Двубоят „шмайзер“ – „шпагин“
Всеки, който е гледал филми за Втората международна война, безспорно е виждал на екрана прословутия немски автомат, именуван разговорно „ шмайзер “. Всъщност, това е картечният револвер MP 38/40 – дълбока трансформация на автомата VMP1925, основан през 1925 година от немският оръжейник Хайнрих Фолмер.
Когато нацистка Германия почнала да възвръща армията си за бъдещата война, нейното командване си спомнило за смисъла на картечните револвери като преуспяващ тип оръжие в идните бойни дейности. Така се появил MP 38/40. Бойното си кръщение картечният револвер (разликата от автомата е, най-общо казано, че стреля с пистолетни патрони) получил в Испанската революция (1936-39 г.). По-късно той бил модифициран от различен немски оръжейник – Хуго Шмайсер, в чест на който бил наименуван с по-популярното си наименование.
Въпреки обстоятелството, че обликът на „ шмайзера “ MP 38/40 се е вкоренил надълбоко в всеобщата просвета като съвсем единственото оръжие на бойците от Вермахта, на процедура нещата са много по-различни.
Основното оръжие на немската войска през Втората международна война била магазинната карабина Mauser 98k. Но, несъмнено, на екрана „ шмайзерът “ наподобява по-ефектно, по тази причина и по-често го виждаме във филмите – което несъмнено е във щета на историческата истина. Съотношението сред автоматите и пушките в немските войски било почти 1 до 10 в интерес на пушките. Картечният револвер бил употребен най-вече в специфични елементи – диверсионни, десантни, щурмови, както и от екипажите на бойни машини и охранителни отряди.
Преди Втората международна война Червената войска също към този момент имала собствен автомат – ППД (Пистолет-пулемет Дегтярева, картечен револвер на Дегтярьов), който бил създаден при започване на 1930-те години. Той обаче имал редица дефекти, които му попречили да стане в действителност всеобщо оръжие. Затова през 1940 година на конструкторите било предоставено да разработят картечен револвер, непосредствен като структура до ППД, само че в това време приспособен за серийно произвеждане. Задачата на оръжейниците била да не влошат тактико-техническите данни на оръжието, само че в това време да създадат автомата задоволително на ниска цена и елементарен за сглобяване. Така на 21 декември 1940 година се появил именитият ППШ (пистолет-пулемет Шпагина) – създаден от конструктора Георгий Семьонович Шпагин.
За разлика от „ шмайзера “, „ шпагинът “ през цялото време претендирал за в действителност всеобщо оръжие на сухопътните сили. По-късният опит на руските подразделения с автоматчици през Великата Отечествена война потвърдил безспорното преимущество на пехотата, изцяло въоръжена с автоматизирани оръжия. До края на войната към 55% от всички бойци на Червената войска били към този момент с този автомат.
Основният минус на „ шмайзера “ MP 38/40 били боеприпасът, определен за него. Патронът с диаметър 9×19 мм за револвер Parabellum има, меко казано, съмнителни балистични качества. Куршумът е с ниска начална скорост. Поради огромната повърхност на челно противодействие, тя не може да надвиши 400 м/сек. Това от своя страна се отразява неподходящо на ефикасната далекобойност.
Вторият значим минус на MP 38/40 е ергономиката, която надалеч не е най-хубавата. Прикладът също прибавя лъжица катран в кацата с мед. От една страна, сгъваемият приклад прави оръжието доста плътно – което е много комфортно и практично. Но шарнирът на приклада на „ шмайзера “ бързо се износва, а това се отразява отрицателно на точността на стрелбата при прицелен огън.
Освен това, бойците на вермахта напряко мразели автомата поради баналната липса на кожух за цевта – след по-продължителна пукотевица тя толкоз се нагорещява, че просто не е допустимо да се държи без ръкавица.
Но, по този начин или другояче, MP 38/40 е положително оръжие, с елементарна и надеждна структура (която по никакъв метод не отстъпва на руския ППШ). Много дефекти били „ изгладени “ в следващи модификации през военните години. „ Шмайзерът “ се употребявал в разнообразни страни по света чак до 1970-те години.
По редица характерности „ шпагинът “ печели в съпоставяне със своя съперник от Германия. Ефективният обхват на пукотевица доближава 200 метра против 100-120 метра за MP 38/40. Съветският автомат има доста по-добра ергономика макар, че тежи повече – 5,3 кг против 4,8 кг със зареден пълнител, и надалеч не е толкоз стилен.
По отношение на скорострелността „ шпагинът “ също води пред своя „ сътрудник “ – 1000 изстрела в минута против 600-800 в другите модификации на „ шмайзера “. Като потенциал на пълнителя съпоставяне просто не може да има: 71 патрона за руския автомат против 32 за немския. Освен това, се почиства доста по-лесно.
Недостатъците на „ шпагина “ са сложна промяна на пълнителя, незадоволително благонадежден предпазител и нараснал риск от случаен изстрел при рухване върху твърда повърхнина. Друг минус е, че в мрачевина е доста елементарно да се разпознае „ шпагина “ по присъщия троен пламък (наподобява звездата на „ мерцедес “), който излиза от дулото при пукотевица.
Освен това, руският автомат е доста гръмък. Боец, който стои настрана от автоматчика на 2-3 метра, като нищо може да получи пръсване на тъпанчето.
