Проф. Ханс Форлендер: В Берлин ще управлява или коалиция „светофар”, или коалиция „Ямайка”
Всеки желае да живее в политически постоянна страна. За германците приемствеността в политиката е изключително значима. Доказват го 16-те години на Ангела Меркел като канцлер. В неделя обаче германците няма да могат да гласоподават за „ Mutti “ и търсят нейния най-хубав заместител. Дали това е съпартиецът ѝ Армин Лашет или вицеканцлерът й Олаф Шолц, няма да разберем скоро. След изборите предстоят мъчителни съдружни договаряния.
Коалицията допуска взаимни отстъпки, а компромисите водят до разочарования. Отминаха времената, когато огромните партии - християндемократи и социалдемократи - решаваха изборите между тях. Но огромните партии от дълго време не са огромни, две партии към този момент не са задоволителни за сформиране на ръководеща коалиция, и в Германия ще ръководи тройна коалиция. Но коя?
В взаимозависимост от спечелилия в Берлин ще ръководи или коалиция „ светофар ”, или коалиция „ Ямайка ”, сподели за БНР политологът проф. Ханс Форлендер.
Аналогията е обвързвана с партийните цветове. Коалиция „ светофар ” - алено, жълто, зелено - е държавно управление на социалдемократическата партия с сътрудници либералите и Зелените. А наименованието „ Ямайка ” е заимствано от националното знаме на карибската страна черно, жълто и зелено, и разказва водена от консервативния блок ХДС/ХСС коалиция още веднъж с либералите и Зелените. Но съгласно проф. Форлендер има още една опция, която на финалната права преди утрешния избор провокира доста разногласия - коалиция на социалдемократите със Зелените и с Левицата - партия, която частично наследи някогашните комунисти в Германска демократична република и има противоречиви позиции за бъдещето на НАТО и присъединяване на Германия в мироопазващи интервенции по света.
„ Тази коалиция теоретично е допустима, както и държавно управление на социалдемократите със Зелените и с безмълвното единодушие на Левицата. Така бъдещото държавно управление зависи с изключение на от спечелилия, и от либералите -коя от двете огромни партии -социалдемократи и християндемократи -ще им насочи по-добро предложение за взаимно ръководство “.
Коалиция „ светофар ” - социалдемократи, либерали и Зелени - би трябвало обаче да преодолее съществени трудности, преди да подпише съглашението за ръководство на Германия. Между либералите и Зелените съществуват релативно огромни разлики в разбиранията им, по какъв начин да се реализира климатичен неутралитет и по какъв начин да се възвърне стопанската система след Covid рецесията.
Кандидатът на социалдемократите за канцлер Олаф Шолц, който сега е финансов министър, не изключва повдигането на някои налози, а водачът на либералите Кристиян Линднер, който доста би желал да наследи Шолц като финансов министър, е изрично срещу. Проф. Форлендер може да си показа Линднер като финансов министър в идващото държавно управление, само че с канцлер Армин Лашет. Възможно ли е консерваторът да загуби изборите, и все пак да стане канцлер?
„ Лашет ще употребява всяка опция да стане канцлер. В противоположен случай ще се трансформира в провален политик, ще би трябвало да си подаде оставката като ръководител на ХДС, а евентуално и като министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия. Лашет би трябвало да завоюва изборите, с цел да не допусне самоизтребление на ХДС, което би последвало при изборна загуба. Спасителният вид за него е обединението „ Ямайка “с либералите и Зелените. Зелените обаче в последно време показват непосредственост със социалдемократите, тъй че няма да е елементарно “.
Ден преди изборите обаче Армин Лашет продължава да изостава в анкетите. Социолозите регистрират лек растеж в доверието към неговите консерватори, само че не и към него персонално. Според политолога проф. Ханс Форлендер съперникът му Олаф Шолц натрупа рейтинг поради позволените неточности по време на предизборната акция, само че и още преди този момент, по време на мъчителните избори на партиен водач на мястото на отдръпналата се през 2018 година Ангела Меркел. Сега Меркел напуща политиката и тъй като гласоподавателите не могат да я преизберат, ще гласоподават за вицеканцлера и финансов министър Шолц като добре прочут политик, проучва проф. Форлендер:
„ Във времена на рецесии и неустановеност, каквито изживяваме сега, хората са склонни да поддържат познатото, да търсят непоклатимост и предвидимост. Шолц е прагматик, разумен политик, умее да се управлява. И може би в някаква степен символизира продължението на политиката на Меркел. Шолц заложи навръх това в акцията си, тъй като осъзнава, че приемствеността ще подейства успокоително на гласоподавателите в един доста комплициран свят.
Освен това тази предизборна акция е мощно фокусирана върху водещите претенденти. Видяхме, по какъв начин мощна персона може да издърпа партията нагоре и противоположното -как неоснователен претендент може да смъкна рейтинга. По времето на Меркел личността й също беше значима за решението на гласоподавателите. Кандидатът за канцлер постоянно е бил от основно значение, само че в този момент обстановката е по-особена, тъй като за първи път актуалният канцлер не се бори за идващ мандат “.
Непознато за Германия в следвоенната й история е огромният дял на гласоподавателите, които към момента не са решили кого да поддържат в неделя. По последни данни всеки трети ще реши в последния миг за коя партия да гласоподава. Според някои наблюдаващи друга причина за съмнението на германците е политическата непосредственост на тримата водещи претенденти. В разнообразни комбинации техните партии ръководят в коалиция в обособените провинции на Германия. Проф. Ханс Форлендер не е изцяло склонен:
„ Между тримата съществени кандидати има разлики и те си проличаха напълно ясно по време на телевизионните дебати. Разликите са в главните тематики - климат, обществена политика, стопанска система. Но не това прави избора толкоз сложен.
Трудността идва от неналичието на явен порядък в политиката - кой е ръководещ и кой е съпротива? С дребни изключения партиите не са безапелационни в желанията си с кого биха се коалирали след изборите и това носи неустановеност. В тази нова обстановка главните кандидати за канцлерския пост не са изключително безапелационни и е разбираемо, че на гласоподавателите им е мъчно да създадат своя избор “.
Очевидно пред сложен избор са изправени и младите германци - преобладаващата част от колебаещите се са под 35 години. В цяла Европа това потомство се усеща персонално наранено от пандемията - здравословно, обществено и стопански. Чувстват ли се младите германци показани посредством партиите, които се борят за ръководството на страната? Проф. Форлендер:
„ При другите партии е друго. Либералите означават сериозен прилив на млади партийни членове. За Зелените политиката за запазване на климата е водеща и това е най-важната тематика на младежите. Но точно сред либералите и Зелените разликите в политическия метод за решение на климатичната рецесия са най-съществени.
Привържениците на Зелените считат, че пътят е през засилени държавни регулации. А либералите виждат решението в пазарните правила и модерните технологии.
Да не забравяме „ Алтернатива за Германия ” - в някои райони, изключително в Източна Германия, тази крайнодясна партия намира от ден на ден почитатели измежду младите. Но това, което им липсва, е полемика по тематиката за финансирането на пенсиите, а точно обществената сфера е тематика на бъдещето, което касае младите “, споделя политологът проф. Ханс Форлендер, учител в университета в Дрезден.
Коалицията допуска взаимни отстъпки, а компромисите водят до разочарования. Отминаха времената, когато огромните партии - християндемократи и социалдемократи - решаваха изборите между тях. Но огромните партии от дълго време не са огромни, две партии към този момент не са задоволителни за сформиране на ръководеща коалиция, и в Германия ще ръководи тройна коалиция. Но коя?
В взаимозависимост от спечелилия в Берлин ще ръководи или коалиция „ светофар ”, или коалиция „ Ямайка ”, сподели за БНР политологът проф. Ханс Форлендер.
Аналогията е обвързвана с партийните цветове. Коалиция „ светофар ” - алено, жълто, зелено - е държавно управление на социалдемократическата партия с сътрудници либералите и Зелените. А наименованието „ Ямайка ” е заимствано от националното знаме на карибската страна черно, жълто и зелено, и разказва водена от консервативния блок ХДС/ХСС коалиция още веднъж с либералите и Зелените. Но съгласно проф. Форлендер има още една опция, която на финалната права преди утрешния избор провокира доста разногласия - коалиция на социалдемократите със Зелените и с Левицата - партия, която частично наследи някогашните комунисти в Германска демократична република и има противоречиви позиции за бъдещето на НАТО и присъединяване на Германия в мироопазващи интервенции по света.
„ Тази коалиция теоретично е допустима, както и държавно управление на социалдемократите със Зелените и с безмълвното единодушие на Левицата. Така бъдещото държавно управление зависи с изключение на от спечелилия, и от либералите -коя от двете огромни партии -социалдемократи и християндемократи -ще им насочи по-добро предложение за взаимно ръководство “.
Коалиция „ светофар ” - социалдемократи, либерали и Зелени - би трябвало обаче да преодолее съществени трудности, преди да подпише съглашението за ръководство на Германия. Между либералите и Зелените съществуват релативно огромни разлики в разбиранията им, по какъв начин да се реализира климатичен неутралитет и по какъв начин да се възвърне стопанската система след Covid рецесията.
Кандидатът на социалдемократите за канцлер Олаф Шолц, който сега е финансов министър, не изключва повдигането на някои налози, а водачът на либералите Кристиян Линднер, който доста би желал да наследи Шолц като финансов министър, е изрично срещу. Проф. Форлендер може да си показа Линднер като финансов министър в идващото държавно управление, само че с канцлер Армин Лашет. Възможно ли е консерваторът да загуби изборите, и все пак да стане канцлер?
„ Лашет ще употребява всяка опция да стане канцлер. В противоположен случай ще се трансформира в провален политик, ще би трябвало да си подаде оставката като ръководител на ХДС, а евентуално и като министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия. Лашет би трябвало да завоюва изборите, с цел да не допусне самоизтребление на ХДС, което би последвало при изборна загуба. Спасителният вид за него е обединението „ Ямайка “с либералите и Зелените. Зелените обаче в последно време показват непосредственост със социалдемократите, тъй че няма да е елементарно “.
Ден преди изборите обаче Армин Лашет продължава да изостава в анкетите. Социолозите регистрират лек растеж в доверието към неговите консерватори, само че не и към него персонално. Според политолога проф. Ханс Форлендер съперникът му Олаф Шолц натрупа рейтинг поради позволените неточности по време на предизборната акция, само че и още преди този момент, по време на мъчителните избори на партиен водач на мястото на отдръпналата се през 2018 година Ангела Меркел. Сега Меркел напуща политиката и тъй като гласоподавателите не могат да я преизберат, ще гласоподават за вицеканцлера и финансов министър Шолц като добре прочут политик, проучва проф. Форлендер:
„ Във времена на рецесии и неустановеност, каквито изживяваме сега, хората са склонни да поддържат познатото, да търсят непоклатимост и предвидимост. Шолц е прагматик, разумен политик, умее да се управлява. И може би в някаква степен символизира продължението на политиката на Меркел. Шолц заложи навръх това в акцията си, тъй като осъзнава, че приемствеността ще подейства успокоително на гласоподавателите в един доста комплициран свят.
Освен това тази предизборна акция е мощно фокусирана върху водещите претенденти. Видяхме, по какъв начин мощна персона може да издърпа партията нагоре и противоположното -как неоснователен претендент може да смъкна рейтинга. По времето на Меркел личността й също беше значима за решението на гласоподавателите. Кандидатът за канцлер постоянно е бил от основно значение, само че в този момент обстановката е по-особена, тъй като за първи път актуалният канцлер не се бори за идващ мандат “.
Непознато за Германия в следвоенната й история е огромният дял на гласоподавателите, които към момента не са решили кого да поддържат в неделя. По последни данни всеки трети ще реши в последния миг за коя партия да гласоподава. Според някои наблюдаващи друга причина за съмнението на германците е политическата непосредственост на тримата водещи претенденти. В разнообразни комбинации техните партии ръководят в коалиция в обособените провинции на Германия. Проф. Ханс Форлендер не е изцяло склонен:
„ Между тримата съществени кандидати има разлики и те си проличаха напълно ясно по време на телевизионните дебати. Разликите са в главните тематики - климат, обществена политика, стопанска система. Но не това прави избора толкоз сложен.
Трудността идва от неналичието на явен порядък в политиката - кой е ръководещ и кой е съпротива? С дребни изключения партиите не са безапелационни в желанията си с кого биха се коалирали след изборите и това носи неустановеност. В тази нова обстановка главните кандидати за канцлерския пост не са изключително безапелационни и е разбираемо, че на гласоподавателите им е мъчно да създадат своя избор “.
Очевидно пред сложен избор са изправени и младите германци - преобладаващата част от колебаещите се са под 35 години. В цяла Европа това потомство се усеща персонално наранено от пандемията - здравословно, обществено и стопански. Чувстват ли се младите германци показани посредством партиите, които се борят за ръководството на страната? Проф. Форлендер:
„ При другите партии е друго. Либералите означават сериозен прилив на млади партийни членове. За Зелените политиката за запазване на климата е водеща и това е най-важната тематика на младежите. Но точно сред либералите и Зелените разликите в политическия метод за решение на климатичната рецесия са най-съществени.
Привържениците на Зелените считат, че пътят е през засилени държавни регулации. А либералите виждат решението в пазарните правила и модерните технологии.
Да не забравяме „ Алтернатива за Германия ” - в някои райони, изключително в Източна Германия, тази крайнодясна партия намира от ден на ден почитатели измежду младите. Но това, което им липсва, е полемика по тематиката за финансирането на пенсиите, а точно обществената сфера е тематика на бъдещето, което касае младите “, споделя политологът проф. Ханс Форлендер, учител в университета в Дрезден.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ