Люлеенето улеснява съня и подобрява паметта
Всеки, който в миналото е приспивал малко дете или е задрямал в нежно клатещ се хамак, ще удостовери, че лекото люшкане прави по-лесно заспиването. Две нови изследвания, докладвани в Current Biology на 24 януари, едно извършено при младежи, а другото при мишки, прибавят доказателства за необятните изгоди от разклащащото придвижване по време на сън.
В реалност, изследванията при хора демонстрират, че люлеенето освен води до по-добър сън, само че също по този начин усилва консолидацията на паметта по време на сън.
„ Добър нощен сън значи да заспите бързо и по-късно да спите през цялата нощ “, споделя Лорънс Байер от Университета в Женева, Швейцария.
„ Нашите доброволци – даже и да спят добре – заспиваха по-бързо, когато леглата им се люлееха и имаха по-дълги интервали на по-дълбок сън, свързани с по-малко възбуди през нощта. Така демонстрираме, че люлеенето е положително за съня. “
В предходно изследване Байер и сътрудниците му демонстрираха, че непрестанно разлюляване по време на 45-минутна сънливост оказва помощ на хората да заспиват по-бързо и да спят по-здраво.
В новото проучване, водено от Лоурънс Байер и Софи Шварц от Университета в Женева, Швейцария, те изследват резултатите от люлеенето по време на сън и обвързваните с него мозъчни талази през нощта.
Изследователите са присъединили 18 здрави млади възрастни, с цел да преминат мониторинг на съня в лабораторията. Първата нощ е била предопределена, с цел да свикнат да спят там. След това опитът включвал през едната нощ доброволците да спят на леко клатещо се легло, а другата – на идентично легло, което не се движи.
Данните демонстрират, че участниците са заспивали по-бързо, до момента в който се люшкат. Веднъж заспали, те също прекарвали повече време в сън, без бързо придвижване на очите, спели по-дълбоко и се събуждали по-малко.
След това откривателите желали да знаят по какъв начин по-добрият сън въздейства върху паметта. За да се оцени консолидацията на паметта, участниците изучавали двойки думи. След това откривателите измервали точността при припомнянето на тези сдвоени думи в една вечерна сесия в съпоставяне със сесия идната заран, когато се разсънят. Те разкрили, че хората са се справяли по-добре на утринния тест, когато са били полюшвани по време на сън.
Допълнителни изследвания демонстрират, че люлеенето въздейства върху мозъчните съмнения по време на сън. Учените са открили, че люлеенето провокира заслепение на характерни мозъчни съмнения на не-бърз сън при придвижване на очите (бавни съмнения и движения).
Учените откриват, че непрекъснатото люшкане е помогнало да се синхронизира невронната интензивност в таламо-кортикалните мрежи на мозъка, които играят значима роля, както в консолидацията на съня, по този начин и на паметта.
Второто проучване е върху мишки и е осъществено от екип воден от Пол Франкен от Университета в Лозана, Швейцария. Това е първо изследване, което проучва дали люлеенето въздейства върху съня и на други типове, с изключение на хората. Изследователите са употребявали търговски шейкъри, с цел да клатят клетките на мишките, до момента в който те спят.
При тези опити учените откриват, че най-хубавата периодичност на люшкане при мишките е била четири пъти по-бърза, в сравнение с при хората. Проучванията на откривателите изрично демонстрират, че люлеенето понижава времето, належащо за заспиване и усилва времето за сън при мишки, както при хората. Въпреки това, мишките не са дали доказателства, че спят по-дълбоко при люшкане.
Изследователите допускат, че резултатите от люлеенето върху съня са свързани с ритмична стимулация на вестибуларната система, сензорната система, която способства за възприятието за баланс и пространствена ориентировка. За да изследват тази концепция при мишките, учените употребявали животни, чиито вестибуларни системи били нарушени от не функциониращи отолитни органи, намиращи се в ушите им. Проучванията демонстрират, че мишките, които нямат работещи добре отолитни органи, не изпитват удобни резултати от люлеенето по време на сън.
Взети дружно, двете изследвания „ дават нови прозрения за неврофизиологичните механизми, лежащи в основата на резултатите от стимулацията с люшкане при сън “, пишат Байер и сътрудници. Резултатите могат да бъдат от голяма важност за създаването на нови подходи за лекуване на пациенти с бодърствуване и разстройства на настроението, както и за възрастни хора, които постоянно страдат от неприятен сън и нарушавания на паметта.
Изследователите настояват, че в бъдещата работа ще бъде от значително значение да се проучат точните по-дълбоки мозъчни структури, които вземат участие в резултатите от люлеенето върху съня.
„ Текущите принадлежности, като оптогенетика, могат да ни оказват помощ да разберем кои структури, или даже невронни популации получават тласъка от отолитовите органи с цел да го трансферират по-нататък към структурите на веригата на съня “, споделя Франкен.
„ Картографирането на мрежата за връзка сред двете системи ще обезпечи главно схващане, както и нови клинични цели за справяне с нарушавания на съня и бодърствуване, “ изяснява Франкен.
Публикувано в изданието ScienceDaily.
