Трябва ли да сме перфектни, за да ни обичат
Всеки е подобен, какъвто е. Разбира се, в случай че не харесва нещо в себе си, постоянно може да го промени. Да бъде по-смел, по-организиран, по-твърд, по-уравновесен, по-начетен, по-добре изглеждащ и още доста „ по-„.
Но на процедура това е много мъчно да се реализира, макар, че е елементарно да се изрече. И повода е, че към този момент си имаме построени стандарти, привички, а и все сме заети с нещо, тъй че времето за смяна ни наподобява толкоз надалеч, че повече няма накъде.
И някъде тук се вписва и въпросът за любовта. Трябва ли да сме съвършени, с цел да ни обичат?
И за какво въобще ни идва мислено да си задаваме този, почтено казано, тъпичък въпрос?
Как работи любовта?
Любовта е неповторимо възприятие. То поражда от чувството за непосредственост сред двама души, което може да е даже в пъти по-силно от елементарното физическото привличане.
Когато обичаме някого, не се задълбаваме в детайлностите. Не споделяме на обекта на нашата обич да показа своето СV, с цел да преценим дали ще ни бъде преференциално да го обичаме или не. Не го отпращаме с репликата, че към този момент ще се въздържим от обич, тъй като към момента някои графи с избрани умения и качества си остават недопълнени. И не му споделяме да се върне още веднъж, откакто ги попълни.
Или обичаме някого подобен, какъвто е, или не. Толкова е просто!
Какво би трябвало да схванат за любовта всички, които не са съвършени?
Че съвършени хора не съществуват. И дамите, и мъжете неведнъж са склонни да се подценяват до степен, която ги трансформира в „ прочувствени инвалиди “ и не им дава опция да изпитат най-прекрасното възприятие на света, тъй като те твърдо са уверени, че не го заслужават.
Като част от един посредствен свят, ние също сме несъвършени. И тъкмо в това е нашият сексапил.
Перфектни хора няма, тъй като никой не може да каже, че това, което е добре за него, е също толкоз важно желано от другиго. Ние всички сме неповторими и всеки от нас е подобаващ обект за обич за някого и несъответствуващ за различен. Нужно е единствено да откриете този, който ще ви оцени изцяло.
За страдание, тази задача не е по никакъв начин лесна. Особено, в случай че сте имали „ шанса “ много време да попадате измежду такива хора, които, за неволя, са неспособни да ви оценят. Тогава чувството за празнина стартира да изпълва човек и той потегля самичък себе си да убеждава, че е неподобаващ за обич. Но най-лошото идва, когато стартира напълно да си има вяра.
Колкото по-бързо се осъзнаете, толкоз по-добре
Имате ли в обкръжението си някого, който доста държи на вас? Такъв, който ви харесва поради самите вас, без да ви брои минусите и слабостите? Такъв, който го е грижа за вас? С две думи, има ли човек, който ви обича откровено? Ако отговорът е „ да “, радвайте се, почерпете от вълшебната сила и не си тормозете главата с глупави въпроси. Приемете това, което ориста ви е подарила. И помнете, че няма инцидентни неща.
За жал, животът е толкоз къс. От позиция на Вселената – просто един момент. Как ще изживеете вашия, това зависи единствено и само от вас.
