кои елементи на мозъка се задействат, когато мушиците се бият. Това е опция науката да разбере по-добре човешките прочувствени положения. Частите от мозъка, които остават дейни, при положение на гняв могат да оказват помощ при създаване на лечения за психическите болести у индивида.
Някои забавни обстоятелства за плодовата мушица
Мъжките плодови мушици употребяват антиафродизиаци, с цел да понижат половия интерес на женските към противниците и по този начин да обезпечат личния си триумф.
Мъжките плодови мушици внасят в тялото на женската дружно със спермата и протеини, които разрешават на партньорката да складира спермата и да снася яйца по-бързо, а в това време понижават половото предпочитание към други сътрудници.
Един сперматозоид на плодовата мушица е по-дълъг 5, 8 милиметра, а самата плодова мушица е 3 милиметра.
Дрозофилата е единственото животно, което употребява алкохол непринудено поради резултата от него. Тя е и единствения представител на животинското царство, който наподобява в това отношение на индивида. Вероятно това се дължи на общите ни гени.
